miteto написа: ↑Съб Окт 17, 2020 11:34 pm
Разбирам да трябва да живееш 6 месеца или повече в София, но какво толкова ще ти се случи за 6 дена, че чак се изприщваш?
От по-миналата година:
- самолета от Мюнхен, в който яко миришеше на пот;
- откраднатото фенерче от съшия този самолет;
- кривия поглед на граничаря на летище София;
- изискването да имам лична карта, освен книжка когато взимам кола под наем. (знам ози, това е закона, но аз съм свикнал на нещо различно)
- невероятното шофирне по софийските улици, трудното паркиране;
- намръщените, облечени в предимно тъмни цветове хора;
- невероятното желание на познати и приятели да ми обясняват кое как се прави в Щатите и как оранжевия палячо е върха на бора;
- разни дребни административки задачки, които НИКОГА не могат да станат от първи път;
- кривата кака в банката, когато се опитах да си отворя сметка;
- таксиджията от самото летище, който се опитва да ти отреже главата, понеже детето ти споменава нещо на английски, а имах такава случка и с един магазинер в Банско. който особено държеше на говори на малкия ми син на нещо като английски, ако и детето да си упражняваше българския;
- мизерията, издрасканите стени, рушящите се сгради, разбитите прочки по тротоара (поне няма вече паркирани коли по същия, благодарение на хилядите колчета, които ги държат на улицата), невъзможния кич от нови постройки, цъфнали навсякъде без ред и каквато и да е "естетика" с околния пейзаж;
- таксиджията, който може и да ти откаже куср, ако не му хареса, или ако те вземе пуши и слуша чалга, да та събуди и мъртвите;
- като казах мъртвите, мизерията и разрухата на софийски гробища;
И всичкото това събрано за невероятно малко време. Ако имах избор не бих си го причинявал, но в момента нямам. Но мисля да си подобрявам настроените с ходене на протестите вечер
