optics написа: Джовани,
Аз лично имам голямо затруднение да отговоря на твоята анкета.
Защото тя допуска, че Българската действителност е такава каквато е. Тоест твоята анкета е по-реалистична доколкото по-голям шанс има да се заработят тия пари или дори спечелят на лотария, отколкото Българската действителност да се промени.
По-лесно щеше да ми е да отговоря на по-нереалистична анкета от типа - за Хикс пари (на месец заплата или пък спестени) бих се върнал ако:
- имах същото ниво на страх от обири, катастрофи и др както на сегашното ми място
- има същото ниво на простотия у хората по телевизията/съседите/магазините/улиците и пр.
и т.н.
списъка може да се продължи (или па отреже отнякъде, кой както иска) много така, че да включва всичко с изключение на това, че хората говорят наоколо на български, има по-лесен достъп до ядене и пиене с което си свикнал като малък, българската природа, географски по-близо до Европа (ако разходките там са ценен елемент).
Моята анкета е много реалистична, защото не се опитвам да променям генерално нещата, които не мога - така, както и в Канада разбрах, че не мога да променя много неща, които не ми харесват.
За сметка на това се опитвам да търся, и до някъде съм намерил начини да решавам поне моите си лични проблеми. Както виждате дори не се опитвам да ви карам да правите като мен - ако някой по някакви причини не обича шоколад не виждам голям смисъл да му го тикам насила в устата.
Не пропагандирам, че България е идеалната държава, нито пък смятам че Канада е такава. Но това, което знам със сигурност е:
- Родителите ми никога няма да дойдат в Канада, защото са добре осигурени, и са наясно, че на тази си възраст не биха могли да намерят своето място в чужда държава. Ако не се върна в България, това би означавало, че няма да мога да ги изпроводя в последният им път.
- Сестра ми никога не бих посъветвал да имигрира - работеща за немска компания за пари, подобни на чистите доходи на един среден ИТ специалист в Монтреал; пътуваща в командировки по Европа; ползваща служебен мобилен телефон и интернет; финансинг на малолитражен автомобил, изцяло поет от компанията в която работи; опция да доплаща за бизнес клас седан ако пожелае; купони за храна и бензин; 30 астрономически дни ваканция в годината. В Канада не съм и чувал подобни пъркс за средно ниво служители, а отгоре на всичко те биха се водили "таксъбъл бенефитс" и би трябвало да им се плащат данъци.
- Приятелите ми развиват бизнеси, някои от които имат над 30 работници. Това означава информираност, добра среда за развитие, коопериране и т.н.
- В София престъпността е намаляла значително, спрямо началото на века, катастрофите не ме плашат особенно след като самият аз използвам МПС почти постоянно (само да вмента, че съм радетел за спазването на правилата за движение, дори в младостта ми, когато съм карал висок клас автомобил съм се движил културно, макар и с превишена скорост - но бях много внимателен към пешеходците).
- Не смятам, че има простотия у хората по телевизията - по-скоро приемам, че хората имат по-различно чувство за хумор; за сметка на това са по-естествени и по-усмихнати. В Торонто не съм чул до момента някой да се смее на обществено място.
- яденето и пиенето навсякъде е хубаво - в моят случай не ме мотивира допълнително.
Между другото четейки някои теми от подфорума за имиграция стигам до извода, че има много хора от провинцията, стягащи куфарите и все по-малко от София. За да бъда честен ще кажа също, че не познавам много Софиянци дори в Торонто - може за би за хората от по-малките градове нещата да изглеждат по-различно, затова и не се опитвам да генерализирам и да давам универсални съвети - както се казва "на вкус и цвет товарищ нет".