Страница 2 от 2

Публикувано на: Нед Дек 05, 2004 8:21 pm
от Леля Екимка
JOY написа:
Емоциите на жената са напълно нормални и би било съвсем не в реда на нещата ако нищо не и беше трепнало от неочакваната среща с българска музика.
Уф - отдъхнах си! Най-после - и аз си мислех същото, но се чудех как да го формулирам!
Жената има сърце! И някое и друго чувство... Какво пак стана, та на заяждане го обърнахме... Хайде да не припомням на българското събиране на 11/09 как дружно и масово играхме хорце! Ами и онази песен - как беше - Бяла роза...Голяма радост настана!
Има ли някой тук, който с чиста съвест да заяви, че не му е ставало мъчно за България! Това значи ли директно закупуване на билет и прибиране у дома!
Иийййй, това мъжете са опасна работа!

Публикувано на: Нед Дек 05, 2004 8:54 pm
от niki_70
JOY написа:Хемоглобин,Боцо има от край време родословно дърво...Има с какво да се похвали като произход,а събирането на инфо е плод на няколко поколения.

...
Ta koi e toia deto da niama ot krai vreme rodoslovno darvo, ne razbrah? :lol: :lol:

Публикувано на: Нед Дек 05, 2004 8:58 pm
от sara
вие ме върнахте години назад, когато пишехме отговор на литературен въпрос или теми по литература или както и там да се наричаше!
какво е искал да каже литературния герой :shock:
ха наздраве!
и със здраве

Публикувано на: Вто Дек 07, 2004 10:04 am
от Заю Баю
Да, да те мъчи носталгия, когато си далеч от родния край си е нещо напълно нормално, а не проблем. Мисля че всички, които сме поели по този път и тези, които вече са успели, сме избрали варианта да ни мъчи носталгия вместо мизерия. От личен опит знам, защото от три години живея извън България, че когато нямаш никакви финансови, битови, семейни и др. грижи, носталгията въобще не е проблем, поне за мен. Но всички сме устроени различно.
Айде успех на всички!

Публикувано на: Вто Дек 07, 2004 10:46 am
от Lub0
Тая статия е майче от миналата зима поне, дайте нещо по-ново... Колкото до носталгията, от мен да запомнитем, че носталгията е по-отминали времена, не по места, да не мислите, че като се върнете в БГ-то и ще станете с по 10 години по-млади и ще се съберете същата компания и ще настане безкраен празник...

Публикувано на: Вто Дек 07, 2004 5:04 pm
от Alina
Статията е прекрасна. Без излишни обяснения и многословия е описала емоциите, вълненията, това за което жадува душата и.


Какво мисля аз. Ами за разлика от много хора, аз правя разлика между това да си ДОВОлЕН и да си ЩАСТлИВ. Тя може да е ДОВОлНА в Канада, но да не е ЩАСТлИВА. И съответно, да не е била ДОВОлНА от живота си в България, но да е била ЩАСТлИВА.


Има хора, на които удобството и ДОВОлСТВОТО им стигат. Има други, на които това не им е достатъчно.

Това, че си имам собствена нова дървена, упс, талашитена къща в Канада, работя (или по-скоро си клатя т...които нямам :lol: ) в Говермента за много пари, карам нова кола, децата ми учат в скъпи частни уилища, ходя минимум 2 пъти годишно на почивка на екзотични места...и т.н.т. могат да ме направят мнооого ДОВОлНА. Но това прави ли ме ЩАСТлИВА.


Аз я разбирам. И ако имам възможност, бих искала да се запозная с нея. Определено звучи като качествен човек.