Виждам, доста мнения има.
И понеже, като повечето от вас, и аз съм изграждал познанията си за света, така, винаги стройно, прагматично и по системата на "категоризацията", ми идва на ум да разделя темата за ЖИВЕЕНЕТО на следните два въпроса:
1. Защо (трябва) да се радваме, че сме в Канада (понеже сме канадци малко или много или ще станем);
2. Защо да се радваме, че сме българи (понеже, да се срамуваме -можем)
На първия въпрос, например, Сара даде хубави отговори. Благодаря и за това. Може да се замисли човек, като погледне така нещата. Това е то. Преповдигнатите речи дето ги подготвяме за интервюто и дипплянките за имиграцията са едно. Живота е друго.
А на втория въпрос, ами и за него да помислим. Разбира се, всеки има избор да се чувства какъвто си иска. Дори и не-българин. И да не му пука много. Но смятам, така или иначе имаме от тези корени в себе си, да се оттърсим от лошото. То уморява. Пък и отстрани погледнато, сме си българи. И...нещо като Хъшове
Няма как, човек има нужда от идентичност. И да вярва. Било чрез религия, било "в научно-техническия прогрес" било ам. долар или в Слави Трифонов...
Да си българин, като факт, просто също може да се възприеме за един вид модерна "вяра". Понеже в какво друго вярваме всички?
С тъга си спомням, преди да замина насам, колко се дразнех от това, че в България, за доста хора, същата тази идентичност се изразяваше точно в това, което ги различава от "нормалния" българин. Аз съм арменец, аз съм евреин. Е... ами хубаво. Щом така ти харесва.
А аз съм българин. Аз съм и канадец.
.....
Не знам. И аз взех да си харесвам писанията. Малко ми е неудобно да ви призная, че на пръсти се броят книгите дето съм чел (не броя каталозите и техн. литература).
Благодаря ви.