Защо младите напускат България

[apple]

Минава, големият камион минава...сторете път за БГ Ентелегенцията яхнала канадската мечта във формата на тапициран геврек. Човек е човек, когато е на път! Тръстиката зове... Малко съм изпростяла и аз щото е събота сигурно ! Или ме прихвана от някой...

[emilcho]

Минава, големият камион минава...сторете път за БГ Ентелегенцията яхнала канадската мечта във формата на тапициран геврек. Човек е човек, когато е на път! Тръстиката зове... Малко съм изпростяла и аз щото е събота сигурно ! Или ме прихвана от някой...

Е, не се подценявай.

[mwanza]

Минава, големият камион минава...сторете път за БГ Ентелегенцията яхнала канадската мечта във формата на тапициран геврек. Човек е човек, когато е на път! Тръстиката зове... Малко съм изпростяла и аз щото е събота сигурно ! Или ме прихвана от някой...

Човек живее така както иска да живее. И още. В моя бранш имаме един лаф: проблема е винаги между стола и монитора.
Вземи се в ръце най-накрая.

[succes]

Ми хубаво са му казали бе Оптикс,ти ако си научен работник в България ще умреш от глад,ако пък работиш преподавателска работа ще се късаш да прибираш от студентите рушвети ,какво искаш да кажеш не се разбира
Японците и те хляб ядат,като идеш в сервиза и НЕ те питат какво работиш
В България те питат, за да си направят сметката колко да те одерат

Сигурен ли си в това, което пишеш или пак така ги пляскаш едни?
Аз имам приятел, бивш колега от ВИАС, с когото много се имаме (абе, направо си се обичаме, няма да си кривя душата, я!) Той в момента се издигна до доцент в една от катедрите (пак там)
Ами боли ме сърцето, че последният път, когато си отидохме се срамуваше да ни покани на гости, защото нямаше какво да сложи на масата, а жена му беше бременна oтгоре на всичкото. Не можех да пропусна да го видя, затова напълнихме торбите с храна и цъфнахме пред тях. Та монетата, Муха, винаги има 2 лица. Не го забравяй никога!

Аз пък не мисля че тия от ВИАС са бедни чак толкова, през тях минават доста големи проекти и си проектират на частно, ползват базата и програмите на ВИАС и студентите им работят почти без пари. Освен ако не говориш за съвсем преходните(мутренските) години, когато всички гладуваха и всички си изхарчиха спестените пари основно за да се изхранват. Аз например работих за доцент с тризонет в центъра на София.

[Bistra]

Ходила съм си в България един единствен път откакто съм заминала и това беше 2009 г. Дано да съм задоволила достатъчно любопитството ти. Тъй като ми е адски неприятно някой да прави психологически портрет на мен и приятелите ми смятам да сложа точка тук.
BTW, виж заглавието! Говорим за млади хора, не за дърти пергиши в предпенсионна възраст, които ще си изгният там без да отворят място за по-млади от тях.
P.S. Ти колко тризонета спечели?

[roumensp]

Ми хубаво са му казали бе Оптикс,ти ако си научен работник в България ще умреш от глад,ако пък работиш преподавателска работа ще се късаш да прибираш от студентите рушвети ,какво искаш да кажеш не се разбира
Японците и те хляб ядат,като идеш в сервиза и НЕ те питат какво работиш
В България те питат, за да си направят сметката колко да те одерат

Сигурен ли си в това, което пишеш или пак така ги пляскаш едни?
Аз имам приятел, бивш колега от ВИАС, с когото много се имаме (абе, направо си се обичаме, няма да си кривя душата, я!) Той в момента се издигна до доцент в една от катедрите (пак там)
Ами боли ме сърцето, че последният път, когато си отидохме се срамуваше да ни покани на гости, защото нямаше какво да сложи на масата, а жена му беше бременна oтгоре на всичкото. Не можех да пропусна да го видя, затова напълнихме торбите с храна и цъфнахме пред тях. Та монетата, Муха, винаги има 2 лица. Не го забравяй никога!

Аз пък не мисля че тия от ВИАС са бедни чак толкова, през тях минават доста големи проекти и си проектират на частно, ползват базата и програмите на ВИАС и студентите им работят почти без пари. Освен ако не говориш за съвсем преходните(мутренските) години, когато всички гладуваха и всички си изхарчиха спестените пари основно за да се изхранват. Аз например работих за доцент с тризонет в центъра на София.

Ти казваш същото като нея, но по заобиколен начин - ако тия преподаватели нямаха частни фирми, щяха да мизерстват на доцентските си заплати. Аз знам доста хора от там, имам и роднина, който наскоро стана професор и знам, че професорската заплата е под 1000 лв. И той има фирма и не е умрял от глад, но не мислиш ли, че не е съвсем нормално един професор да трябва да работи втора работа, за да си докарва някакви прилични пари?

[myhata II]

Я доцента не бил толкова гладен и измършавял,а бе вие верно си мислите че хората пасат трева,всеки се оправя както може ако ще и най загубения стажант да е

[Bistra]

Даа за 40 години блъскане на 2 работи (като нашата професия е адски отговорна. При грешка се лежи в затвор) един тризонет е голяма печалба.
Mухи, Мухиии, приятелчето ми е мой набор...събуди се!Я сега като ми знаеш годините сметни кога е станал доцент, като имаш предвид, че се дипломира след мен 1 година,ходи в казарма след това и добавиш времето му за дисертация, защото то си е почти едно друго следване. Та викаш колко трябва да печели? Или се е позабавил с основаването на фирма? Ама то не е само до основаването и, а трябва да имаш и какво да работиш в нея. Не всички взимат рушвети. И какъв рушвет да вземеш, като водиш само упражнения т.е. взимането на изпита не зависи от теб?

[apple]

Да, а вчера един канадец ми разпрявяше за свой колега, който е на 95 години и все още работи като охранител... Сигурно за хоби, а не че му се налага... Човека явно няма време да умре от бачкане. Обаче то това от погледнато от друга гледна точка е позитив, нали? Иначе много бих искала да го видя този дядо с униформата и бастуна как охранява И хубаво е, че няма дискриминация по възраст, измислили са го канадците... Най-обичам такива права. Като онази бабичка преди няколко седмици дето влетя в магазин с колата си и потроши сума ти народ даже и едно бебе в количката... Е това у щатско беше ама и тука е така... Та мисълта ми е, че и тука старците не пускат кокала докато по естествен път не им се наложи само дето стискат по-дълго...

[yahoo]

Определено в Канада старите хора като цяло са по-здрави от тези в България и са в състояние да работят и дори да карат кола до завидна възраст. Не съм си и представял в България 90+ годишна баба да кара луксозна кола, но тук се приема за нормално. Освен това го няма и това пригърбване след определена възраст и докато могат да виждат не слизат от колите.

[UnHoly]

Е, то в България повечето хорица треперят да не вземат да си изгубят работицата преди да излязат в пенсия, а пък след като се пенсионират вече започва голямата депресия, че нали парите от една пенсия за нищо не стигат. И в България хората работят след 65, ако някой не е забелязал да вземе да си поръча корекция на зрението най-накрая!

[apple]

Определено в Канада старите хора като цяло са по-здрави от тези в България и са в състояние да работят и дори да карат кола до завидна възраст. Не съм си и представял в България 90+ годишна баба да кара луксозна кола, но тук се приема за нормално. Освен това го няма и това пригърбване след определена възраст и докато могат да виждат не слизат от колите.

Тези засукани бабички и старци, за които говориш са от най-богатите дето морни вода не са пили като млади. Я иди в един старчески дом или хоспис да видиш другите старци с деменцията и "физическите затруднения" породени от старчески изменения... Но по принцип бачкането като физическа активност удължава живота това отдавна е доказано, а бачкането в офис прегърбен над компа съкращава живота и води до изменения на гръбначния стълб и хемороиди. Който не компенсира след офиса с фитнес или хард бачкане ще е от "другите старци".

[Koko]

Тази статия е от днешният брой на вестник Стандарт, мисля че от нея става доста ясно защо доста от оплакващите се от Канада нямат реални намерения да се връщат в България. Също така, става ясно че наистина желаещите за директорски постове са повече от предприемачите.

Връщат се само младите мозъци
Предложената БГ заплата била първото, което ги шокира

Завръщат ли се наистина българите, завършили в чужбина, под напора на кризата? И кои точно наши кадри се отказват от перспективата да градят кариера навън и търсят реализация у нас? На кръгла маса, посветена на магистратурите в чужбина, специалисти по HR споделиха с какви представи за ситуацията у нас се завръщат специалистите ни. И защо остават разочаровани.
---
Първото, което шокира българите, завършили навън, е заплатата, която им се предлага тук. Повечето от тях си идват с нереалната представа, че заради високата им квалификация и отвъдокеански сертификати родният бизнес ще им предложи суми, подобни на тези, които се плащат в развитите страни, разказа Мария Темелкова от "Менпауър".
В действителност обаче предложенията са доста по-ниски, затова и хората, които вече имат сравнително успешна кариера навън, се отказват от идеята да си дойдат. Особено ако имат семейство, което също трябва да бъде обезпечено. Прибират се или българи с достатъчни спестявания, или много млади хора, които все още не са имали времето да изградят кариера и не получават толкова високи заплати. Най-често се завръщат младежи, които току-що са завършили, защото те имат сравнително добри перспективи да започнат с немалък стартов доход. Дори и те обаче имат предпочитания само към столицата. В малките градове обявените свободни места, за които се търсят кадри с малко по-висока квалификация, понякога престояват с месеци вакантни, разказва Темелкова. Пост в Стара Загора, която съвсем не е далече от София, останал свободен шест месеца, докато за него се намери кандидат. За място в Айтос пък търсенето било дори по-дълго. Най-често в такива ситуации е обявено, че се търсят хора примерно с два или три езика и висока компютърна грамотност, а заплатата не отстъпва на софийската. За повечето кандидати обаче било от значение какви възможности им предлага градът за прекарване на свободното време или за образованието на децата им, ако имат такива. Затова и малко селища освен София се радват на интерес от страна на завърналите се мозъци.
Интересно проучване на "Адвент груп" пък показва какъв тип българи избират да учат в чужбина най-скъпите и престижни магистратури МВА. Те са само за мениджъри с поне три години опит и цените им понякога стигат до сто хиляди евро. Изненадващо се оказва, че у нас повечето хора, които избират да получат реномираните и суперскъпи дипломи, са дами. Те са 53 на сто от всички кандидати. Средната възраст пък варира от 26 до 30 години, но 11 на сто от нашенците вземат това решение едва след като навършат 36-годишна възраст. 20 на сто от кандидат-магистрите съзнават, че им е нужно надграждане в образованието, едва след като натрупат 10 години опит. Повечето от тях обикновено тогава достигат до пост, за който са им нужни по-широки знания от получените досега. Предимството на тези магистратури е, че се решават конкретни казуси, а не се учи само суха теория. Препоръките на специалисти са дори хора с по-малък опит от 3 години да не записват курса, защото няма да разберат за какво става дума. Въпреки това 47 на сто от кандидатите българи започват да го учат веднага след като натрупат три години стаж. Най-честият мотив на кандидатите да изберат това обучение е обогатяване на профила или започване на международна кариера. Много малко от тях тръгват с мотивацията да направят собствена фирма - по-висок е процентът на хората, които искат да стигнат до тавана в йерархията на мултинационални компании. "Да стана изпълнителен директор на чужда фирма" е един от много често споменаваните мотиви. 15 на сто са готови да платят дори най-високата такса за обучение от 100 000 евро, за да завършат престижното образование. Най-висок естествено е процентът на хората, които могат да заделят около 20 000 евро за магистърската програма. Факт е обаче, че все повече са българите, които получават този сертификат, на който у нас много често не се намира приложение. Просто защото немалка част от бизнеса все още не го припознава и не знае неговата стойност. Затова и стремежът на хората, които получават тези дипломи, е към кариера извън страната.
Стела Стоянова

[succes]

Ми хубаво са му казали бе Оптикс,ти ако си научен работник в България ще умреш от глад,ако пък работиш преподавателска работа ще се късаш да прибираш от студентите рушвети ,какво искаш да кажеш не се разбира
Японците и те хляб ядат,като идеш в сервиза и НЕ те питат какво работиш
В България те питат, за да си направят сметката колко да те одерат

Сигурен ли си в това, което пишеш или пак така ги пляскаш едни?
Аз имам приятел, бивш колега от ВИАС, с когото много се имаме (абе, направо си се обичаме, няма да си кривя душата, я!) Той в момента се издигна до доцент в една от катедрите (пак там)
Ами боли ме сърцето, че последният път, когато си отидохме се срамуваше да ни покани на гости, защото нямаше какво да сложи на масата, а жена му беше бременна oтгоре на всичкото. Не можех да пропусна да го видя, затова напълнихме торбите с храна и цъфнахме пред тях. Та монетата, Муха, винаги има 2 лица. Не го забравяй никога!

Аз пък не мисля че тия от ВИАС са бедни чак толкова, през тях минават доста големи проекти и си проектират на частно, ползват базата и програмите на ВИАС и студентите им работят почти без пари. Освен ако не говориш за съвсем преходните(мутренските) години, когато всички гладуваха и всички си изхарчиха спестените пари основно за да се изхранват. Аз например работих за доцент с тризонет в центъра на София.

Ти казваш същото като нея, но по заобиколен начин - ако тия преподаватели нямаха частни фирми, щяха да мизерстват на доцентските си заплати. Аз знам доста хора от там, имам и роднина, който наскоро стана професор и знам, че професорската заплата е под 1000 лв. И той има фирма и не е умрял от глад, но не мислиш ли, че не е съвсем нормално един професор да трябва да работи втора работа, за да си докарва някакви прилични пари?

Все пак ставаше дума, че нямал какво да сложи на масата.
А иначе аз мисля, че за никой не е нормално да работи втора работа, за да се изхранва ...
Аз уважавам всеки вид труд и смятам, че всеки който се труди трябва да е възнаграден за труда си ...
Значи на мен ВИАС ми е доста болна тема и смея да твърдя, че няма нито един беден там ... а що се отнася до втората работа на твоя роднина, то студентите му я вършат, така че айде много моля, знам ги по-голямата част от там какви са гнусари и експлоататори. В тая бедна държава искат да са богати на световно ниво ли? Да не би съвсем случайно да седят по тия катедри, пестят от софтуер и база, така че тия 1000 лева не ги пробутвай тука, както и втората им "работа", имат си доста сметка да си топлят задниците на преподавателските столове.

[yahoo]

Определено в Канада старите хора като цяло са по-здрави от тези в България и са в състояние да работят и дори да карат кола до завидна възраст. Не съм си и представял в България 90+ годишна баба да кара луксозна кола, но тук се приема за нормално. Освен това го няма и това пригърбване след определена възраст и докато могат да виждат не слизат от колите.

Тези засукани бабички и старци, за които говориш са от най-богатите дето морни вода не са пили като млади. Я иди в един старчески дом или хоспис да видиш другите старци с деменцията и "физическите затруднения" породени от старчески изменения... Но по принцип бачкането като физическа активност удължава живота това отдавна е доказано, а бачкането в офис прегърбен над компа съкращава живота и води до изменения на гръбначния стълб и хемороиди. Който не компенсира след офиса с фитнес или хард бачкане ще е от "другите старци".

Друга ми беше мисълта, но не знам дали мога да го обясня с правилните термини. В Кофито имахме един доста добре осведомен преподавател обикалял по цял свят, включително работил дълго и в азиатските страни. Та той твърдеше, че това изкривяване на опорно-двигателния апарат с напредване на възраста било генетично обусловено, дори май споменаваше някакъв синдром и бил характерен за доста хора от Азия и по нашия край. Тук може и да е на 90, но върви изправен докато го държат краката, после тръгва с количка, но това е далеч след възраста на нашите баби и дядовци привити с бастуни и тояжки още преди 70.