BgCanada

apple написа:Кога се отцепихте? Явно съм го проспала този момент.

И ти, като Гийк и Пумпи "проспивате", че темата не е в "Общ форум Канада".

Добре де, разбрахме, че Монреал е в друга държава, където финансови катаклизми не са се случвали и НЯМА да се случат. Тя съществува изолирано от останалата Канада и не ползва голяма държава на юг за основен търговски партньор. Там купуването на къща, апартамент ВИНАГИ е сигурна инвестиция и е ГАРАНТИРАНО, че няма да загубиш нищо никога, освен може би малко, някога, но то се възстановява с времето. Освен това икономиката на острова е толкова добра, че договора за изплащане от 30 лесно става на 7 годишен.
Хайде стига вече

А и забравих, като се разбеснее Мадам Мароа, пазара ще се стабилизира още повече.

Единия се опитва да каже че ако изчакаш достатъчно дълго винаги ще се намери момент в който да можеш да продадеш с печалба, а другия казва че ако изчакаш достатъчно дълго винаги ще дочакаш някакъв катаклизъм при който ако продадеш ще си на загуба. Според мен и двете теории са верни. Преждевременно се налага да продават само захапалите лъжица не по тяхната уста.

Изреждайки иронични противоположности на "Руска рулетка", все крайности, които не съм твърдял, не показваш, че си прав, а просто че искаш да имаш последената дума.

Риск от катастрофален катаклизъм винаги има, но това не е причина да изплащаме цял живот моргиджите на разни наемодатели, чакайки стабилни времена.

ablood написа: Риск от катастрофален катаклизъм винаги има, но това не е причина да изплащаме цял живот моргиджите на разни наемодатели, чакайки стабилни времена.

Определено не и тук сме на едно мнение.

ablood написа:Изреждайки иронични противоположности на "Руска рулетка", все крайности, които не съм твърдял, не показваш, че си прав, а просто че искаш да имаш последената дума.

Риск от катастрофален катаклизъм винаги има, но това не е причина да изплащаме цял живот моргиджите на разни наемодатели, чакайки стабилни времена.

Точно крайностите са тези които обръщат сметките, ако не си си ги направил добре когато купуваш. Ако всичко върви гладко нагоре кой би се притеснявал за нещо. Но забравяш че има твърде много хора дори и в Монреал които са сметнали всичко на ръба и то в добри времена и когато нещата забоксуват се налага принудително да продават. Те къде се вписват в твоята предубеденост че всичко е гладко и нагоре в дългосрочен план?

yahoo написа:Те къде се вписват в твоята предубеденост че всичко е гладко и нагоре в дългосрочен план?

Слагаш думи в устата ми.
Нещата не са нито супер гладки, нито много нагоре, но са несравнимо по-спокойни от по-динамичните мегаполиси.

А за невъздържаните, неспособни да си направят сметката... тях няма какво да ги коментираме.

ablood написа:Временни спадове не ни вълнуват, докато продължават да осигуряват дом на свемействата.

Ето по това съдя че приемаш всичко да е гладко. Вероятно теб не те вълнува, но много хора ги вълнува. Точно от един такъв купих моята, който беше вече неспособен на една заплата да държи толкова голяма къща и я продаде за да се премести в далеч по-малка.

Да? И? Не разбирам проблемът.

Човекът си е надценил възможностите, видял е нанагорнището и е превключил на по-ниска предавка. Прибързаността може и да му е струвала нещо, може и да не е. Поживял е 5-10 години в голяма къща и е свил перата.

BTW не се връзвай 100% на това което ти говори продавача. Те никога няма да си признаят, че се отървават от кофти кола/къща/уред, а че ти продават нещо чудесно, но не отговаря на новият им стандарт/изисквания/местоживеене....

Ще паднат цените, ще паднат наемите, ще паднат базовите цени и съответно таксите на недвижимите имоти .... и това кога???

Joya написа:Бих искала да се включа за Европа, имам и приятели и роднини, завършили образованието си в Европа, които се върнаха, защото не успяха да се реализират. Има и такива, които успяха. Дали ще отидеш в Канада, Европа, Китай или Тамбукту, всичко си зависи от човека. Има такива много успяли в България, защото са били на чичо племеничето, или на баба внучето, обаче като опре сами да се оправят и загиват.
Според мен всичко е до човек, даже не е и до образование.

Абсолютно вярно - човека е в основата на всичко - нито държавата, нито континента, нито образованието могат да бъдат причина за тотален неуспех. Вярно в различните държави има различни възможности и икономическата обстановка е различна, образованието помага в реализацията, но ако човека няма амбиции, планове и идеи как да ги осъществи, където и да живее, той просто ще вегетира - я на социална помощ, я на мизерна заплата, я на фотосинтеза.
Но на приказка и на маса всички сме много добри. Като почна да чета теми: за и против социалната помощ, за и против България, за и против Канада, за и против Квебек, за и против имиграцията и т.н., лошо ми става.
Разни хора, разни идеали, мнения и личен опит, предубеждения, заблуди и други човешки екстри колкото искаш.

Кой колко е прав - времето ще покаже. Къде ще стигнем и как ще се чувстваме след 10 години, поемайки по един или друг път, предстои всеки да разбере за себе си.


Аз например не мога да разбера няколко неща и бих искала да споделя с вас личните ми впечатления - споделям, надявайки се да съм полезна, не твърдя, че трябва да се действа и разсъждава по моя начин. Всичко е субективно и въпрос на гледна точка на всеки индивид:

1/ Социалната помощ - повечето бг имигранти на социална помощ я разглеждат като: "начин да си избием парите, дадени за процедурата", други като начин за съществуване докато изучат езика/езиците и вземат някой и друг местен сертификат (което е около 3 години в общия случай), за други е начин "да лежиш и да папаш" (как точно го постигат този ефект - нямам идея - и с работа на черно пак ми се вижда малко за нормална издръжка на 3 или 4-членно семейство), други го приемат като краен вариант и един вид някаква сигурност за децата си и за себе си, ако не им се получат нещата (тази категория я подкрепям - нали това е смисъла на социала). Тези, които работят и плащат сума ти данъци, не харесват социаладжиите (нарицателно тук за хора, които имат възможности, могат, знаят езика, но не искат да работят на бяло) и според мен с право. Тези, които не работят казват - "за какво да бачкам и да плащам социалните помощи на другите, като мога аз да ги получавам". Други изтъкват други причини и разсъждения. Всеки си има глава на раменете и си изживява последствията от собствените си решения, т.е. всеки си преценява кое е най-добро за него в даден момент.
Това, което много ме ме дразни и което не мога да разбера е, че от както съм тук (има-няма 8 месеца вече), много от хората, които срещам, се опитват да ме убедят, че трябва да мина на социал и че нямало друг начин - всички минавали от там и че това бил пътя. Даже на една среща в амплоато, агентката се учуди, че не сме на социал и че нищо не искаме (финансиране). Аз бях отишла да си поговоря с нея за бъдещите ми "творчески" планове тук и се оказа, че тя не можа да ми каже нещо, което да не знам. Е -вече не ходя по такива мероприятия. Както и да е. Други ми казват, че не съм добре да уча и бачкам, вместо да си лежа на социал и че много съм се прецакала по този параграф.
Не сме били и не сме на социал и не сме "загинали" до момента. За мен лично социала е загуба на време и пропускане на възможности. Напоследък има една тенденция да имигрират хора на възраст 35-40 години. На тази възраст, когато започваш живота си от нулата, според мен е голяма глупост да пропилееш 2-3 години на социал и след това да се сетиш да отидеш в колежа или университета. Не визирам никого - това е лично мнение.

2/ Старите имигранти - има такива, които плюят България, има такива, които плюят Канада, има такива, които плюят и двете държави (тези последните са най-зле и са най-нещастни според мен). Досегашните ми наблюдения показват, че доста голчм процент от имигрантите са недоволни и нещастни по една или друга причина. И България, и Канада си имат своите предимства и недостатъци. И в двете държави има неща, които са ок и такива, които не са (подктрепям мнението, че Канада е с поне 15 години назад в някои отношения), има неща, които дразнят. Мен например и тук и в бг най-много ме дразни простотията, ама тя нали ходела по хората . Навсякъде животът е такъв, какъвто си го направиш. Дали даден човек ще е щастлив, дали ще се реализира и ще се чувства добре в съответната държава, пак повтарям, зависи от самия него.

Срещнах доста хора тук и тези, които са от 10 и повече години, ми обясняват колко е хубаво в бг и как имали намерение да се връщат (в което лошо няма, стига обаче да са подготвени за реалността и възможностите там), как аз не съм знаела къде съм дошла и т.н. Ако не знаех къде съм дошла и какво ще правя тук, щях да съм разочарована и най-вероятно щях да съм хванала самолета обратно.

Срещнах една дама тук, която е от 22 години в Монреал, която взе да ми разказва за бг, колко е по-добре отколкото тук и т.н. и че има намерение да се върне. Ама нали се сещате коя от двете къде е живяла през последните 20 години (тук само да вметна, че аз също не съм икономически имигрант - и в бг си бях ок, но не виждах перспектива за децата, особено за малкия - музиката в бг не е на пиедестала). Като си говорих с нея се оказа, че не че аз не знам къде съм дошла, а че тя не знае къде отива - много е кофти да бъркаш туризма с емиграцията - 2-3 седмици на моренце, насам - натам - планинка, някоя и друга кръчма с една торба пари, но като влезеш в казана, картинката става друга. Не че тук е лесно, но има повече възможности за реализация и за нормално съществуване.
Също така нещо друго забелязах, за което стана въпрос в тази тема - старите имигранти се опитват да преекспонират собствената си съдба и опит върху новите имигранти, които посрещат, налагайки мнението си, че видиш ли по-добър начин няма. Обща бг черта - всички твърдят нещо, на база на нещо видяно, преживяно, но без да имат база за сравнение със същото нещо в друг квартал, друг колеж, университет, магазин, фирма, месторабота и т.н.

3/ Новите имигранти - идвайки безкрайно неподготвени за това, което ги чака тук, изпитват може би най-голямото разочарование в живота си. Съвети към тези, които са в процедура:
- свалете розовите очила (след като отпразнувате получаването на сертификата)и се информирайте по всички въпроси, които ви интересуват (администрация, икономика, образование, работа, градове, квартали, квартири, транспорт и каквото още се сетите - език, нрави, традиции)
- учете езика - той ще е най-голямата ви пречка тук
- избийте си от главата мисълта за скоростно забогатяване и не мислете, че парите растат по дърветата
- не мислете, че идвате в страната на чудесата - "чудесата" ще се случват правопропорционално на положените от вас усилия
- подгответе възможно най-добре проекта си за имиграция - като дойдете какво ще правите, ще работите ли, ще учите ли - какво, къде и как ще се финансирате, направете план и го следвайте
- търсете информация, изслушвайте хората с опит, но не прилагайте всичко чуто върху себе си, мислете преди да предприемете нещо и знайте, че това, което е добро за едни не е ок за други.

А за покупката на къща - дали е инвестиция или дълг, зависи от гледната точка. Според мен е и двете - инвестираш, придобивайки съответно дълг насреща, изразен в лихви, които плащаш. А какво е наема - разход, които може доста да варира, също както и лихвения % (който между другото в момента е доста нисък). Дали е риск - всеки дългосрочен кредит е риск, но в условия на криза, ключовия фактор е договора и възможностите, които ти предоставя за реакция при помени в лихвените нива и икономическата обстановка.
Други разглеждат покупката на къща като инвестиция в собствен пенсионно-осигурителен фонд. Разни хора, разни идеали...

И така - дали ще купувате къща, дали ще имигрирате, дали ще се връщате в бг - при всички случаи, както е казал автора на темата: Помислете добре

Искрени адмирации за поста на Емили!

Дам, адмирации наистина,
но истината боли, а има една раса хора, може би по една от точките на Емили, за които винаги някой друг е виновен, било континент, правителство, работодател .... те надали ще адмирират
Ще стане интересно

Относно социала, искам да добавя, че в никакъв случай не съм против него - напротив, даже се радвам, че съществува такава възможност. Със сигурност никой не желае децата му и самият той да гладуват. И аз щях да съм на социал, ако се беше наложило, но със сигурност щях да търся вариант това да не продължава твърде дълго.
Подкрепям хората на социал, които учат език, карат сертификат в колеж, университет или професионално училище - т.е. това са хора, които се стремят да променят настоящото си положение. Не подкрепям тези, които нищо не правят, за да променят положението си и тези, които идват с мисълта, че трябва да излязат на социал в 1-я ден на 4-я месец.