balbi, според мен да си информиран не е грешка, а предимство. От друга гледна точка - да трупаш различна и разнородна информация, без да съумееш да я пресееш и анализираш (имам в предвид, че има и подвеждаща такава), без да успееш да си извадиш правилни изводи, си е чиста загуба на време. В този ред на мисли, ако си успял да отхвърлиш ненужното и подвеждащото, ще имаш достатъчно информация, която да използваш на място, за да се ориентираш и адаптираш по-бързо в нова обстановка, както и да решиш в каква посока да тръгнеш. В противен случай - ако си дезинформиран и разчиташ на приятели и роднини да ти помогнат и да те насочат какво да правиш ще загубиш много повече време, а също така ще имаш шанса да ти направят "мечешка" услуга (в повечето случаи не нарочно разбира се), поради простата причина, че всеки е извървял някакъв път и може да ти даде съвет, базирайки се на своя личен опит или опита на приятели и познати. Но по мое мнение една житейска съдба не може да се наложи 100 % върху друг човек. И после са виновни тези, които посрещат и помагат. Пък ние сме най-добри в това да търсим вината в другите, но не и в себе си.balbi написа:Суджуче то да ти кажа честно и прекомерната информираност също е грешка на бъдещите имигранти. От гледна точка на това, че когато си информиран си изграждаш една представа, която в крайна сметка понякога се оказва подвеждаща.
Съгласен, че по-добре информиран отколкото тотално дезионформиран!
Иначе планове и сметки (къде криви, къде - не) всеки си прави. Доколко са приложими и изпълними обаче в новата среда, зависи от информацията, която имаме. Във всички случаи те ще претърпят промени, но по-важното е да знаем какво искаме и как горе долу бихме го постигнали.
Посочват ти срока, в който да им го изпратиш (чувала съм за 3 за 6 месеца различно при всеки), но има опция да помолиш за удължване на този срок
до голяма степен минаването на интервюто си е и лична отценка на имиг. офицер.
