Е точно заради това въргаляне мойто дребното беше болно нон стоп 3 месеца, на детска, преместихме го в градина с легла и вече не боледува. Не знам дали има връзка, но с това си го обяснявам. Детето спи на земята с дрехи без одеало...това е от нещта които все още не мога да се пречупя и да приема.
Факт голямата в училище не боледува и факт и аз не боледувам. В Бг. бях с минимум 3 грипа всяка зима. Дребното винаги 2 пъти в болница на зима, голямата почти 2 -3 пъти антибиотик на зима.
Според мен има значение и въздуха, в София последните години е ужасно мръсно.
Снега един ден след наваляване е черен, тук не е така, не знам колко е чисто, но определно има разлика.
Аз мисля че всеки сам гради съдбата си, родителя дава старт на детето, хубави навици, съвети. Но колкото и да е амбициозен и нахъсан, ако детето не иска е невъзможно да направиш каквото и да е, освен ако не го смажеш като личност. Рано или късно детето става независимо и прави каквото си иска, как може да го спреш тогава.
Всеки родител прави най-доброто на което е способен, но всички крайности са кофти.
Ето тук има много възможности, може да запишеш детето си на курсове, спорт, частни уроци, каквото искаш и да кажеш "детето е нахъсано и амбициозно" аз мисля че не е детето обаче, а родителя. Детето трябва да играе да има хубаво детство, за да стане нормален човек, на който не му липсва нито любов, нито внимание, нито игри и когато му дойде времето да се отдате на учене, работа, семейство.
Имам приятелка, латиноамериканка, много амбициозна за детето си, то всяка вечер ходи на спорт, английски или искапнски, събота математика и пак спорт, неделя на друг курс по английски и нещо религиозно. Казва че детето го желае, е да ама в момента детето е като зомби, няма интерес към нищо, ходи като робот, натоварено е, няма време за игра, даже рожден ден не празнуваха, защото били на курс до късно. Ами предпочитам децата ми да са щастливи и нормални, не гении или нещастни заради болните амбиции на родителите си.
Та всеки сам си знае и решава за децата си, и после сам си носи отговорността и последиците. Най-важно е да отгледаме и възпитаме човек, след това всичко друго.
Обаче едно е сигурно - не боледуват. Поне моите спряха да боледуват, откакто сме в Канада.
