BgCanada

И аз да добавя нещо към виртулният образ,и по-точно за някои "весели" моменти от историята ни!Аз например си представям съществото,което отравя Цар Симеон Велики(не сегашният измислен цар).Представям си и съществото,което отваря портите на Царевец!Представям си и онова същество,което предава Васил Иванов Кунчев-Левски(появи се и нова версия,според която,той не бил предаден от това същество).Представям си и съществото/ата,които са застреляли Христо Ботев(неофициалната версия).Представям си и всички останали знайни и незнайни същества,които са предавали,предават и ще предават страните си!Чудя се кое ли ги подтиква тези същества,да предават родината и сънародниците си?Дали е само алчността за кесията,торбата,чувалът с жълтици или там за каквото са се продали и което много пъти след предателството си не получават,а получават заслужена смърт от новоят им господар,т.к. на него паразити не му трябват,или пък това е само допълнение на природата им да си останат РОБИ до края на дните и родът си?Дали тези паразити са можели да осъзнаят реалните последствия ,които биха сполетели тях и сънародниците им,в следствие на тяхните предателства?Понякога се чудя,дали същите тези хиляди достойни и истински Българи,виждайки какво правят наследниците им с тяхната идея и борба за свобода,биха дали животът си за освобождението на родината си?Ей от такива виртуални образи и съждения ми става толкова "весело",че чак се натъжавам А още "по-весело" ми става,като знам,че тези същества ще си ги има до края на света

Ex, Blue Passion don't be so blue
Въпрос на нагласа е дали ще оплакваш настоящето гледайки славното минало, дали ще си airy и ще се опитваш да градиш бъдещето, осланяайки се на славното минало, или ще насочиш енергията си в настоящето, за да го превърнеш в проекция на бъдещето, което желаеш с ясното съзнание за уроците от миналото. Можеш да минеш по един и същи начин през времето, но с всяка една от трите нагласи то би изглеждало по три тотално различни начина и то само заради емоционалния оттенък, който ще вкараш.
Въпрос на нагласа е дали ще насочиш енергията си към оплакване на загубените герои (19 февруари, 1 юни), ще я насочиш към отбелязване на радостния ден, когато те са се появили на бял свят като Българи (6 юли, 25 декември) или ще я разпределиш между двете.
Въпрос на нагласа е дали ще приемеш това, което обществото ти налага, или ще използваш своя judgement, за да решиш кое е важното за теб.
Въпрос на нагласа е да решиш дали лошото може да бъде направено добро и обратно и дали доброто би било добро, ако знаеше, че лошото би продължило да съществува. Много любим в тази посока ми е един разказ на Айзък Азимов "What if..."
А исках само да ти кажа don't be so blue....