ivanko13 написа:Пък и ще потренирате малко time management преди да дойдете в Канада... Гаранция ,че полза ще има
Ето един пример, как можете да си разделите нещата:
- Важни спешни неща
- Спешни маловажни неща
- Важни и не спешни неща
- Маловажни и не спешни неща
Важно и спешно например да си вземете дедето от детска градина - за това има краен срок, което прави невъзможно отлагането му във времето. Важно е да го вземете, защото ... е, знаете защо.
Спешно, но не дотам важно е да си платите сметката за телефона. За това има краен срок, но все пак е само една глупава сметка за телефон. И да ви го изключат - няма да умрете.
Важно, но не спешно е да си излекувате зъба - той ви наболява от време на време, но може да изкара поне още седмица.
Маловажно и неспешно е да гледате сериали и да готвите козунак.
Човекът с лош мениджмънт пренебрегва неспешните важни, с оправданието че има прекалено много "спешни маловажни". В резултат на това неспешните важни стават рано или късно спешни важни и човекът се чувства затрупан от спешни неща. Например дълго отлаганият зъб се е подул и трябва да отиде на зъболекар в най-неподходящото време, когато има куп други спешни неща. И положението се затяга.
Човек, който си управлява добре времето, успява да си подреди важните неспешни неща и да ги свърши, преди да са станали спешни. Така има по-малко спешни неща и му е по-широко около врата.
Затова е много важно да си определим кое колко ни е спешно и кое колко ни е важно. И да пробутаме колкото се може по-напред важните неспешни неща. И в никакъв случай да не позволяваме маловажните и неспешни неща да прецакат някоя от другите три категории.
Аз за да съм сигурен във френския, в продължение на два месеца го бях преместил от кагегория "важен неспешен" във категория "важен спешен" - докато взема изпита. Сега пак е в старата си категория и естествено не намирам време за него, защото го пилея например в момента с писане във форум, което е "неспешно и маловажно"
Да обръщаме внимение на детето безспорно е важно, но не е спешно - няма да затъпее особено, ако 3-4 месеца гледа ДВД-та или за него се грижи само единия родител, докато другия учи. Нали затова семейството работи в екип - като двуядрен процесор. Единият поема спешните неща, другият работи върху важните - съвсем груб модел. После се сменят, за да може първият да навакса. Нали затова се и женим - за да се подкрепяме и да сме по-ефективни.
Извинете че давам акъл на семейства с деца, без да имам такива, но .. куражът да го направя ми идва от това че управлявам времето и задачите на група хора. Някои от които могат да бъдат деца, че и внуци на другите. И.. наистина няма нищо срамно или пресилено в това да си правите дневната програма на листче хартия. Аз го правя често и хората са ми благодарни за това. Дори ми се мусят, когато ги оставя сами да си "пишат листчетата". Виждал съм не един директор да си има почасов тефтер на бюрото. Ако няма - той е или много умен и паметлив, или е сложен повече за фасон, отколкото за работа на директоското бюро.
срам ме хваща 
"от типа неспешни и маловажни" - "писане по форуми" 
