BgCanada

Bisra написа:Има 2 коментарни рубрики, където обаче анонимни коментират неанонимни. Е да го кажем ясно ...В този случай съм против анонимността и си мечтая да я няма. Човек трябва да наясно кой го хвали и кой хули. Не е ли честно?

Тук съм напълно съгласен с теб Не е нормално анинимни да нападат хора, които си стоят с имената. Въпреки, че зависи за какво става въпрос. Има много изключения, където под прицел не е персонално човекът, а някое негово маловажно действие. Аз, обаче дори тогава, не бих си позволил това. Но тук аз не познавам нито pumpy нито теб. Нито имам нещо против вас. Чета какво пишете и пиша на свой ред. Щеше да е много некоректно да познавам pumpy, да знам нещо за него, например някоя пломба е паднала и да започна да го нападам скрит зад псевдоним.
Съгласете се, че и аргументът: „ти си анонимен“ е несериозен. Това означава, че се очаква ако аз пиша с истинското си име да нямам куража да кажа същите неща, които пиша зад псевдоним. Ами ако не е така къде отива този довод?Вижте, Интернет не е безопасно място и да публикуваш лична информация е наивно. Има доста хора в този форум, които ме познават и знаят, че аз говоря по същия начин и когато стоя пред тях. Но аз знам кой точно стои срещу мен. А тук сега срещу мен стои целият свят. Включително и психично болни хора или изповядващи крайни виждания. Откъде да знам какво им минава през главите?
Съзнавам, че с израза „недоказани хвалби“ съм засегнал pumpy, за което съжелявам. Не ми беше това целта. Сигурен съм, че не му е било лесно да стигне дотук. Верно , че пише за неща, които още не са станали, но това си е негово право. Аз му пожелавам да доведе нещата докрай.

yahoo написа:Сетих се и за още една моя стара мечта, която трябваше да се резлизира в Канада - научаване на езиците до нивото на местен, но засега това ще си остане само мечта.

Абсолютно и на мен ми е мечта да чета художествена литература без речник, но надали ще успея...Годинките са ми много. Спомням си, че навремето инструктурката по шофиране постоянно ми напомняше, че бързото научаване зависело от ЕГН-то. Може би беше права. Аз никога не се отказвам, обаче.

Мечтите затова се наричат мечти, защото никога не се реализират. Ако реализираш мечта, тя не е никакава мечта: със сигурност е била цел.

krimon написа:Мечтите затова се наричат мечти, защото никога не се реализират. Ако реализираш мечта, тя не е никакава мечта: със сигурност е била цел.

Искаш да кажеш, че мечтите са нещо, което знаем, че няма да стане, но ни е хубаво да си мислим за него, а целта е нещо, което знаем, че можем да постигнем и е само въпрос на време?

Отново ходим по тънък лед

По тази класификация аз съм привърженик на целите. Ама мечтите, пуста човештинка, понякога ме спохождат и мен.

krimon написа:Мечтите затова се наричат мечти, защото никога не се реализират. Ако реализираш мечта, тя не е никакава мечта: със сигурност е била цел.

Нищо не каза с това
Има един прекрасен филм с Робин Уилямс, В какво се превръщат мечтите. Вземо го гледай, па после пиши тук.
Никва културоложка не сиии

Ако погледнем в българския тълковен речник:

МЕЧТА
мн. мечти, ж.
1. Създадена от въображението представа за нещо. Моята мечта е да летя.
2. Предметът на желанията и стремежите.
3. Прен. Разг. Нещо много хубаво, почти нереално. Тази кола е мечта.

ще видим че само т.1 е значението за това което е принципно недостижимо вероятно за през целия ни живот. Останалите две точки са напълно възможни във времето, макар и за момента на мечтане нереални.

krimon написа:Мечтите затова се наричат мечти, защото никога не се реализират. Ако реализираш мечта, тя не е никакава мечта: със сигурност е била цел.

Е, да, де, именно! Значи моето : Да сме по-толерантни!...си е направо мечта.

fighter написа:Има един прекрасен филм с Робин Уилямс, В какво се превръщат мечтите.

Не знам в какво се превръщат мечтите, ама в какво се превърна и тази тема не е истина и за съжаление и аз участвах. Не знам защо ама ние, българите, обичаме всичко да си мерим. Тук си премрихме мечтите. И както се казва: „Честито на победителите!“

seeker написа:

fighter написа:Има един прекрасен филм с Робин Уилямс, В какво се превръщат мечтите.

Не знам в какво се превръщат мечтите, ама в какво се превърна и тази тема не е истина и за съжаление и аз участвах. Не знам защо ама ние, българите, обичаме всичко да си мерим. Тук си премрихме мечтите. И както се казва: „Честито на победителите!“

Много си прав - особености на българския етнос! Като почнеш от пишкомеренето, жената, колата, работата, почивките, придобивките та стигнахме и до мечтите... И победителите все едни и същи май. От извадката на Пумпалов нам си колко хиляди форумни членове в едно успели и мрънкачи, то май я има няколко десетки потребители да пишат,я няма. И от тях 10-на успели, останалите сме категория мрънкачи и сеирджии...

И аз си сбъднах една моя мечта, да чета книжки в оригинал, на английски разбира се, че иначе докато дочакам да преведет последните и най новите книжки....утече коня.
И в тази връзка, разликата между Тери Пратчет в оригинал и в превод е просто от земята до небето, особено ако си в състояние да схванеш тънкият хумор в думичките разбира се

seeker написа: Интернет не е безопасно място и да публикуваш лична информация е наивно. Има доста хора в този форум, които ме познават и знаят, че аз говоря по същия начин и когато стоя пред тях. Но аз знам кой точно стои срещу мен. А тук сега срещу мен стои целият свят. Включително и психично болни хора или изповядващи крайни виждания. Откъде да знам какво им минава през главите?

Тук хората си споделят мечтите и целите и няма значение дали ги четат психично болни или екстремисти .
"Който го е страх от мечки,да не ходи в гората .".

umeiko написа: И в тази връзка, разликата между Тери Пратчет в оригинал и в превод е просто от земята до небето, особено ако си в състояние да схванеш тънкият хумор в думичките разбира се

Абсолютно е така! Например Пратчет натоварва имената (на места, на герои) с много интертекстуални значения, в някои случаи направо непреводими на български.

Всяка литература е по-добре да се чете в оригинал - Азимов, Агата Кристи, Кен Фолет, Робърт Джордан, Филип Рот, Конан Дойл, да не гворим как звучи на английски Толкин!

Колкото до мечтата да чета художествена литература в оригинал, в момента го правя на два езика и се занимавам с трети, като се надявам до 1 година да го постигна и с него. Тази мечта е напълно постижима, според мен, без да се налага физически да си някъде. Това е въпрос на желание и усилие, а не на място.

По темата - за нас животът е едно приключение, а Канада е поредният епизод в него. Предизвикателство, нова среда и нов начин на живот. И с добрите, и с лошите си страни. Не знам дали това се брои за мечти, обаче

Daisy2 написа:Колкото до мечтата да чета художествена литература в оригинал, в момента го правя на два езика и се занимавам с трети, като се надявам до 1 година да го постигна и с него. Тази мечта е напълно постижима, според мен, без да се налага физически да си някъде. Това е въпрос на желание и усилие, а не на място.

Ти си герой, направо! Аз докато бях там седях постоянно с 2 мобифона в ръка, вестник "Труд", "Стандарт" и "24-часа" и чаках децата да се върнат от училище....
Не четеш ли какво правят циганите там в оригинал?

seeker написа:Не знам в какво се превръщат мечтите, ама в какво се превърна и тази тема не е истина и за съжаление и аз участвах. Не знам защо ама ние, българите, обичаме всичко да си мерим. Тук си премрихме мечтите. И както се казва: „Честито на победителите!“

A много, моля, аз нищо не си меря! Не ми вменявай вини!Темата от началото беше замислена провокативно и знам,че развоят и не се харесва хич на някои хора, които се опитват да ни внушат, че единствената разумна канадска мечта е мечтата за връщане в България. Дотам стигнаха, че почнаха да преиначават понятието "мечта". Как един сравнително добре реализирал се човек ще има мечти? Не той е само с цели, които обикновено в основата си съдържат подъл елемент за господство над високо душевните неуспели мечтатели.

Бистре, аз БГ вестници не чета, освен Капитал и Дневник, с проверка на информацията в оригинал, а телевизия гледам информационни канали на чужди езици и разни дискавърита и NG. Така научавам какво става по света, а и в Бългaрия - те винаги отразяват, ако нещо изобщо стане Ако не са го отразили, значи, най-вероятно не е станало

А художествената литература ми е голямо хоби

Daisy2 написа:Бистре, аз БГ вестници не чета, освен Капитал и Дневник, с проверка на информацията в оригинал, а телевизия гледам информационни канали на чужди езици и разни дискавърита и NG. Така научавам какво става по света, а и в Бългaрия - те винаги отразяват, ако нещо изобщо стане Ако не са го отразили, значи, най-вероятно не е станало

А художествената литература ми е голямо хоби

И на мен ми е хоби. Това горното беше шега. Децата ми не бяха достатъчно големи преди да дойдем в Канада за да ги чакам да се върнат от училище.Обаче болшинството от българите правят точно това, което описах четейки тези вестници и гледайки българските канали, поради незнаене на чужди езици.А докажи сега, че всички от моето поколение и от предишното (сега пенсионери, значи имат доста време за четене) четат там в оригинал! Само да не е като историята с анцузите!