Koй/коя е? Все за него/нея питаш?Pavel M написа:Спиро къде си.

Koй/коя е? Все за него/нея питаш?Pavel M написа:Спиро къде си.
Аз имах свястна работа и много кофти заплата. Към днешна дата (там) работата всъщност е още по-свястна, но заплатата продължава да е много кофти. Тъй че - Европа, Боженци - забрави. И сега преди патреотчетата да скочат да ми опровергават предишните изявления че не съм емигрирал за пари - при все ниската ми заплата, винаги сме се оправяли така че и да остане. Никога не съм искал пари назаем и никога не съм чакал с нетърпение деня когато дават заплатите. С изключение на една зима, която всички я знаете, когато от камиони раздаваха маргарин.silvestur написа:Всъщност България не е лошо място за живеене, ако имаш свястна работа с прилична заплата. На мен лично не ми харесва, че има един процес на "кастовизация" и всеки си живее в своя балон от приятели със сходни доходи/интереси без да забелязва всички онези, които буквално си броят стотинките в края на месеца. А те са много. Така се изолираш от злободневието - един-два пъти в Гърция на море, Коледа в Боженци, Великден някъде по Родопите в къща за гости, уикенд из Европите и ей така годината минала. А, и да не забравя - десетина смс-а за Българаската Коледа, светли пазници са все пак. Следя новините, предимно печата (в онлайн вариант) и някои интернет "инфлуенсъри")). Силно впечатление ми прави тоталната липса на доверие във абсолютно всички институции до степен, в която е изключено да се инициира истински, смислен, обществен дебат на базата на разумни аргументи и факти. Интелигенти, образовани хора размятат лозунги от крайни позиции и не се изслушват. В резултат всичко кънти много на кухо и без каквато и да е перспектива да се упражни истински граждански контрол. Никакво усещане за общност, съпричастност, да, вече споменах "Българската Коледа", но не като постоянен ангажимент, а така, по празниците, смс-и. Прави впечатление също, че езикът на средния българин спрян на улицата за мнение от някой репортер става все по-беден и лишен от нюанси, което не ме учудва, след като един от популярните сериали преди време беше "България, ден и нощ" плюс всичките реалити предавания. Иначе в големите градове си има здравословната доза хипстъри да ни придават космополитен вид, а те си идват с целия набор от пекарнички и супопродавнички, които предлагат хляб от лимец и други био-гъзни. Мило е. Тъгата започва, когато запалиш колата и по пътя за Созопол (щот сме кОлтурни) решиш да отбиеш от магистралата и виждаш рушащите се къщи, запустяващите села, обраслите с бурени улици дори и на оживени места. Иначе по магистралата всички сме "Happy". Обичам България и си ходя редовно, защото искам детето ми да знае откъде идва семейството му и да прекарва време с бабите. България дори не ми е родина, но е страната, в която съм израснала и съм се формирала. За съжаление тя не ми даде възможност да живея добре упражнявайки една нелоша професия, която не исках да сменям. Канада ми даде шанса да си възвърна самоуважението на професионалист и да работя в нормална среда. Аз съм от тези, които смятат, че тукашната работна/професионална етика е на съвсем друго ниво сравнена със ситуацията в родината. Знам, че това не се споделя от мнозина, може би имам късмет...Не е ок да съществува такава чудовищна разлика в доходите, каквато има в България, и да, пенсионерите също са част от населението. Иначе, който се спасил, спасил. Силно ме дразни ехидният тон на някои "възвращенци". Всичко е наред, много хора в София са добре финансово и това беше така още когато ние заминавахме. Ама нали си давате сметка, че опитът и/или образованието, което сте придобили в Канада също допринася за вашата реализация на родна земя.
Пенсионер в България с кофичка кисело мляко и половинка леб на ден.agent Ozo написа: Да не говорим, че съм пенсионер и като такъв не гоня каквато и да е кариера. Професионалната ми кариера приключи в далечната 2003 г. с пищно тържество и всичките му присъщи салтанати.
А защо ходиш в България?Pyrelight написа:Отдавна не изпитвам носталгия. Всъщност изпитвах първите 2-3 години. Сега я изпитвам с обратен знак, когато съм в България... Чакам с нетърпение мига, когато ще се кача на самолета и ще се върна у дома.
Ivan1007 написа:
Взимай ги при тебе. Не си цапай крачетат да стъпваш по българска земя..Pyrelight написа:Заради роднините си - на 5-6 години. Когато си отидат, ще спра да ходя.
Мен също леко ме дразни ехидния тон на някои бг канадци. А също и силно изкривената картина, която се описва.silvestur написа:Всъщност България не е лошо място за живеене, ако имаш свястна работа с прилична заплата. На мен лично не ми харесва, че има един процес на "кастовизация" и всеки си живее в своя балон от приятели със сходни доходи/интереси без да забелязва всички онези, които буквално си броят стотинките в края на месеца. А те са много. Така се изолираш от злободневието - един-два пъти в Гърция на море, Коледа в Боженци, Великден някъде по Родопите в къща за гости, уикенд из Европите и ей така годината минала. А, и да не забравя - десетина смс-а за Българаската Коледа, светли пазници са все пак. Следя новините, предимно печата (в онлайн вариант) и някои интернет "инфлуенсъри")). Силно впечатление ми прави тоталната липса на доверие във абсолютно всички институции до степен, в която е изключено да се инициира истински, смислен, обществен дебат на базата на разумни аргументи и факти. Интелигенти, образовани хора размятат лозунги от крайни позиции и не се изслушват. В резултат всичко кънти много на кухо и без каквато и да е перспектива да се упражни истински граждански контрол. Никакво усещане за общност, съпричастност, да, вече споменах "Българската Коледа", но не като постоянен ангажимент, а така, по празниците, смс-и. Прави впечатление също, че езикът на средния българин спрян на улицата за мнение от някой репортер става все по-беден и лишен от нюанси, което не ме учудва, след като един от популярните сериали преди време беше "България, ден и нощ" плюс всичките реалити предавания. Иначе в големите градове си има здравословната доза хипстъри да ни придават космополитен вид, а те си идват с целия набор от пекарнички и супопродавнички, които предлагат хляб от лимец и други био-гъзни. Мило е. Тъгата започва, когато запалиш колата и по пътя за Созопол (щот сме кОлтурни) решиш да отбиеш от магистралата и виждаш рушащите се къщи, запустяващите села, обраслите с бурени улици дори и на оживени места. Иначе по магистралата всички сме "Happy". Обичам България и си ходя редовно, защото искам детето ми да знае откъде идва семейството му и да прекарва време с бабите. България дори не ми е родина, но е страната, в която съм израснала и съм се формирала. За съжаление тя не ми даде възможност да живея добре упражнявайки една нелоша професия, която не исках да сменям. Канада ми даде шанса да си възвърна самоуважението на професионалист и да работя в нормална среда. Аз съм от тези, които смятат, че тукашната работна/професионална етика е на съвсем друго ниво сравнена със ситуацията в родината. Знам, че това не се споделя от мнозина, може би имам късмет...Не е ок да съществува такава чудовищна разлика в доходите, каквато има в България, и да, пенсионерите също са част от населението. Иначе, който се спасил, спасил. Силно ме дразни ехидният тон на някои "възвращенци". Всичко е наред, много хора в София са добре финансово и това беше така още когато ние заминавахме. Ама нали си давате сметка, че опитът и/или образованието, което сте придобили в Канада също допринася за вашата реализация на родна земя.
Съболезнования към застреляните, от 2те страни на океана, но не гръмнаха ли и в Торонто, собственик на фармацевтична компания?MrGeek написа:В навечерието на българското Европредседателство, продължават да отстрелват крупни бизнесмени:
Кой беше убитият днес Петър Христов
Та май все още не е много здравословно и да си с милиони в България. Доста е дълъг списъка с отстреляни бизнесмени за последните 25 години.