BgCanada

fighter написа:

Kan_Tangra написа:
Бтв, идеята е интересна. Може да отворим тема:
Какви са удоволствията на бг емигранти?

Давай, ще е интересно

Мани, мълчи си! Още една тема с ревове и сополи!

silvestur написа:А какви са удоволствията на средната класа в България?

Кафе и цигарки, веднъж седмично в Уго/Дивака/Хепи, на море в Гърция, няколко уикенда на Златни пясъци, ски на Пампорово/Банско, купони с яко напиване и яко дим от цигари...

ablood написа:Не знам с какво са те затрупали дежурните злобари (в игнора са ми), но се радвам, че ги възприемаш с подобаваща сериозност.

Толкова мили и загрижени хора... и така широко скроени..

Kan_Tangra написа: Съветвам те да смениш плочата, и да почнеш да се умилкваш на по-старите емигранти, да подлизваш тук там,

Много ценен съвет... веднага си личи, че е инспириран от личен опит.

lutar написа:

Kan_Tangra написа: Съветвам те да смениш плочата, и да почнеш да се умилкваш на по-старите емигранти, да подлизваш тук там,

Много ценен съвет... веднага си личи, че е инспириран от личен опит.

Лутър, почна ли да усещаш че стана за смях и на белите гарги ?
С 3000 долара и свястна кошница не можеш да си купиш !
От мен съвет !
Опичай си акъла, за да не ти се налага да се връщаш у Варна по търлъци !

silvestur написа:А какви са удоволствията на средната класа в България?

Удоволствията на кое?

Няма какво да се лъжем. Средната класа като процент се стопява навсякъде. И в Канада.
Само че, чисто относително, тенденциите на стопяване в Канада са доста по-големи.
Като абсолютна стойност, все още Канада има повече средна класа. Примерно 10 ина 20%.
Друг е въпросът колко българи влизат в нея! Нещо не срещам българи, по местата, по които ходя.
Най-много ги срещам из костко. Виж, в по-скъпите фитнеси и спортни клубове, скуош, закрит тенис, баскетбол, в по-луксозните заведения нещо нъц. Кьорав българин няма. Само араби и местни. И руснаци даже няма. А уж са паралии. Може пък и техните интереси да са някакви мистериозни и да нямаме допирни точки. Примерно турски бани, руски бани, масажи, не ги знам там.
Сега, няма да правя реферат на тема 'дъ лейжър експенсес на бг емигранто', но то и без статистическо проучване с помощта на ПиЕйчДи докторанти се вижда без телескоп какво е положението.
Положението е!
Биричка от КоЦко и ТОЧКА!!!
Има и пържоли!
От работа - в къщи. Къндил - къндил в транспорта и това е.


И да се върна на въпроса ти!
Не е важно какви са удоволствията на средната класа в България!
За там достатъчно се оплюва!
Ясно е, че там е много зле, направо ад!
Въпросът е!
Аджеба в Канада колко по-добре е!
Ако и в Канада е зле, за чий ... да се местя на другия край на света!?
На 10 месечната зима, зелени, неузряващи ябълки и мучащи говеда?

lutar написа:

Kan_Tangra написа: Съветвам те да смениш плочата, и да почнеш да се умилкваш на по-старите емигранти, да подлизваш тук там,

Много ценен съвет... веднага си личи, че е инспириран от личен опит.

Смешко,
аз ако нямах роднини в Канада, изобщо нямаше да емигрирам!!!
Разбира се, това не бива да те спира.
Ако нямаш да губиш нищо, дори и един пробит цървул, смело напред!
Тук със сигурност по назад от 0-та, няма да се върнеш!
Е поне не много по-назад.

horhe75 , не знам колко ще съм ти полезна, но ще споделя малкото опит. Ние сме в Монреал от 26 юли тази година, т.е. няма и три месеца. С едно дете сме на 5 години. Нямаме роднини в тук, нямахме и приятели. Нямаше кой да ни посрещне на летището. Намерихме временно жилище за три седмици през airbnb.com, на летището взехме такси. Първите дни оправихме най-важните документи, движехме се с градския транспорт, детето беше винаги с нас. Успяхме през кижижи да си намерим постоянна квартира, без гаранции, без познати, без препоръки. Хората преотдаваха жилището, но договорът го сключихме със собственика, т.е. подписахме т. нар. цесия. Да, собственикът искаше гаранции, но ние бяхме новопристигнали и нямахме такива, затова предишната наемателка ни каза, че можем да му предложим един депозит. Проведоха ни ''интервю'', разпитаха ни за професиите, как смятаме да се интегрираме, как да си търсим работа. Нищо не сме преувеличавали или крили, собственикът реши, че сме надеждни, съгласи се на този един депозит( който представлява последния наем ) и подписахме договора. Не знам дали има значение, но ще го спомена: и предишните наематели, и собственикът са Кебекуа. Сматам, че бяха коректни и сърдечни. Разбира се, хората са най-различни, имам впечатления и от не толкова приятни наемодатели, когато ходехме по огледи. Беше ни притеснено да говорим още първите дни на френски, още повече, че тукашният френски е много по-различен като ритъм на езика и звукоизвличане от френския, който сме учили в бг. И въпреки, че сме във франкофонски квартал, нямахме проблем да се разберем на английски с хората. До този момент, впечатленията са ми, че е изключение някой да се прави на интересен, че му говориш на английски.
За обстановката. Да, има обедняване, но съм сигурна, че това е навсякъде. И тук, и в САЩ, и в Европа...тези ''златни'' години на висок стандарт, за които се носеха легенди в бг от по-отдавна емигриралите българи ги няма. Това е тенденция, която ще се запази следващите години, по мое мнение. Тук също се усеща, храната не е много евтина, орязват се бюджети, стачкуват учители и полицаи, по-нарядко се почистват обществените пространства, а някои хора много мърлят, за съжаление. Но, не може да се сравнява с България, не че е в пъти по-добре, НЕ МОЖЕ да се сравни! Въпреки кризата, усещането ми е за чист въздух, зелени пространства, много цветя, толерантност, перспективи. Хората са много по-добри, по-сърдечни. Когато времето е хубаво, го забелязват и споделят. Радват се на живота! Помагат си ! Искат да им е красиво пред домовете и се стараят да е така. Общината ги подкрепя, предлага програми за озеленяване, градинарство, има обществени зеленчукови градини в квартала, където можеш да си наемеш място за смешни пари и се чака с години за такова, защото хората имат интерес. Ходенето в кварталната библиотека или националната е част от лайфстайла на обществото. В Монреал има толкова изкуство и култура на едно място, че можеш всеки ден да правиш нещо различно. Някои активитета са безплатни...В квартала има открити и закрити обществени басейни, които доста добре се поддържат, безплатни. В училище децата се радват на свобода на изразяване, на спокойствие, на отношение, на уважение. Шофьорът на училищния автобус слизаше първите дни, за да подаде ръка на дъщеря ми, защото била ''принцеса'', тогава когато детето още се предполага, че е било стресирано от новата среда. След училище се връща весела, спокойна, вдъхновена, нещо което в бг не се е случвало.
Има стотици програми за обучение и преквалификации със заеми, които са на по-ниски лихви като за новопристигнали. Има и социални помощи. Има и детски надбавки, които не са 35 лв...Не ме разбирайте погрешно, изреждам тези неща само да наблегна, че тук хората ИМАТ избор. И стипендиите и социалните са толкова, колкото да не умреш от глад, но ако това е необходимо за постигане на някакви цели, примерно учене или приравняване е ок. Съществуват всякакви организации за даряване на храна, дрехи и т.н. Всеки може да участва като дарява или да се възползва ако има нужда. Обществото им е такова, за тях е важно да помагат, така ги възпитават и в училище.
За това дали има смисъл да емигрирате от България и да дойдете тук, където няма да имате кола, апартамент и работа? Щом сте се замислили на по 40 години с две деца и стандарт в бг, значи има смисъл. Мога да разбера мотивите ви! Тук няма улични кучета, мърсотия ( в българския смисъл ), паркирани коли по тротоарите, каращи с превишена скорост, масова агресия у деца и възрастни, намръщени и кахърни хора, озлобление, безхаберие, несигурност, безнадеждност и страх! Не е рай, не е лукс, не е лесно, но наистина човек може да дъжи живота си в собсвените си ръце. Липсва усещането, че колкото и да се напъваш нещо/някой те дърпа назад или те натиска по главата. Липсва усещането, че повече от това не може, липсва усещането за примирение. Има и мързеливи, има и работливи, има и бездомни, и наркомани, всякакви. Но вие ще можете сами да изберете от кои да бъдете. И още нещо. Сега сте към 40-те години. Да кажем, че грубо ще ви трябват 10 години, докато пуснете документи, докато ви изберат, докато дойдете, докато се ориентирате, докато си стъпите на краката...Ще станете към 50-те, ще има да работите още. Как ви се струва да дочакате 70-80 годишна възраст ( разбира се и повече, пожелавам ви го ) тук ? А как ви се струва да дочакате тази възраст в България ? Мисля, че няма смисъл да ми отговаряте Онзи ден на празника, моят съсед, дядка на около 80 години ме срещна на улицата и ме спря, за да ми каже, че днес е невероятен ден, топъл, слънчев и красив. Посочи ми небето, есенните листа, беше радостен, че времето е хубаво и искаше да го сподели с една имигрантка, която едва познава Не си спомням да ми се е случвало такова нещо в България, не от непознат, а дори от роднина или приятел в напреднала възраст.
Спирам тук, защото ще стане отегчително.
Накрая само мога да кажа, бягайте от там. Бягайте с децата си. Иначе рискувате те да избягат, а вие да останете сами и огорчени в мрачната бг действителност. Пари ще изкрвате, така както сте успявали до сега. А шансовете да сте щастливи и спокойни '' дядки '' в Канада са доста по-големи от тези в България

Сетих се за една песен, която не е българска, но спокойно би могла да бъде олицетворение на упадъка на нашето общество.
https://www.youtube.com/watch?v=fOg7mj1_-sk"

Montre написа: ...

Montre, аз искам да ти благодаря, за това, че си отделила от времето си да напишеш нещо, което е наистина полезно за такива като нас, на които тепърва им предстои да минат по вашия път, защото вече ми омръзна да чета назидателни и изтъкани от философия постове (а и авторът на темата май се отегчи). Изводът за мен е, че в някои случаи новопристигналите емигранти са много по-полезни и имащи желание наистина да помогнат от тези, от тези с 10-годишен стаж.

Kan_Tangra написа: ...

Като те чета, имам чувството, че живея в някой друг Монреал, Кебек, Канада.

Не, че няма и такива, каквито описваш, но аз лично не поддържам връзка с тях.
Не малко от българите, с които аз поддържам контакти, отдавна са си надвили на масрафа. И ако не ходят по "ресторанти с бели покривки" и скъпи спортни центрове, то не е защото не могат да си го позволят, а защото не им е в приоритетите. Плащат си моргиджа за къщи на по половин милион, плащат за едно или две деца частни училища и ходят на почивка на екзотични и интересни места.

Истината (за мен) е, че сме първо поколение имигранти.
Аз лично (за вас не знам) дойдох без език (ползвах английски), без образование (имам мастер от ТУ-София) и без трудов стаж (11 години като инженер по трудова книжка) и с "празни джобове".
Трябваха ми, и все още ми трябват години, за да "дръпна напред".
На кого колко години (ще) му трябват и до къде (ще) "дърпа напред" е повече от субективно.
Както вече писах, дупе знае и две, и двеста.

И да, познавам и върнали се в БГ.
И да, познавам и "едва свързващи двата края" българи.
Но да, познавам и "дръпнали напред" българи. И те не са малко.

clairee написа:Montre, аз искам да ти благодаря, за това, че си отделила от времето си да напишеш нещо, което е наистина полезно за такива като нас, на които тепърва им предстои да минат по вашия път, защото вече ми омръзна да чета назидателни и изтъкани от философия постове (а и авторът на темата май се отегчи). Изводът за мен е, че в някои случаи новопристигналите емигранти са много по-полезни и имащи желание наистина да помогнат от тези, от тези с 10-годишен стаж.

Наистина ли мислиш, че някой, който е от два месеца и половина в Канада ще ти е по-полезен с информация от някой със десет години опит? Розовите очила искат време за да потъмнеят. Канада е страна като всички останали, просто не се намира като България в периферията на империята а е почти в центъра. Затова и парите и законността са в повече. Иначе си има всякакви хора, даже и мутри си има.

scoubidou написа:Наистина ли мислиш, че някой, който е от два месеца и половина в Канада ще ти е по-полезен с информация от някой със десет години опит? Розовите очила искат време за да потъмнеят. Канада е страна като всички останали, просто не се намира като България в периферията на империята а е почти в центъра. Затова и парите и законността са в повече. Иначе си има всякакви хора, даже и мутри си има.

Този, който е дошъл преди два месеца и половина знае повече от мен за проблемите на новопристигналите.
А някои дори и след по-малко от десет години заменят розовите очила с черни. Аз никога не съм имал розови очила, а черни мисля да не надявам.

scoubidou написа:

clairee написа:Montre, аз искам да ти благодаря, за това, че си отделила от времето си да напишеш нещо, което е наистина полезно за такива като нас, на които тепърва им предстои да минат по вашия път, защото вече ми омръзна да чета назидателни и изтъкани от философия постове (а и авторът на темата май се отегчи). Изводът за мен е, че в някои случаи новопристигналите емигранти са много по-полезни и имащи желание наистина да помогнат от тези, от тези с 10-годишен стаж.

Наистина ли мислиш, че някой, който е от два месеца и половина в Канада ще ти е по-полезен с информация от някой със десет години опит? Розовите очила искат време за да потъмнеят. Канада е страна като всички останали, просто не се намира като България в периферията на империята а е почти в центъра. Затова и парите и законността са в повече. Иначе си има всякакви хора, даже и мутри си има.

Със сигурност човек с повече опит има какво да сподели, стига да иска, а не просто да остроумничи. Розовите очила не са добър вариант, но и черните също така. Имам чувството, че има хора, които се опитват да изкарат всичко черно и отвратително и да откажат всеки, който се е замислил да емигрира.