Привет и от нас!
И ние пътувахме с ЕърТранзат от Истанбул. До Истанбул пътувахме с кола - нямахме никакви проблеми.
След като пристигнахме, отидохме на летището и си оставихме багажите. След това, вече олекнали, се полутахме доста, докато си открием хотелът, хем човекът, който ни возеше познаваше градът, и, за щастие, говореше турски. При все това ни остана време да се поразходим, да хапнем баклава и кебаб, а на сутринта преди полета, по съвет на варненец, живеещ в Истанбул /човекът работел в магазин срещу хотела, видял много варненски коли и решил да види какво става

/ отидохме в най-близката бюрекчийница и за закуска си хапнахме невероятни топли бюреци и пийнахме турски чай.
След това си повикахме такси до летището /нашият транспортер вече си беше тръгнал обратно към България/ и бяхме там след 15 минути. Взехме си багажите, открихме чек-ин гишето и минахме паспортен контрол. За килограмите никой нищо не е казвала при все, че единият от куфарите ни беше близо 34 кг. Гейтът вярно беше далечко, но разходката ни дойде добре преди дългият полет.
Полетът... Не съм пътувала много и нямам кой знае каква база за сравнение, но за мен полетът беше перфектен. Храната не беше нищо особено, но беше вкусна и засищаща, стюардесите бяха любезни. Ние си носихме слушалки /от сайтът на авиокомпанията ни стана ясно, че за тях се плаща/ не тежат особено, да не кажа хич...
В нашият салон, който беше до този на бгвладо, пък, беше доста топло, поне за мен. И ние и децата бяхме по къс ръкав и ни беше комфортно. По време на 10-те часа полет нямаше почти никаква турбуленция. Леко ни пораздруса над Монреал преди да кацнем, но пък самото кацане направо не го усетихме.
За моите деца това беше първи полет и пискаха като в лунапарк, докато кацахме, с което предизвикаха и кисели и умилени погледи.
Самолетът беше чистичък, седалките удобни и с достатъчно пространство за краката /мъжът ми е едър човек и е висок около два метра и му беше комфортно/. По принцип, трябваше салонът да е конфигурация 3-3-3, а се оказа, че ще пътуваме в 2-4-2, което за нас беше перфектно, защото бяхме четирима и си бяхме запазили 2х2 места до прозорците и ако до нас имаше и трети човек щяхме да се притесняваме доста, а така децата си щъкаха напред-назад безпроблемно. Имаше си и таблетоподобни монитори на всяка седалка, така, че дечурлигите бяха кротки и се забавляваха.
Билетите ни струваха 2200 лева и не виждам какво повече можеше да ни предложи друга авиокомпания от това, което получихме - комфортен и безопасен полет! От моята камбанария - спестихме близо 3000 лева.
Така! Пристигнахме в Монреал и ми направи впечатление, че летището е доста старо /нищо общо с това в Истанбул!/, хората тихо и кротко се редяха на опашки, без блъскане и нерви /отново нищо общо с Истанбул!/. След това си повисяхме при имиграционните /трудно ми е да кажа колко точно, защото вече бяхме съвсем каталясали/. Ние бяхме притеснени, защото трябваше да си вземем колата в 18.30, а полетът закъсня и при имиграционните се събрахме доста хора. Но, точно в 18.25 вече бяхме в офиса на рент-а-кар, а 10 мин по-късно вече си бяхме натоварили всичко в колата и пътувахме към Гатино.
Децата, съответно, припаднаха в момента, в който тръгнахме, така, че можахме да си излеем спокойно емоциите един пред друг - тези моменти ще ги помня винаги. Спряхме да хапнем по пътя, погледахме залезът и продължихме вече съвсем премяцали към Гатино. Бяхме леко респектирани от табелите "Внимание лосове" - все пак последното нещо, което му се иска на човек е да се натресе върху лос с кола, взета под наем..., но това е Канада, все пак!
Пристигнахме полуумрели в Гатино, намерихме си хотелът без проблем и се настанихме. Днес тук имаше празник някакъв квебекски и всичко е затворено, но в Отава всичко работи /нали е друга провинция.../. Утре планираме да свършим досадната работа - СИН, здравни карти, банка и после ще си търсим квартира. Днес карахме надлъж и нашир през Гатино, за да "почувстваме" градчето и си избрахме квартал. Без да искаме влязохме в един парк и там, сред грижливо подстриганата тревичка щъкаха бобри и катерички. Пред търговският център в Отава един катеричок си се разхождаше най-невъзмутимо - това в центъра на града!

Отава е страхотен град! Съжалявам, че днес валя цял ден и не можахме да се разходим!

Има страхотна атмосфера, но за да се потопиш в нея трябва да вървиш по улиците на града, с кора ефектът се губи!
Прави ми впечатление, че всички са много любезни, спокойни и общителни. Шофирането е удоволствие - никой не нервничи и не бибитка, чакат си спокойно. Пешеходците са винаги с предимство, а заблеяните такива биват внимателно изчаквани, без да бъдат подканвани с клаксони и благословии.
С две думи - чувстваме се страхотно тук!
Какво ще се случи оттук-нататък няма как да знам,
но съм убедена, че зависи само от нас и тази мисъл ме кара да се чувствам много добре!