Публикувано на: Пет Окт 31, 2008 8:12 pm
аз малко по вече се разприказвах защото очаквах ,а и беше нужно да дадеш това разяснение ,а не да ви занимавам със собственните си истори,които споделих само за пример ,а не да се оплаквам. 

Емиграция, установяване и живот в Канада
https://www.bgcanada.com/pforum/
Що бе,можеш да добавиш за комсомолаCFS 801 написа:стреса и к..а в камионджийския бизнес е много голям и общо взето никой не те е...а за свирка.ние такива екстри и глезотии нямаме,ако се опиташ да си ги позволиш си отсвирен.
моята стратегия за да не ми смачкат фасона е аз да ги отсвирвам,може би заради това за 5 години съм сменил 11 фирми ,което не е добре и понякога съм си сърбал попарата ,но поне си запазвам психиката в добра форма навместо да преживявам като крепостен селянин както болшинството от колегите ми.
Иначе си харесвам работата , но не бих казал ,че съм щаслив ,ако изобщо щастието на индивида може да се обвърже с работата заради отношенията в тоя бизнес ,тук нищо друго не ги интерисува освен да те изцедят максимално и да те хвърлят на кучетата след това,а като стане въпрос за повишение на заплатата все едно ,че комуникираш с неандерталци.обикновенно си проличава след като ги отсвириш и отидеш при някой друг,тогава чупят телефона да те убеждават колко си им ценен и колко си добър само да те върнат,даже има и бонус 1 д. над заплатата .абе капитализъм ,човкът за човекът е вълк.това си ,друго нямам какво да кажа.
Ами, елементарно. Ами ако точно професията, която упражняваш, ти осигурява дохода който ти позволява да си изплащаш ипотеката и да поемаш разноските по стандарта, на който семейството ти е свикнало и изисква от теб? Изобщо не мисля че е лесно човек на средна възраст, особено ако е семеен, да направи рязък завой в кариерата. Не че не съм виждала 50-60 годишни да тръгват в университета да изучават от А-Б нова специалност, ама се съмнявам че повечето от тях имат семейство и зависими от тях деца.krimon написа:Честно казано изобщо не разбирам - никога не съм виждала наистина съсипан човек от работата си, който обаче за нищо на света не иска да си подаде оставката и да си потърси друга. Ако някоя работа те подтиска, потърси друга - елементарно.
Авно не познаваш мазохисти.krimon написа:Честно казано изобщо не разбирам - никога не съм виждала наистина съсипан човек от работата си, който обаче за нищо на света не иска да си подаде оставката и да си потърси друга. Ако някоя работа те подтиска, потърси друга - елементарно.
не ми се вярва, това ми прилича на премислен бърнаутsurvivor написа:Ами, елементарно. Ами ако точно професията, която упражняваш, ти осигурява дохода който ти позволява да си изплащаш ипотеката и да поемаш разноските по стандарта, на който семейството ти е свикнало и изисква от теб? Изобщо не мисля че е лесно човек на средна възраст, особено ако е семеен, да направи рязък завой в кариерата. Не че не съм виждала 50-60 годишни да тръгват в университета да изучават от А-Б нова специалност, ама се съмнявам че повечето от тях имат семейство и зависими от тях деца.krimon написа:Честно казано изобщо не разбирам - никога не съм виждала наистина съсипан човек от работата си, който обаче за нищо на света не иска да си подаде оставката и да си потърси друга. Ако някоя работа те подтиска, потърси друга - елементарно.
След това изказване Хълман дълбоко се съмнява че Кримон е експерт или добър специалист по каквото и да било.Аз в живота си съм работила и сменила поне 20-тина неща
krimon написа:би ли пояснил за клаузите на НАФТА
а разнасянето на пици към коя от единствените си професии го броишHullman написа:Кримон написа:След това изказване Хълман дълбоко се съмнява че Кримон е експерт или добър специалист по каквото и да било.Аз в живота си съм работила и сменила поне 20-тина неща
За бърнаута незнам ама знам че Хълман е работл само 2-ве професии.
Първата и единствена преди 1989 и втората работодател след 1989.
Така правят тези които са добри специалисти по нещо.
Досега бърнаоут работодатели не съм виждал. Виждал съм богати, доволни, щастливи, желаещи да отварят повече бизнеси и повече работни.
Напълно съгласен с тия постановки. И аз работя за пари. Никоя работа не заслужава да си влюбен в нея. Пък и жизнените ми планове не включват такива отклонения, знам, че ще работя докато мога и трябва, по един или друг начин. Твърдо съм ЗА ипотеките и други "вили на врата", които правят порядъка в обществото по-строен и нещата предвидими. Представете си какво щеше да е, око всеки можеше да си вдигне гъза от работа когато иска и да изпадне в депресия и меланхолия. Нещо като българската история. Пък и си е до хора наистина. Ние, емигрантите, би трябвало да сме с друга нагласа.Аз в живота си съм работила и сменила поне 20-тина неща и всичко съм го правила с желание, не защото ми харесва непременно, а защото знам защо съм се наела. Работя за пари, а не за да си правя купон с колегите или защото работата е фън. Според мен това е до възпитание и характер. Моите родители са ме учили по стара българска традиция, че труда краси човека Smile Колкото и да е скапана и трудна някоя работа, намирах сили да се радвам на живота си, а не да ходя на психиатър и да гълтам хапове и да плача пред колеги/шеф, че съм депресирана.
сърви, не е задължително бърнаута да е свързан с погрешно избрана професия. Според мен това е някакъв вид натрупана умора, на която по-лабилни хора се подчиняват, а тарикатите използват, за да излязат в отпуска.