На мен адреса за кореспонденция ми беше във фирмата ( защото пощаджиите в моя квартал когато и да ги пребиеш ще е късно). Всички знаеха. Нямал съм проблеми с шефа ми, но имах проблеми с нивата по-надолу от шефа. Нали знаете - Царя дава, пъдаря не дава.
В крайна сметка 3 месеца преди да замина ми намалиха зплатата с 600лв, което си беха пари 2006та. Много кофти удар.
Но накрая като си тръгвах отидох при съответните идиоти дето ми скроиха този номер и с широка усмивка им казах - Довиждане, надявам се, че никога повече няма да видя мазните ви физиономии.
Те припикаха газ. Аз още нямам заместник 3г по-късно.
Смятам, че българските работодатели са абсолютни дебили (въпреки че моя шеф беше пич на място), липсва човещина и разбиране за каквото и да е и повечето за съжаление смятат, че техните работници са им роби или нещо такова. Малко са изключенбията. И поради тази причина ще е по-добре никой да не знае в офиса. Да не ви уволнят ей така профилактично, защото някой се е подмазал където трябва.