miteto написа:Джоана, шъ мъ прощавате вие с батето с големите стандарти от България, ама нещо ви "понамирисват" историите. Единия правел 3500 лв. чисто, другата била най-красивата, най-умната, завършила най-престижния университет, пътувала по 100 чужбини, най-реализираната, най-най-най... Идва аджеба въпроса, като видяхте тука квадратния, защо не се ориентирахте веднага обратно към чистите три хиляди и петстотин/престижната реализация, ами се правите на две и половина по форумите ? Значи или виждате тука много по-голяма переспектива от БГ (ама бая по-голяма да е, при положение че не ви харесва канадския начин на живот, че и оставяте чисти 3500лв. и/или супер-професия, реализация, контакти и други най-най постижения) или нещо не сте у ред
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/emoticon-0114-dull.gif)
П.С. Да не се обидите, опитвам се да изясня нещата, има хора дето казват "Правех големи пари в БГ, ама ми писна от заобикалящата мизерия, чалгата, политиците, бла-бла-бла и затова емигрирах". На вас ви харесва българския начин на живот и България, тука като сте дошли ви е паднал стандарта много, що не ми се връзва картинката ?!?
Мите, абе къде видя да се представям като най-най-най. Първо, красотата е относително понятие - за едного може да си красив, за другиго - не. Второ - успехът също е относително понятие - в собствените си очи може да си успял, в очите на другите - не или пък обратното. Аз само споделих, че съм била реализирана в България (според собствените си изводи сега, защото тогава, когато съм го притежавала, не съм го оценявала и според преценките на други хора) и съм имала стандарт, който тук в момента нямам (това е абсолютен факт, но нямам никакво намерение да ти го доказвам). Ако искаш да те излъжа и да ти кажа, че е обратното, мога да го направя, но няма да отговаря на истината (не, че това има кой знае какво значение).
Виждайки "квадратния", Мите, не винаги е толкова лесно да се върнеш там, където си бил. Реализирайки едно генерално погрешно решение, понякога не е толкова елементарно да поправиш с един замах грубо извършена погрешна стъпка. Отстрани вероятно ти се вижда адски просто - купуваш билет и си там, само дето, момченце Мите, животът понякога не е толкова прост. Дано, разбира се, да не го усетиш от собствен опит, защото вкусът не е особено приятен. Искрено ти го пожелавам.
Напълно нормално е, когато си загубил нещо да изпитваш съжаления и да се опитваш с преценките си да предпазиш други от подобни грешки. Напълно в реда на нещата също е, Мите, като си се сгромолясал да се опитваш да се изправиш, да вървиш напред и да търсиш начини за нов успех, нова реализация, ново оцеляване (ако щеш). Колкото и силен да е ударът, силният човек винаги се опитва да се съвземе, да преодолее несгодите и да оцелее. А дали на теб или на някой друг му се връзва картинката, това е абсолютно без значение - тя и на мен не ми се връзва по никакъв начин и много ми се иска да не бях я изживявала. Ама на, това е, друго няма. Тук, обаче, искам да отбележа, Мите, че ни най-малко не се оплаквам, правя просто съпоставки, както и всички останали, и искам да кажа на онези, които са се зарадвали, че съм паднала, да са по-умерени, щото нямам навик да стоя в тази позиция. Айде, и пак ти казвам - животът е сложно нещо, дано никога не ти поднася подобни изненади и не те поставя в подобни безизходни ситуации..., но, че отново стъпвам на краката си и смятам да грабна голямата перспектива - това изобщо не отричам.
P.S. Не съм ти осветлявала картинката досега, защото смятах, че личната ми съдба си е от изключителна важност само за мен, че не е необходимо да обвързвам пространството с нея и че събитията в моя живот имат значение само за мен. Опитвала съм се да дам малко по-различна информация от вашата, за да помогна на хората да подложат решенията си на по-внимателна преценка, тъй като аз постъпих изключително лекомислено и с един замах съсипах абсолютно всичко, което бях постигнала в живота си. А то не беше никак малко - за моя си живот, де. Това е.
Чаровни усмивки,
Joana