BgCanada

Independent написа:

Yahoo! написа:

S@sel4e написа:... Можех и да чета, и да пиша още в детската градина....

Амбициозни родители ...

А аз можех уравнения с едно неизвестно да решавам на 5 години. Без майтап.

Аз можех да чета и да пиша в детската градина, без никой да се е занимавал с мен. Никой не помни как точно съм се научила, но е факт. Уравнения не си спомням да съм решавала, обаче това нищо не значи. Мразех детската градина, още повече мразех началното училище. Беше ми зверски скучно, материала си го научавах за месеци напред ей-така, щото ми беше скучно.

Врънках майка ми за уроци по пиано, но ми отказаха, щото нямало къде да се събере пиано в апартамента. И по-добре, щото по-късно открих, че съм музикален инвалид. Пестях си парите за купони, за да си плащам уроците по английски. Баща ми разбра за тях като бях втора година вече. Абе какво да разправям - някои деца самички си се тикат, даже въпреки родителите понякога.

Toва е хубава история, но автора на темата явно е амбициозен родител според мен, а не че детето му иска да ходи на училище по-рано защото му е скучно в детската градина.

Това дали ти харесва детската градина зависи единствено от теб и от средата. Явно си била в гадна среда или просто си харесвала повече да учиш отколкото да играеш с децата.

А както ти казваш - подкрепям те напълно - ако детето е способно, и само ще си намери правилният път в живота.

Аве,мисля че не се нуждаеш от мнение а от оправдание за решението си,но каквото и да е то ,то ще е твое а дали е правилно времето ще покаже...не забравяй:таралежите се раждат без бодли
Моята дащеря е още малка но аз имам дилема(спор)с жена ми...за и против детцката градина?!....не е лесно да си родител,но пак е толкова хубаво!!!!!!!!

mimolin написа: Лично аз смятам, че тръгвайки на училище децата НЕ спират да играят и тяхното детсво не се изпълва с грижи и работа.Те просто започват да задоволяват естествения си стремеж към знания по един по-различен начин и едновременно с това усвоятват редица умения и навици, така необходими за живота им като зрели хора.

Не става въпрос само за тръгването в първи клас. Детето ми например сега е първа година в гимназия. Ами не му е лесно. Не само учебният материал, ами новата организация, нови съученици, много по-високи и различни изисквания, стресът не е малко. Наистина е в силно конкурентна среда, но и той не само че е тръгнал на училище когато му се полагаше, ами е роден в края на декември, така че е от най-големите. Приятелчето му е едно румънче с майка с болни амбиции, която е настояла детето да изкара последните два класа от примера за една година и сега е по-малко от съучениците си. Иначе детето е супер талантливо и ученолюбиво, беше на първо място на национална математическа олимпиада със 100 % в края на примера, самият факт че е успяло да вземе две години за една е показателен. И за какво това бързане? Сега майката си блъска главата. Първо че е чувствително по-дребно от всичките си съученици, ама не е въпросът само във височината, а и в емоционалното развитие. То е в една от най-добрите квебекски гимназии и въпреки че е печелил национална олимпиада, му е трудно и вече не е този отличник, който е бил в примера. Това му бие по самочувствието и го стресира, родителите му го наказват, а проблемът при него не е че не се старае. Да не говорим че родителите му се притесняват да го пускат на училище с градски транспорт, защото е малък, а в гимназията училищни автобуси вече няма.
Това с прехода към гимназията е едно на ръка. Друго е че в пубертета децата се развиват много бурно и всяка година разлика си личи. Когато на съучениците му започнат да им напират хормоните и да мислят за гаджета, на него мислите му ще бъдат в съвсем други неща. Това е само един пример. Третото е че колкото по-рано излезе от училищната система, толкова по-рано ще трябва да взима решение накъде след това да се ориентира. Някои може би си знаят призванието още от най-ранна възраст, ама на повечето май им трябва повечко време и повече зрелост за да се насочат правилно.
И си е съвсем вярно че по-късното тръгване на училище дава една година повече детство. Знам че с примЕра детството не свършва, ама това не се отнася за гимназията според мен.

survivor написа: Да не говорим че родителите му се притесняват да го пускат на училище с градски транспорт, защото е малък, а в гимназията училищни автобуси вече няма.

в наш'та околия има

Иначе съм на съвсем същото мнение като сърви - интелектуалното ниво изпреварва възрастта си, но емоционалното, социалното и физическото са голяма дилема при такова решение. Надрасналото възрастта си дете трябва да притежава всички тези характеристики и то не само в периода на матернел/първи клас, но и на всяка следваща година.

Другата ситуация ми е по-позната: дете, което изостава от възрастта си и иска да се върне една-две години назад, за да се чувства по-комфортно и с учебния материал, и с интересите си.

спомняйки си моето детство, не съм била гениално дете, нито родителите ми са ме записали по-рано на училище, но едно е сигурно: градината и след това основното училище никога не са били място за скучаене/мразене или напъване да се пишат домашни. Животът течеше предимно извън училище, интересите в тази възраст бяха най-различни и се опитваха най-различни работи. Представете си, че поради интелектуалното си развитие сте в по-горен клас - това ще ви осигури допълнителни часове, които ще прекарвате в къщи учейки, вместо да се занимавате с извънкласни занимания, какъвто беше нашия случай: спорт, музика, игра пред блока, кино с приятели ... За съжаление начина на живот в Канада е друг и децата са поставени в определени рамки и живота им минава предимно в училище /от 8 до 5-6 ч./.

"Генийчетата" по-лесно се отегчават от живота и правят прочутия "бърн аут", защото не е лесно да се поддържа цял живот напрежението и гоненицата.

Става дума за 2-3 месеца, не за години Плюс това за момиче, а не за момче. Те се разбиват по бързо.

survivor написа: Не става въпрос само за тръгването в първи клас. Детето ми например сега е първа година в гимназия. Ами не му е лесно. Не само учебният материал, ами новата организация, нови съученици, много по-високи и различни изисквания, стресът не е малко. Наистина е в силно конкурентна среда, но и той не само че е тръгнал на училище когато му се полагаше, ами е роден в края на декември, така че е от най-големите. Приятелчето му е едно румънче с майка с болни амбиции, която е настояла детето да изкара последните два класа от примера за една година и сега е по-малко от съучениците си. Иначе детето е супер талантливо и ученолюбиво, беше на първо място на национална математическа олимпиада със 100 % в края на примера, самият факт че е успяло да вземе две години за една е показателен. И за какво това бързане? Сега майката си блъска главата. Първо че е чувствително по-дребно от всичките си съученици, ама не е въпросът само във височината, а и в емоционалното развитие. То е в една от най-добрите квебекски гимназии и въпреки че е печелил национална олимпиада, му е трудно и вече не е този отличник, който е бил в примера. Това му бие по самочувствието и го стресира, родителите му го наказват, а проблемът при него не е че не се старае. Да не говорим че родителите му се притесняват да го пускат на училище с градски транспорт, защото е малък, а в гимназията училищни автобуси вече няма.
Това с прехода към гимназията е едно на ръка. Друго е че в пубертета децата се развиват много бурно и всяка година разлика си личи. Когато на съучениците му започнат да им напират хормоните и да мислят за гаджета, на него мислите му ще бъдат в съвсем други неща. Това е само един пример. Третото е че колкото по-рано излезе от училищната система, толкова по-рано ще трябва да взима решение накъде след това да се ориентира. Някои може би си знаят призванието още от най-ранна възраст, ама на повечето май им трябва повечко време и повече зрелост за да се насочат правилно.
И си е съвсем вярно че по-късното тръгване на училище дава една година повече детство. Знам че с примЕра детството не свършва, ама това не се отнася за гимназията според мен.

Подкрепям на 100%, особено за това, което съм цитирал с червено.

IRA написа:Става дума за 2-3 месеца, не за години Плюс това за момиче, а не за момче. Те се разбиват по бързо.

Детето би било 3-4 месеца по-малко от най-малките деца в класа. Разликата му с най-големите би била година и 3-4 месеца. Аз лично мисля че моето най-малко детенце е леко прецакано от това че се е родило в средата на септември.

И какво ако момичетата се развиват по-бързо? Знаеш ли как ще си личи разликата във възрастта им на определена възраст, когато другите вече бурно ще са се развили, а въпросното момиче още ще е като дете? Защото при 5-6-годишните не си личи толкова, ама в пубертета и месеците имат значение. Моето момче само за миналото лято лято както беше значително по-ниско от мен ме настигна, гласът му мутира, характерът му започна да се променя. И това само за едно лято.

За мен е по добре да изглеждаш по малък, отколкото по голям от другите.
Да вземеш 2 класа за един си е болна амбиция, но да тръгнеш 2,3 4 месеца по рано не е.
Моя ако се беше родил октомври щях да го пратя с наборниците. Хубавото ,че родих по рано и няма да ми се налага да се разправям.

Ако сравнявам една свободна година на 6 и на 18, бих гласувал с 2те ръце за последното.
На 6 живота е пълна скука, в сравнение ако си на 18.
За какви интереси и какво детство ми говорите?
Човек може да си остане дете и на 30.

По-добре детето да си (за)почне по рано, но да се има едно наум като стане 18 или 22, и тогава да не се натиска много.
По-добре тогава да има време да се ориентира, да се занимава със спорт, да си потърси интереси и хобита за по-зрели хора, докато още мама и тати го издържат.

На 6 живота е кофти. Ти си най-малък от всички (особено в семейството). Всеки ти казва какво да правиш и какво да не правиш. Не можеш да се придвижваш сам навън (нямаш кола естествено), не можеш да оставаш сам в къщи; (най-вероятно) нямаш гадже и тн и тн и тн. (то това живот ли е )
По-добре една свободна година на 18, или 22, или 26, или 30, отколкото на 6.

Kan_Tangra написа:...
По-добре една свободна година на 18, или 22, или 26, или 30, отколкото на 6.

Да, ама на 18 не е дете а тук говорим за деца .

Всеки иска една свободна година на чужди разноски ама Няма.

Kan_Tangra написа:По-добре една свободна година на 18, или 22, или 26, или 30, отколкото на 6.

тоест да го пратим на училище предварително, за даможем на 18 да му дадем колата, апартамента и кредитната карта и да му кажем :" а на мама и тате генийчето, ха сега си поживей спокойничко една годинка, че много ти разбира главата :
Ти Тангра колко деца имаш ?

Според мен може изобщо да не се губи време да се ходи на детска градина. По-добре да си даваме децата директно на училище още на 3 годишна възраст. Така ще имат 3 свободни години и ще навлязат в живота още на 15. Изобщо не съм съгласна, че детето в училище не е натоварено, дори и в първи клас, и е все едно дали ще ходи на градина или на училище. Например ние вземаме сина ни от училище в 17,45 и се прибираме в къщи в 18,15. След това той трябва да вечеря, да си почине и ДА СИ НАПИШЕ ДОМАШНИТЕ! Той сега е във втори клас и още от миналата година имат много домашни и разни работи, които трябва да правят в къщи. Ами то докато се измие и навечеря детето часът е вече 19,50 и той е толкова уморен, че изобщо не му е до домашни. Да не говорим за извънкласни форми или някакъв спорт. Така че аз съм "за" с двете ръце, че детето трябва да си тръгне на училище, когато му е времето и не трябва да се форсират нещата. И точно поради тази причина оставих дъщеря си в детската градина /защото е родена през ноември/. Не мисля, че ако навлезе в живота на 17 години ще е голямо предимство, или във въпросния случай от тази тема - на 16. Та то е още дете на тази възраст. Но разбира се всеки родител решава кое е най-добре за собственото му дете. Аз например като бях малка се тръгваше на училище на 7 години винаги, аз учих 12 години и навлязох в живота на цели 19! Какъв срам. Но не мисля, че съм изостанала в развитието си.

Ave, я кажи какво реши?

Рано е да се каже
Все пак благодаря за интереса към темата и многото гледни точки, които ме накараха да помисля за неща, които не ми бяха идвали на ум. Мерси на всички, още веднъж.

Искам да попитам малко встрани от темата - какво ако детето е родено октомври или ноември? Това не е ли най-добре, защото ще тръгне на училище септември и след месец два ще стане на 7?