bgmontreal написа:Здравейте български приятели и познати,
Както знаете от известно време имаме своя църква, но още преди да се купи църквата, със съдействието на всички ни, безрезервна морална и финансова помощ от милеещите за български духовен дом в нашата нова родина, ние имахме щастието да присъстваме на литургиите на отец Димитър.
Но да се върнем на закупуването на църквата. Тази инициатива беше посрещната с много ентусиазъм и надежда от повечето от нас тук в Квебек. Нашата църква трябва да стане нашето място за срещи, празници и мероприятия организирани от дружества, организации и формации обединяващи нашия етнос и култура. До момента като че ли не се получава. Да се надяваме, че все повече ще се замислим над тази възможност и концентрирайки всичките си усилия ще успеем да я превърнем в нашия общ дом.
За съжаление не беше лесно на църковните настоятелства, а особено трудно в момента е на настоящето настоятелство – шепа хора, които посвещават всичкото си свободно време за да осигурят сигурно и нормално функциониране на новозакупената сграда със всичките произтичащи от това отговорности. Усилията на всички тези хора са изключително големи и изискват всеотдаване, почти непосилно в нашето така забързано ежедневие. Крайно време е да се замислим и опитаме да помогнем кой с каквото може – нека не се оправдаваме, че не сме практикуващи православни християни.
Ето така стоят нещата с нашата, единствената Българска църква в Монтреал.
Обръщам се към вас след една новина, която порази много от нас и която беше вярвам за всички ни неочаквана - „Наложителната” смяна на свещеник Димитър!?
Когато в България започнаха промените Българската църква се радели и с това разделяне отблъсна много от верните си енориаши. Основните православни ценности не могат да бъдат делени – те се знаят и ние с тях сме оцелели във вековете. Не бива и сега да ги делим. Сега, когато ние сме далеч от близките си, от приятелите си от детинство, често от най-всеотдайните си близки - нашите родители или техните мощи и паметници повече от всякога имаме нужда от силата, която ни дава вярата в нашето, българското, чийто символ е българската православна църква, предсталявана години вече от отец Димитър. Нека само си помисим колко новородени български деца бяха кръстени от него. Колко домове освети, та да живеем щастливи в съграденото от труда ни. Колко близки изпратихме с него, колко служби бяха отслужени по велики празници и най-различни други поводи. Спомнете си, колкото и рядко да сте присъствали на службите, как си тръгвате след края на службата в мир със себе си и околните, колко философия за хубавото между нас и в нас отнасяме по домовете си, та понеделника и цялата седмица да са ни по-леки.
Не е лесно да си свещенник на Българска църква в Монреал – понякога църквата е доста празна. Така е, но дори и в такива моменти службата си върви по правилата, и дори и тогава малкото хора, които са там имат право на притчата за заровено дълбоко в нас добро. Да за съжаление ненормираното работно време ни изиграва лоши шеги – не успяваме да бъдем там всяка неделя или на всеки празник – някои от нас са в камиони някъде на този континент, други са на смяна през нощта и в неделната сутрин си наваксват недоспиването, а други разнасят храна или пък сервират в ресторант. Е има и такива, които работят от понеделник до петък само, но и тях неможем вини – просто сме толкова малко все още, че не успяваме да бъдем многобройни всяка седмица. И все пак сме там и всеки път чакаме края на службата с нетърпение за да намерим и себе си в притчата.
От какво произтича необходимостта за смяна на отец Димитър незнам и не искам да знам, най-малкото защото не звучи сериозно. Знам само, че с една смяна на свещенник няма да се събират повече хора в неделя, нито пък ще се изплаща новозакупената сграда. Нека да оставим зад гърба си противоречията и да се опитаме да намерим общ език, че едва ли има подходящ момент ние тук да се разделяме по този болезнен начин, на повече от 7000 км от родината си.
Нека не свързваме свещенника, който и да е той с дейността на настоятелството – то е изборно и трябва да намери начин да отразява по-широко своята дейност и когато се налага да ни иска помощ в името на запазване на онова, на което се радваме вече години.
В момента текат няколко подписки против неправомерното отстраняване на отец Димитър. За съжаление поради големите разстояния не е възможно да концентрираме всички, които поддържат запазването на функциите на отец Димитър в една подписка.
Моята молба е тези от вас, които са против това деяние от страна на църковното настоятелство да ми върнат писмото с изписани имена. Тези, които вече са се подписали, моля само да ме уведомят за да не се получава дублиране. След получаване на имената ще направя общ списък на всички, който ще представя след неделната литургия в църквата.
Разчитам на разбирането на всички ви – срамно е да се прочуваме с подобни инциденти в и без друго толкова младата ни църква.
С уважение,
Татяна Цанова
Монреал, 15 февруари 2011
tel. 514-739-0527
taniatzanova@hotmail.com 
Вярата в Христос е едно нещо и може да се изповядва по какъвто си искаш начин, съвсем друго нещо е да има българска църква, и съвсем няма нищо общо всичко това с мюсюлманството, мормоните и или комунистите. Явно последните цитирани доста са ви промили мозъците, че да не можете да прочетете ясно какво съм написала.
