BgCanada

kurta007 написа: Не от всяко дърво става свирка нали знаеш

Пожелавам ти да си все същия оптимист и на последната фаза

emodonkov написа:

kurta007 написа: Не от всяко дърво става свирка нали знаеш

Пожелавам ти да си все същия оптимист и на последната фаза

бил съм на последната фаза и оптимизма ми си е все същия

emodonkov написа: ... Аз съм оптимист по отношение на нещата в България. При последната си отпуска видях доста промени в положително отношение, културата на шофиране се е повишила, културата на обслужване и др. ...

Това добре, но за мен най-важният критерий дали нещата в България вървят надобре е:

"Състоянието на частните и публичните тоалетни!"

Не напразно ни обрисуваха като тоалетно клекало. Сигурен съм не от злоба, а от "зор". Чехът сигурно е видял голям "зор" някъде в пределите на държавата, а за хигиената няма да говорим. А това боли и се помни цял живот! Казвам това, защото имам лош (относително) спомен от Прага, свързан с тамошните тоалетни. Ако проявиш интерес мога да доразвия темата

Когато нивото в този сектор на икономиката (като количество и качество) достигне сегашното ниво на Канада, ще мога да кажа: Да, нещата вървят добре!

Това е не съм го измислил аз, а е свободна вариация по Норкот Паркинсън за обективните критерии за оценка на състоянието на едно общество. Втория критерий е броя петна по покривките на работническите столове в Англия. Това е основнара причина да не посещавам http://www.swisschalet.ca/

emodonkov написа:.... Всеки един емигрант минава през няколко фази: надъхване (преди заминаване), еуфория (след пристигане), самозалъгване (след като установи че обратната страна на медала не е толкова лъскава), носталгия и накрая реално претегляне на плюсовете и минусите от емиграцията. След последната фаза вече факторите, влияещи на решението за оставане или напускане са индивидуални.

Емо, много ме зарадва твоето мнение!
Дори психологията обяснява по подобен начин фазите, които човек преминава по време на очаквана промяна!

П.П. фазите са горе долу същите и при женитба!

ZanzibarHero написа: "Състоянието на частните и публичните тоалетни!"......

Когато нивото в този сектор на икономиката (като количество и качество) достигне сегашното ниво на Канада, ще мога да кажа: Да, нещата вървят добре!

......Втория критерий е броя петна по покривките на работническите столове в Англия.....

А според мен не тоалетните и петната по покривките са важни! В Канада дори няма много покривки в работническите столове, а пък нещата вървят някак си добре!

Важното е да има развито гражданско общество и мислене, за които от главно значение са личните ценности и моралът на отделният човек!

Жени написа:... А според мен не тоалетните и петната по покривките са важни! В Канада дори няма много покривки в работническите столове, а пък нещата вървят някак си добре!

Важното е да има развито гражданско общество и мислене, за които от главно значение са личните ценности и моралът на отделният човек!

Аз такива "размити" понятия като: "гражданско общество", "гражданско мислене", "лични ценности", "личен морал", "отделен(кой) човек", се стремя да заобикалям.

Виж чистотата на тоалетните и покривките (примерът е за Англия '60-'70 години на 20 век) е нещо обективно, което всеки може да провери моментално!

ZanzibarHero написа:....Виж чистотата на тоалетните и покривките (примерът е за Англия '60-'70 години на 20 век) е нещо обективно, което всеки може да провери моментално!

Ами в БГ чисти покривки има навсякъде примерно - аз лично не съм виждала ресторант в БГ без покривки (fast food и пица Hut ресторантите са изключение, за което не говоря)! А на теб не ти се струва, че нещата там вървят добре! Та затова ти разказвам за размитите понятия!

А ако питаш защо говоря за ресторантите, ще ти кажа, че в БГ това всъщност са работническите столове!

ZanzibarHero написа: Виж чистотата на тоалетните и покривките (примерът е за Англия '60-'70 години на 20 век) е нещо обективно, което всеки може да провери моментално!

С риск да размия темата ще ти опиша един обществен кенеФ, който посетих. Намира се в нопостроения мол "Варна". Самия мол може да се конкурира с най-модерните молове в Лондон (УК): подземен паркинг на 3 нива, луксозни ескалатори и асансьори, SUBWAY, BURGER KING и всички останали световно известни дистрибутори на джънкфууд, 3D кино, SEGA център с електронни игри, ледена пързалка и боулинг зала. Та за кенефа - единственото нещо, което го отличава от кенефите на Harrods e липсата на фотосензори, които пускат водата като махнеш с ръка пред тях. И такива кенефи има на всеки един от 5-те етажа.
Самото наличие на такъв търговски център поставя нови стандарти в културата на обслужването. Всичките гаражни бакалии около блока, в който живея в България бяха фалирали. Мога да дам още много примери, но се страхувам че започвам да спамя по темата.

kurta007 написа:

emodonkov написа:

kurta007 написа: Не от всяко дърво става свирка нали знаеш

Пожелавам ти да си все същия оптимист и на последната фаза

бил съм на последната фаза и оптимизма ми си е все същия

Да не би да си емигрирал и друг път, защото ако не си няма как да си бил на последаната фаза щом си още в БГ.

emodonkov написа:
Всеки един емигрант минава през няколко фази: надъхване (преди заминаване), еуфория (след пристигане), самозалъгване (след като установи че обратната страна на медала не е толкова лъскава), носталгия и накрая реално претегляне на плюсовете и минусите от емиграцията. След последната фаза вече факторите, влияещи на решението за оставане или напускане са индивидуални.

emodonkov написа:.... Всеки един емигрант минава през няколко фази: надъхване (преди заминаване), еуфория (след пристигане), самозалъгване (след като установи че обратната страна на медала не е толкова лъскава), носталгия и накрая реално претегляне на плюсовете и минусите от емиграцията. След последната фаза вече факторите, влияещи на решението за оставане или напускане са индивидуални

Не всеки един . За мен не важи. Говори само за себе си.

IRA написа:

emodonkov написа:.... Всеки един емигрант минава през няколко фази: надъхване (преди заминаване), еуфория (след пристигане), самозалъгване (след като установи че обратната страна на медала не е толкова лъскава), носталгия и накрая реално претегляне на плюсовете и минусите от емиграцията. След последната фаза вече факторите, влияещи на решението за оставане или напускане са индивидуални

Не всеки един . За мен не важи. Говори само за себе си.

Ира, това са фази които емо е описал чудесно, но те важат за хора, очакващи промяната и още повече, когато промяната се очаква да е положителна! Така, че при теб наистина може да се е случило различно!

Мога да допълня само, че това, което емо нарича самозалъгване не е нужно да се случи при всеки, защото някои медали може и да имат две лъскави страни! Тази фаза може да я кръстим " Размисли и страсти"

Всичките гаражни бакалии около блока, в който живея в България бяха фалирали. Мога да дам още много примери, но се страхувам че започвам да спамя по темата.

Трябва ли да плачем за тях? Това е част от глобализацията. Винаги има място за скъпи малки магазинчета, но онези не са си намерили мястото. Радвайте се. Всички ставаме емплоита в големи компании, усмихнати, учтиви и с униформички.

Също за фазите. Що пък да не си останем на еуфоричната? И какво е тва "решение за връщане?" Тва се зачертава, още щом подпишеш документите. Вие в UK сте гурбетчии и затва мислите така лабаво.

Ми не се радваме Жоро7. Винаги съм предпочитал да ходя в бакалията при Иван, отколкото в Метро. Не че стоката е различна. Отношението и мохабета и тн в Метро ги няма.

Мен ми се драйфа от големи компании, телефони 1 800, натисни 2 за инглиш и прочее.

mwanza написа: Винаги съм предпочитал да ходя в бакалията при Иван, отколкото в Метро. Не че стоката е различна. Отношението и мохабета и тн в Метро ги няма.

Аз ходя на пазар в големи заради по-големия избор.

Иначе е много интересно да се отклоним малко и да споменем бакалниците. По стечение на нещата посещавам по работа доста от тях тук в Калгари. Оцеляват заради стратегическото си разположение (до училища примерно) и заради мохабета. Учтивост, метани, усмифки също. Бакалинът в най-успешните от тях познава почти всички свои клиенти по лице, знае как на всеки му вървят личните неща, приказката продължава от там където е прекъснала предната сутрин примерно. Изслушват се съчувствено и разбиращо, с много възклицания и мимики тези клиенти, коментира се местния вестник по теми близки за клиента. Времето - задължително. Кой къде бил на почифка, фишинг в Аляска, тракът как върви, синът/дъщерята докъде са я докарали. Нещо като първо ниво психоаналитик. От своя страна, клиентите от кварталчето, най-вече айляците, правят ежедневния си трип, разходка до бакалията, най-вече за да разбият клюката и поддържат социалния си живот на ниво. Може и да нямат друг такъв в къщи. Е, купуват си и кутия цигари или нещо друго нужно за момента. Та така, дребният бизнес си е цяло изкуство, освен никога несвършващия ръчен труд...

Жоро за тва иде реч, майна.