mama_kenga написа:Би ли дала цитата, без да преразказваш измислици, ако обичаш и без да вадиш нещата от контекста?
mama_kenga написа:За пръв път работих докато учех във френската във Варна. 2 дни ходихме в една кланица, (не сме колили животни, да не си помислите) и загръщахме с бели платнени чували едни трупове на животни, които минаваха на една релса, закачени на куки. 10 кинта на ден ехе - големи работи.
После работих към 2 седмици в едно барче на Орлов мост, на 20 метра от квартирата ми и беше купон, ама бях и в сесия и едва не ме скъсаха на един изпит, та прекратих. Иначе прилични бакшиши изкарвах - купих си едни дънки.
1989 - велики моменти - на гребена на революцията - СДС активистка - борех се с дървените силистренски комунисти - кауза пердута, както се сещате. Баща ми беше кандидат за народен представител, Дертлиев отсядаше редовно у нас, продавах вестник "Демокрация" и "Свободен народ", значки и т.н. Ходех на някакви обучения за активисти във Варна - много беше романтично - събрания, приемане на членове и т.н.
След няколко години бях координатор за следващите избори в софия и ми платиха едни направо сериозни суми за нищо и никакво бачкане - изгубихме пак изборите и си седнах вече на гъза и се отказах от партизанския живот.
После работих в кантората на адв.Батков - беше готино и страшничко. Веднъж бях сама в офиса и един дойде и донесе един куфар с пари. Трябваше да си тръгвам и в чудо се видях къде да ги скрия.В крайна сметка така ги скрих, че Батков на другия ден в ранни зори ме събуди да ме пита къде са - преровил целия офис и нищо.Там също получавах едни много хубави пари, които влагах предимно в костюми и кръчми.Сещам се и за една безумна случка по същото време - звъни се веднъж на вратата - отварям - никой, само една кафява книжна кесия, от която се стичаше пикня и да не казвам какво още имаше вътре - явно някакво послание е било. Батков беше бесен, извика веднага чистачката и я разпитваше дали не е видяла някого.
Веднъж работих 2 седмици в книжарницата на братовчед ми и бях половин заплата назад, защото дойде един да му уедрим едни пари и не знам какво стана , уж броихме парите, пък накрая се оказаха бая по-малко - ама то край Шератон освен мошеници, какво друго.
Иначе Пламен Панайотов ме викаше да пием кафета баш преди да се регистрира НДСВ, ама аз го намирах за скучен ( въпреки че беше добър човек тогава и ни пускаше на изпити).
Гордо мога да кажа, че първата сграда, която брат ми проектира, още като студент, я уредих чрез един мой клиент.Спомням си , че с парите изплатихме апартамента на нашите, че и пари останаха.
Ако се замисля, кой знае още колко неща ще си спомня, ама нека първнството за най-дълъг постинг да го държи Екимка. Че да не вземе да се превъзбуди и да не може да заспи, ако е втора в нещо. Very Happy
Оо извинете- пропуснах много важен икспириънс - работих при големия син на Станко Тодоров - нещо силно свързано с Кинтекс беше - това някъде 1990.Бях чистачка, а братовчед ми беше съдружник. И Еди Минасян работеше там, абе сега като се сетя - егати и бандитската работа. Някъде по това време братовчед ми осра някаква важна сделка с Ранк ксерокс и ни поизгониха съвместно. Братовчед ми тутакси си откри нова фирма и пак си бяха дружки с онези бандити и си въртяха бизнеса. сега си мисля, че може и да се е стреснал о тнещо и да си е отишъл доброволно, ама не съм го питала. Е тогава наистина имах много пари , влагах в дрехи - да ми се чуди човек на акъла - сещам се, че си купувах някакви скъпи часовници и обеци - почти една минимална заплата всеки.А какви боклуци бяха- не е истина,ама ние тогава нищо не бяхме виждали нищо не знаехме за нищо.И бяхме щастливи.
Бях и уж преводач на дипломи - преведох 3 дипломи на френски с голям зор и висене по библиотеките и трябваше да взема 30 лв, ама нещо хората се покриха и не ми платиха. Та ходих и ги издирих къде учат, срещнах се с директорката и й разказах всичко - ии..ми платиха, къде ще ходят. А хем беше през фирма - как така се получи - не знам.
