Емоцията отмина по-бързо отколкото притесненията преди това!
и от нас няколко реда :
Ние бяхме на 19 окт. от 14,00ч
Един час по-рано (има много задръствания, та човек не знае
половин час убихме на едно барче, 15 мин на улицата, и 15 мин. по-рано влязохме!
Преводачката четеше вестник, охраната ни покани да седнем, тя стана да го предупреди и след минута ни покани!
Нещо и за нас : младо семейство (нямаме 30), дъщеря 3г., вишисти: инженер и икономист, към 5-6 френски
С влизането се запознахме, представихме, седнахме, каза ни датите на тримата на раждане, (нищо по въпроса че имам рожден ден)поиска дипломите - преводачката ги взе и започна да му ги превежда, а той сравнява с преводите които сме изпратили, тр. книжки (към 4-5 год стаж) , после подхвърли "Защо искате да имигрирате в Квебек?"
Мъжът ми е водещ и той отговаряше(3-4 изр.), Ландри през цялото време си трака на компютъра, видя че мъжа ми се притесни и не го контрира с очи
, даже преводачката вика "не се притеснявайте", после какво знаете за Квебек(1-2 изр), колко е населението( 7 мил.),какво правят вашите приятели там (1 изр) къде ще отидете и защо (заради приятелите, които са там). А като отговори мъжът ми и после настъпи по едно неловко мълчание ........ той не е много добре с фр. и позабрави научените думички 
а аз през цялото време се усмихвам и кимам като ми говори (разбирах поне 85 %) и не се намесвам
пита какво работим - мъжът ми каза длъжността си, а аз обяснявах
като счетоводител какво правя (4-5 изр)
обясни че ще трябва да учим много френски за да успеем да се адаптираме,
в сертификата ми не отбеляза професия, а при него написа това което практикува в момента- професията му от средното (?)
та общо взето впечатленията ми са, че Ландри е усмихнат и лъчезарен човек,
струвами се че сме покрили достатъчно точки, за да не се вземат под внимание езиковите ни способности!
сякаш всичко бе предрешено и мина много лесно!!!
преди да ни връчат сертификатите извадих една кутия бонбони, почерпих ги, той се засмя и се разделихме усмихнати.
Камъните взеха да падат от нас докато излизахме...
