И моето мнение.
От завършването на университета си мечтая за Квебек, вече не помня и защо. Но успях след години да навия мъжа ми, казвам навия, защото си имахме хубав живот в България, хубава работа и дом. Много приятели. Единственото което не ми харесваше беше повсевместната простотия, беззаконието, и страха какво ще се случи с децата ми. Оставихме много неща, и въпреки, че бях много добре информирана, преживях шок.
Оставих си хубавият и голям дом на сред центъра на София, за мизерна квартира от дърво, която даже няма канал в банята (смешно ми е вече, но първият месец за мен това беше огромен проблем). Всичките удобства които имахме, сменихме с неудобства тук.
Сблъсъка с езика, който мислех че знам, а се оказа че не мога даже да си представя колко е различен, шока от цените на елементарните продукти, като матрак да речем. Това че винаги всичко в къщи ми е било ново, а сега ми се налага да купувам втора употреба. Странните хора по улиците, не съм била расистка никога, но тук се изумих, това да ядеш манджа в метрото, или да си облизваш мазните пръсти публично
Културата е под всякакво ниво. Мислех си , нали дойдох за по-добър живот на децата ми, как ще ходят в едно училище с тези деца, които нямат грам обноски .... Много мислех за връщане, макар да не го споделих даже с семейството си.
Но след като започнах работа, след като сменихме квартала и започнах да контактувам с повече местни, нещата се промениха. Хората около мен са интелигентни, трудолюбиви и много възпитани. Получавам помощ за всичко даже в личен план. Новият ми квартал е в пъти по-различен и вече знам защо съм в Квебек. Виждам нещата които си представях и за които бях чела. Децата ми са в прекрасно училище и градина, с тях се отнасят като с хора. За 6 месеца дъщеря ми има цяла стена с дипломи и медали, вече говори езика и започва да чета( на 6г. е) Децата се адаптираха толкова бързо, даже не искат и да си ходят в България, имат си приятелчета, имат си среда. Аз също се чувствам ценена в работата, въпреки че не давам това което дава в Родината, знаете как се работи в България, извънредно, жертваш време и семейство, за няма и едно Благодаря, тук не е така, тук си тръгвам в 4:30 максимум в 5, веднъж останах до 6 и то защото си говорихме с колегите. Да френския е труден, но всички са много толерантни. Почти не съм срещала хора които да не говорят английски.
За мен живота тук започва да придобива смисъл и да се адаптирам постепенно. Още ми липсват приятелите и родителите. Но моят живот и живота на децата ми е по-важен. Харесва ми начина по който ги възпитават в училището и градината, харесва ми че не виждам хора, които да крещят на децата си в градинките, не виждам съседа как бие жена си и семейството си, и не мога нищо да направя.
Да тук има престъпност, има проблеми, но сякаш са по-невидими, или не са около мен, чета непрекъснато в новините за катастрофи и убийства, но редовно забравям да си заключа колата и къщата. Единственото нещо което ме притеснява не са крадците, а досадния енот който ми е окопирал терасата.
Някак проблемите се изместиха, няма ги битовизмите които ги имаше в България, няма ги страховете за бъдещото. А това е по-важно от лукса, поне за сега. А в бъдеще ще си го постигнем пак, всеки ден си припомням, че не мога за една година тук да постигна това което сме градили за последните 10-15 в България.
А защо Квебек, защото е двуезичен, децата ми ще знаят три езика поне. Защото е по-социален, дори и да остана без работа няма да ме е страх за следващите месеци до намиране на нова, защото имам малко дете и не ми се плащат по 1000$ за градина, защото мисля, че за начало е добре. По-нататък, като ни пораснат децата, като имам няколко години стаж зад гърба, мога да мисля и за други места.
Сега през седмица някое от децата е болно, налага се излизане от работа, лекари, болници понякога. В момента за нас това е правилното място.
Но не е мястото от предварителните ми представи. Има си проблеми, има си и тук простотии и недомислици. Но като сложиш на кантара България и Квебек, определено Квебек печели.
(това е мнение на имигрант от 1 година, може би след още една- две ще е по-различно
![Smile :)](./images/smilies/emoticon-0100-smile.gif)
)