Бъдещи емигранти в Квебек (може би) !?

[Pavel M]

Montre, аз искам да ти благодаря, за това, че си отделила от времето си да напишеш нещо, което е наистина полезно за такива като нас, на които тепърва им предстои да минат по вашия път, защото вече ми омръзна да чета назидателни и изтъкани от философия постове (а и авторът на темата май се отегчи). Изводът за мен е, че в някои случаи новопристигналите емигранти са много по-полезни и имащи желание наистина да помогнат от тези, от тези с 10-годишен стаж.

Наистина ли мислиш, че някой, който е от два месеца и половина в Канада ще ти е по-полезен с информация от някой със десет години опит? Розовите очила искат време за да потъмнеят. Канада е страна като всички останали, просто не се намира като България в периферията на империята а е почти в центъра. Затова и парите и законността са в повече. Иначе си има всякакви хора, даже и мутри си има.

Със сигурност човек с повече опит има какво да сподели, стига да иска, а не просто да остроумничи. Розовите очила не са добър вариант, но и черните също така. Имам чувството, че има хора, които се опитват да изкарат всичко черно и отвратително и да откажат всеки, който се е замислил да емигрира.

абе чакай кат падне снега и студа и даже вълците се разбягат друга песен ще запееш

[scoubidou]

Montre, аз искам да ти благодаря, за това, че си отделила от времето си да напишеш нещо, което е наистина полезно за такива като нас, на които тепърва им предстои да минат по вашия път, защото вече ми омръзна да чета назидателни и изтъкани от философия постове (а и авторът на темата май се отегчи). Изводът за мен е, че в някои случаи новопристигналите емигранти са много по-полезни и имащи желание наистина да помогнат от тези, от тези с 10-годишен стаж.

Наистина ли мислиш, че някой, който е от два месеца и половина в Канада ще ти е по-полезен с информация от някой със десет години опит? Розовите очила искат време за да потъмнеят. Канада е страна като всички останали, просто не се намира като България в периферията на империята а е почти в центъра. Затова и парите и законността са в повече. Иначе си има всякакви хора, даже и мутри си има.

Със сигурност човек с повече опит има какво да сподели, стига да иска, а не просто да остроумничи. Розовите очила не са добър вариант, но и черните също така. Имам чувството, че има хора, които се опитват да изкарат всичко черно и отвратително и да откажат всеки, който се е замислил да емигрира.

Казах ''да потъмнеят'', не да почернеят. Заплащането в Канада изобщо не е каквото е било преди десет години. Инфлацията стопи заплатите. Ние като дойдохме преди 7-8 години, наема на апартамента ни (3 1/2) беше $650, сега е $1150, пържоли ''кучешка радост'' от супер ''С'' бяха по долар килото, сега са по четири, за бензина да не говорим, работа се намира доста по-трудно. Ако трябва сега да чакам 5-6 години за да дойда в Канада - не бих го направил.

[klisurov]

... друга песен ще запееш

Колко песни си пял вече тук, Батка.
Да, зимата тук е студена, и то по-студена от в БГ.
Да, тук зимата вали сняг, и то повече от в БГ.
Е и?
Срещу студа си има облекло (и стига с тая зима от по десет месеца, че след толкова повтаряне, ще взема и аз да ви повярвам най на края).
Срещу снега, паля снегорина 4-5 пъти в годината и след това няма нужда да рина сняг от колата: Всички улици, и най-вече паркинги, са почистени. Като дойдох и нямах пари за снегорин, живеех в апартамент, та друг да чисти снега.
Иначе е вярно, че като въртиш геврека (за да минеш през всички по-големи населени места в Северна Америка) се налага всяка сутрин да размразяваш камиона. Но колко човека избират да са по пътищата, та да спастрят някой лев, та да си въртят сиджимката в БГ?
В крайна сметка, аз визирам имигранти, а не гастербайтери.

[mama mia]

Аз пък се чудя какво му е лошото на едно барбекю в парка или на терасата, поседнал с добри приятели, отпускаш си душата и си седиш колкото ти се иска. От друга страна какво има толкова интересно по ресторантите, там сядаш, ядеш и ставаш... е, има разлика, че ти сервират и се чувстваш важен. Културният афиш също е интересен, има предложения от цял свят, дори и от България. А децата са най-важни, защото те имат нужда от нас, а не от поредната електронна игра или зомбиращ филм. За мен удоволствието не се цени по изхарчените за него пари, а по спомена, който оставя. Та така за удоволствията Разходка на чист въздух, каране на колело, разговор с добър човек са моите удоволствия, а докато са живи родителите ми, почивките ще са в България, защото забелязах че и сина ми е много щастлив и доволен като отиде там.

[Pavel M]

horhe75 , не знам колко ще съм ти полезна, но ще споделя малкото опит. Ние сме в Монреал от 26 юли тази година, т.е. няма и три месеца. С едно дете сме на 5 години. Нямаме роднини в тук, нямахме и приятели. Нямаше кой да ни посрещне на летището. Намерихме временно жилище за три седмици през airbnb.com, на летището взехме такси. Първите дни оправихме най-важните документи, движехме се с градския транспорт, детето беше винаги с нас. Успяхме през кижижи да си намерим постоянна квартира, без гаранции, без познати, без препоръки. Хората преотдаваха жилището, но договорът го сключихме със собственика, т.е. подписахме т. нар. цесия. Да, собственикът искаше гаранции, но ние бяхме новопристигнали и нямахме такива, затова предишната наемателка ни каза, че можем да му предложим един депозит. Проведоха ни ''интервю'', разпитаха ни за професиите, как смятаме да се интегрираме, как да си търсим работа. Нищо не сме преувеличавали или крили, собственикът реши, че сме надеждни, съгласи се на този един депозит( който представлява последния наем ) и подписахме договора. Не знам дали има значение, но ще го спомена: и предишните наематели, и собственикът са Кебекуа. Сматам, че бяха коректни и сърдечни. Разбира се, хората са най-различни, имам впечатления и от не толкова приятни наемодатели, когато ходехме по огледи. Беше ни притеснено да говорим още първите дни на френски, още повече, че тукашният френски е много по-различен като ритъм на езика и звукоизвличане от френския, който сме учили в бг. И въпреки, че сме във франкофонски квартал, нямахме проблем да се разберем на английски с хората. До този момент, впечатленията са ми, че е изключение някой да се прави на интересен, че му говориш на английски.
За обстановката. Да, има обедняване, но съм сигурна, че това е навсякъде. И тук, и в САЩ, и в Европа...тези ''златни'' години на висок стандарт, за които се носеха легенди в бг от по-отдавна емигриралите българи ги няма. Това е тенденция, която ще се запази следващите години, по мое мнение. Тук също се усеща, храната не е много евтина, орязват се бюджети, стачкуват учители и полицаи, по-нарядко се почистват обществените пространства, а някои хора много мърлят, за съжаление. Но, не може да се сравнява с България, не че е в пъти по-добре, НЕ МОЖЕ да се сравни! Въпреки кризата, усещането ми е за чист въздух, зелени пространства, много цветя, толерантност, перспективи. Хората са много по-добри, по-сърдечни. Когато времето е хубаво, го забелязват и споделят. Радват се на живота! Помагат си ! Искат да им е красиво пред домовете и се стараят да е така. Общината ги подкрепя, предлага програми за озеленяване, градинарство, има обществени зеленчукови градини в квартала, където можеш да си наемеш място за смешни пари и се чака с години за такова, защото хората имат интерес. Ходенето в кварталната библиотека или националната е част от лайфстайла на обществото. В Монреал има толкова изкуство и култура на едно място, че можеш всеки ден да правиш нещо различно. Някои активитета са безплатни...В квартала има открити и закрити обществени басейни, които доста добре се поддържат, безплатни. В училище децата се радват на свобода на изразяване, на спокойствие, на отношение, на уважение. Шофьорът на училищния автобус слизаше първите дни, за да подаде ръка на дъщеря ми, защото била ''принцеса'', тогава когато детето още се предполага, че е било стресирано от новата среда. След училище се връща весела, спокойна, вдъхновена, нещо което в бг не се е случвало.
Има стотици програми за обучение и преквалификации със заеми, които са на по-ниски лихви като за новопристигнали. Има и социални помощи. Има и детски надбавки, които не са 35 лв...Не ме разбирайте погрешно, изреждам тези неща само да наблегна, че тук хората ИМАТ избор. И стипендиите и социалните са толкова, колкото да не умреш от глад, но ако това е необходимо за постигане на някакви цели, примерно учене или приравняване е ок. Съществуват всякакви организации за даряване на храна, дрехи и т.н. Всеки може да участва като дарява или да се възползва ако има нужда. Обществото им е такова, за тях е важно да помагат, така ги възпитават и в училище.
За това дали има смисъл да емигрирате от България и да дойдете тук, където няма да имате кола, апартамент и работа? Щом сте се замислили на по 40 години с две деца и стандарт в бг, значи има смисъл. Мога да разбера мотивите ви! Тук няма улични кучета, мърсотия ( в българския смисъл ), паркирани коли по тротоарите, каращи с превишена скорост, масова агресия у деца и възрастни, намръщени и кахърни хора, озлобление, безхаберие, несигурност, безнадеждност и страх! Не е рай, не е лукс, не е лесно, но наистина човек може да дъжи живота си в собсвените си ръце. Липсва усещането, че колкото и да се напъваш нещо/някой те дърпа назад или те натиска по главата. Липсва усещането, че повече от това не може, липсва усещането за примирение. Има и мързеливи, има и работливи, има и бездомни, и наркомани, всякакви. Но вие ще можете сами да изберете от кои да бъдете. И още нещо. Сега сте към 40-те години. Да кажем, че грубо ще ви трябват 10 години, докато пуснете документи, докато ви изберат, докато дойдете, докато се ориентирате, докато си стъпите на краката...Ще станете към 50-те, ще има да работите още. Как ви се струва да дочакате 70-80 годишна възраст ( разбира се и повече, пожелавам ви го ) тук ? А как ви се струва да дочакате тази възраст в България ? Мисля, че няма смисъл да ми отговаряте Онзи ден на празника, моят съсед, дядка на около 80 години ме срещна на улицата и ме спря, за да ми каже, че днес е невероятен ден, топъл, слънчев и красив. Посочи ми небето, есенните листа, беше радостен, че времето е хубаво и искаше да го сподели с една имигрантка, която едва познава Не си спомням да ми се е случвало такова нещо в България, не от непознат, а дори от роднина или приятел в напреднала възраст.
Спирам тук, защото ще стане отегчително.
Накрая само мога да кажа, бягайте от там. Бягайте с децата си. Иначе рискувате те да избягат, а вие да останете сами и огорчени в мрачната бг действителност. Пари ще изкрвате, така както сте успявали до сега. А шансовете да сте щастливи и спокойни '' дядки '' в Канада са доста по-големи от тези в България

бас държа ,че нищо не работите към настоящия момент.издържате се от социални помощи,живеете в гета от рода на кот де нейж и посещавате езикови курсове за социализация.
все неща срещу които нямам нищо против,ма от тая позиция да ми давате наклон на х.я айде въз
като влезете в джаза/ реалния живот/ добре дошли да си кажете мнението от ;последна; инстанция

[domino]

Кое е това нещо, което Квебек го има, а примерно Европа го няма, което да си заслужава да му посветиш 5 години от живота си за да имигрираш точно в Квебек? Или казано по друг начин - Струва ли си на 40 години да загубиш едни 10 (5 в емиграция и 5 в адаптация) за да дойдеш в Квебек, като можеш да загубиш само 5 в адаптация, ако отидеш някъде в Европа? Добави тука и едни около... колко?...20 000лв? - разходи само в процедурата и един куп пропуснати възможности през тези години. Добави и това, че първите 2,5 години въобще не знаеш дали ще стане нещо от цялата тая работа. Освен това за Квебек трябва първо да учиш френски, след това кебекарски а за някои страни от Европа може въобще да не учиш език, защото се предполага, че английския си го знаеш. За съжаление не живеем по 200 години, като костенурките и 5 години загубени в гадна процедура са си 5 години загубени в гадна процедура. Което ми напомня за онзи виц, дето женската костенурка казала на мъжката: „Ти ми опропасти най – хубавите 100 години от живота.”

P.S. Лично аз харесвам Канада и се радвам, че живея тук. Не искам никой да разубеждавам. Просто ... „Размисли по темата”.

[Kan_Tangra]

horhe75 , не знам колко ще съм ти полезна, но ще споделя малкото опит. Ние сме в Монреал от 26 юли тази година, т.е. няма и три месеца. С едно дете сме на 5 години. Нямаме роднини в тук, нямахме и приятели. Нямаше кой да ни посрещне на летището. Намерихме временно жилище за три седмици през airbnb.com, на летището взехме такси. Първите дни оправихме най-важните документи, движехме се с градския транспорт, детето беше винаги с нас. Успяхме през кижижи да си намерим постоянна квартира, без гаранции, без познати, без препоръки. Хората преотдаваха жилището, но договорът го сключихме със собственика, т.е. подписахме т. нар. цесия. Да, собственикът искаше гаранции, но ние бяхме новопристигнали и нямахме такива, затова предишната наемателка ни каза, че можем да му предложим един депозит. Проведоха ни ''интервю'', разпитаха ни за професиите, как смятаме да се интегрираме, как да си търсим работа. Нищо не сме преувеличавали или крили, собственикът реши, че сме надеждни, съгласи се на този един депозит( който представлява последния наем ) и подписахме договора. Не знам дали има значение, но ще го спомена: и предишните наематели, и собственикът са Кебекуа. Сматам, че бяха коректни и сърдечни. Разбира се, хората са най-различни, имам впечатления и от не толкова приятни наемодатели, когато ходехме по огледи. Беше ни притеснено да говорим още първите дни на френски, още повече, че тукашният френски е много по-различен като ритъм на езика и звукоизвличане от френския, който сме учили в бг. И въпреки, че сме във франкофонски квартал, нямахме проблем да се разберем на английски с хората. До този момент, впечатленията са ми, че е изключение някой да се прави на интересен, че му говориш на английски.
За обстановката. Да, има обедняване, но съм сигурна, че това е навсякъде. И тук, и в САЩ, и в Европа...тези ''златни'' години на висок стандарт, за които се носеха легенди в бг от по-отдавна емигриралите българи ги няма. Това е тенденция, която ще се запази следващите години, по мое мнение. Тук също се усеща, храната не е много евтина, орязват се бюджети, стачкуват учители и полицаи, по-нарядко се почистват обществените пространства, а някои хора много мърлят, за съжаление. Но, не може да се сравнява с България, не че е в пъти по-добре, НЕ МОЖЕ да се сравни! Въпреки кризата, усещането ми е за чист въздух, зелени пространства, много цветя, толерантност, перспективи. Хората са много по-добри, по-сърдечни. Когато времето е хубаво, го забелязват и споделят. Радват се на живота! Помагат си ! Искат да им е красиво пред домовете и се стараят да е така. Общината ги подкрепя, предлага програми за озеленяване, градинарство, има обществени зеленчукови градини в квартала, където можеш да си наемеш място за смешни пари и се чака с години за такова, защото хората имат интерес. Ходенето в кварталната библиотека или националната е част от лайфстайла на обществото. В Монреал има толкова изкуство и култура на едно място, че можеш всеки ден да правиш нещо различно. Някои активитета са безплатни...В квартала има открити и закрити обществени басейни, които доста добре се поддържат, безплатни. В училище децата се радват на свобода на изразяване, на спокойствие, на отношение, на уважение. Шофьорът на училищния автобус слизаше първите дни, за да подаде ръка на дъщеря ми, защото била ''принцеса'', тогава когато детето още се предполага, че е било стресирано от новата среда. След училище се връща весела, спокойна, вдъхновена, нещо което в бг не се е случвало.
Има стотици програми за обучение и преквалификации със заеми, които са на по-ниски лихви като за новопристигнали. Има и социални помощи. Има и детски надбавки, които не са 35 лв...Не ме разбирайте погрешно, изреждам тези неща само да наблегна, че тук хората ИМАТ избор. И стипендиите и социалните са толкова, колкото да не умреш от глад, но ако това е необходимо за постигане на някакви цели, примерно учене или приравняване е ок. Съществуват всякакви организации за даряване на храна, дрехи и т.н. Всеки може да участва като дарява или да се възползва ако има нужда. Обществото им е такова, за тях е важно да помагат, така ги възпитават и в училище.
За това дали има смисъл да емигрирате от България и да дойдете тук, където няма да имате кола, апартамент и работа? Щом сте се замислили на по 40 години с две деца и стандарт в бг, значи има смисъл. Мога да разбера мотивите ви! Тук няма улични кучета, мърсотия ( в българския смисъл ), паркирани коли по тротоарите, каращи с превишена скорост, масова агресия у деца и възрастни, намръщени и кахърни хора, озлобление, безхаберие, несигурност, безнадеждност и страх! Не е рай, не е лукс, не е лесно, но наистина човек може да дъжи живота си в собсвените си ръце. Липсва усещането, че колкото и да се напъваш нещо/някой те дърпа назад или те натиска по главата. Липсва усещането, че повече от това не може, липсва усещането за примирение. Има и мързеливи, има и работливи, има и бездомни, и наркомани, всякакви. Но вие ще можете сами да изберете от кои да бъдете. И още нещо. Сега сте към 40-те години. Да кажем, че грубо ще ви трябват 10 години, докато пуснете документи, докато ви изберат, докато дойдете, докато се ориентирате, докато си стъпите на краката...Ще станете към 50-те, ще има да работите още. Как ви се струва да дочакате 70-80 годишна възраст ( разбира се и повече, пожелавам ви го ) тук ? А как ви се струва да дочакате тази възраст в България ? Мисля, че няма смисъл да ми отговаряте Онзи ден на празника, моят съсед, дядка на около 80 години ме срещна на улицата и ме спря, за да ми каже, че днес е невероятен ден, топъл, слънчев и красив. Посочи ми небето, есенните листа, беше радостен, че времето е хубаво и искаше да го сподели с една имигрантка, която едва познава Не си спомням да ми се е случвало такова нещо в България, не от непознат, а дори от роднина или приятел в напреднала възраст.
Спирам тук, защото ще стане отегчително.
Накрая само мога да кажа, бягайте от там. Бягайте с децата си. Иначе рискувате те да избягат, а вие да останете сами и огорчени в мрачната бг действителност. Пари ще изкрвате, така както сте успявали до сега. А шансовете да сте щастливи и спокойни '' дядки '' в Канада са доста по-големи от тези в България

бас държа ,че нищо не работите към настоящия момент.издържате се от социални помощи,живеете в гета от рода на кот де нейж и посещавате езикови курсове за социализация.
все неща срещу които нямам нищо против,ма от тая позиция да ми давате наклон на х.я айде въз
като влезете в джаза/ реалния живот/ добре дошли да си кажете мнението от ;последна; инстанция

Точно така е!
Тия, дето са се хванали за социала, за тях тук е рай! Държавата им гледа децата, правят се че учат нещо си, като го сменят през 1-2 години. И паралелно бичат курсове по френска социализация, за да се социализират със загорели латиноси, дето спрягат глагола 'мотам се' без работа и използват случая да понаучат и малко испански покрай френския. Това съпругите. А съпрузите бичат електронни игри, или в краен случай малко работа на черно и чакат половинката да се върне от скиторенето.
Лошо няма, де! Въпрос на вкус, казало кучето!
Само да го няма това всемогъщо лицемерие и преструвки!
Защо нещата не се казват с истинските им имена?

Бездомни кучета няма, щото не изкарват зимата!
За краткото лято, не могат да се развъдят дотолкова.
За сметка на това бездомници и просяци колкото си искаш.

И в крайна сметка не ми е ясно защо се пита дали да се емигрира и защо е тази тема?
Виждам има тези, че щом на хората им хрумнало дали да емигрират, непременно трябвало да го направят.
Иска се не мнение и информация, а уверения как колкото и да си некадърен и мързелив, непременно тук ще си добре. И се злобее срещу всеки, който не подкрепя сляпо това твърдение.
Ако аз съм си успял, но твърдя, че не е за всеки, непременно съм черноглед и със черни очила.
Наистина странно разсъждават някои хора ...

[Kan_Tangra]

Иначе е вярно, че като въртиш геврека (за да минеш през всички по-големи населени места в Северна Америка) се налага всяка сутрин да размразяваш камиона. Но колко човека избират да са по пътищата, та да спастрят някой лев, та да си въртят сиджимката в БГ?
В крайна сметка, аз визирам имигранти, а не гастербайтери.

А, чакай малко да уточним дефинициите.
Ти на хората, които работят здраво и искат да изкарват пари с труд им казваш
'гастербайтери'.
А на мързеливи социаладжии, дето лежат на социал и детски им казваш 'имигранти'.
Да ти имам дефинициите!
Аман бе! Стига с това лицемерие!

[Kan_Tangra]

...

Като те чета, имам чувството, че живея в някой друг Монреал, Кебек, Канада.

Не, че няма и такива, каквито описваш, но аз лично не поддържам връзка с тях.
Не малко от българите, с които аз поддържам контакти, отдавна са си надвили на масрафа. И ако не ходят по "ресторанти с бели покривки" и скъпи спортни центрове, то не е защото не могат да си го позволят, а защото не им е в приоритетите. Плащат си моргиджа за къщи на по половин милион, плащат за едно или две деца частни училища и ходят на почивка на екзотични и интересни места.

Истината (за мен) е, че сме първо поколение имигранти.
Аз лично (за вас не знам) дойдох без език (ползвах английски), без образование (имам мастер от ТУ-София) и без трудов стаж (11 години като инженер по трудова книжка) и с "празни джобове".
Трябваха ми, и все още ми трябват години, за да "дръпна напред".
На кого колко години (ще) му трябват и до къде (ще) "дърпа напред" е повече от субективно.
Както вече писах, дупе знае и две, и двеста.

И да, познавам и върнали се в БГ.
И да, познавам и "едва свързващи двата края" българи.
Но да, познавам и "дръпнали напред" българи. И те не са малко.

Да си плащаш мортижа и да платиш училището на децата си
и паралелно да пиеш биричка от Костко в задния си двор
и нищо друго
за мен не е дефиниция на дърпане напред.
Ако за теб е, няма проблем!
Аз винаги когато си твърдя тезата, паралелно твърдя и, че има хора, които това ги удоволетворява. Защото в бг не са имали нищо!
Не виждам защо спориш, след като и ти пишеш същото, но с малко по-различни дефиниции.

Къща за половин милион не е нищо особено,
след като една позната си купи на гъза на географията, на възможно най-западната и северната част от острова, на 5 часа от цивилизацията, 30 годишна къща за 400 хиляди.
Това за мен не е дефиниция за 'успял'!

И в крайна сметка какво? Дефиниция за 'успял' е да си плащаш мортижчето и да си пиеш биричката в задния двор?
Фрази от типа, "това са им ценностите и могат да си го позволят, ама не искат", някак не ми допадат. Щом не си го позволяват, значи не могат. Ако можеха, нямаше да им се отразява на бюджета!
То и аз мога да пътувам по 10 пъти на година в Куба, ама предпочитам парите си да ги ползвам за друго. Това какво означава, че мога да си го позволя ли, и ми влиза в стандарта на живот?

[miteto]

и паралелно да пиеш биричка от Костко в задния си двор

В Онтарио не се продава бира в Костко и затова да питам, има ли и нещо на бирата от Костко? Не е "престижно" да се купува бира от там или какво?

за мен не е дефиниция на дърпане напред.

Каква е твоята дефиния, ако я уточниш може би на хората ще им е по-лесно да смелят какво точно искаш да кажеш?

[IRA]

Малко по евтино е ....
За какво му е на човек заден двор ,ако не го ползва?

[klisurov]

А, чакай малко да уточним дефинициите.
Ти на хората, които работят здраво и искат да изкарват пари с труд им казваш
'гастербайтери'.
А на мързеливи социаладжии, дето лежат на социал и детски им казваш 'имигранти'.
Да ти имам дефинициите!
Аман бе! Стига с това лицемерие!

Ам'чи да ги уточним, ако това ти е проблема.
Батката дойде в Канада, въртя геврекаи със спастрените (и от триплекс и т.н.) пари се върна в БГ да върти сиджимка.
Доколкото знам, на хора, отишли някъде да се напечелят, им се вика гастербайтер.
Не коментирам дали точно за това е дошъл (малко вероятно) в Канада.

Повечето българи, които аз познавам, работят здраво и искат да искарат пари с труда си.
Няма значение какъв тип труд е: Умствен или физически (доколкото знам, ти си използваш предимно главата, а не ръцете).
Повечето българи, които аз познавам, ползват спечеленото И за да разпускат.
За разлика от гастербайтерите, на които им се свиди всяко пени (познавах такива в Германия).

Ако това сме го уточнили, да минем нататък.
Ти акцентираш върху това, как ще разпускаш.

Ами за мен отдавна мина времето, когато бях посетител на бара под Капитан Кук в София.
Вече писах, че за мен ресторантите (с бели покривики) са за бизнес обяди или за отпразнуване на случай, когато не ти се домакинства.
Аз лично предпочитам бира (европейска, другото за мен не е бира) на приказка с приятели в задния двор.
Щото в ресторанта (с бели покривки) трябва да си говоря със съседа до мен, или да се надвиквам през масата.

Аз в спортни зали не влизам, независимо колко тузарски са - не съм спортен тип и единствения спорт, който практикувам за удоволствие е плуване.
На руска баня не ходя, щот имам малко по-други разбирания колко трябва да изпиеш там, а от '96-та в това отношение се излагам и освен бира и вино друго не пия.

Колкото до курортите: В това отнешение съм зле. Още не съм стигнал времето, когато мога да отида там, където искам. Оправданието ми е, че съм първо поколение емигрант и на нас се пада да създадем дом и обезпечим (финансово) поколението.
И двете хлапета имат застраховка живот и застраховка критични заболявания, и двете хлапета имат "ученически" фондове.

Когато с очите си виждам българи, които са финансово добре, не мога да приема черногледството спрямо Монреал, Кебек, Канада.

[speedy]

Едно филе от сьомга (от Костко) върху кедрова дъска на барбекюто в двора си е не само дърпане напред, но и нагоре. Колко му трябва на човек - особено ако е чревоугодник като мен. А пък едни агнешки пържолки, от онези триъгълните, преседяли малко в зехтин, лимонов сок и розмарин и печени аспержи за добавка... ама хайде, да не обяснявам, че ще огладнея по-рано от нормалното.

[Kan_Tangra]

В Онтарио не се продава бира в Костко и затова да питам, има ли и нещо на бирата от Костко? Не е "престижно" да се купува бира от там или какво?

Не, бирата от Костко никак не е лоша, даже напротив.
Има доста голям избор от европейски бири, в болеми кашони и на максимално ниски цени.
Въпросът не е че бирата от Костко е проблемна, въпросът е, че уж са 'успели', а пестеливостта е до максимален предел! То хубаво е човек да не е прахосник, но все пак!!!

Каква е твоята дефиния, ако я уточниш може би на хората ще им е по-лесно да смелят какво точно искаш да кажеш?

Предварително заявявам, нямам за цел да ставам 'успял'. Моята крайна цел не са парите, нито 'уреждането' в Канада на всяка цена.

Какво точно искам да кажа?
Искам да кажа, че Канада, една от топ държавите по жизнен стандарт, когато някой е завършил местен университет, работи висококвалифициран работа, нормално е неговият стандарт да е такъв,
че да не прави сметка колко таксита ползва, колко паркинги ползва, да не му се свидят нито за едното, нито за другото,
да не купува вещи, и коли втора употреба, пък дори и къщи,
да не прави сметка кой е по-евтиният полет за еди къде си,
да не прави сметка колко скъпи са хотелите в които спи, да не му се свиди да излиза и се вижда с приятели на заведение, колкото пъти е решил.

Ако прави сметка на тия работи, че ще даде 3 или 20$ за паркинг, че ще даде 20 или 50$ за такси и му се свидят, това за мен не е 'успял' емигрант.

В крайна сметка, да си купиш храна, кола, жилище са базови потребности. Да говорим за 'успялост' е критерий за някой, който не е могъл да си ги позволи. Което е тъжно!
Аз тези работи съм ги имал и в България. При това много по-хубави! Ако някой не е имал храна и жилище, и това му е 'успеха' моите най-добри пожелания. Аз предварително казах, че точно този тип хора, ще се чувстват много добре в Канада и задължително трябва да я посетят.
Друго тъжно е, че дори да си позволят храната и жилището, с което отговарям още веднъж на първия ти въпрос, 'какъв е проблемът на бирата от Костко', проблемът е, че тези 'успели' хора НЕ ИЗЛИЗАТ от дома си! Не можеш да ги изкараш с топ! Ако ще и да минат години! Ей това е проблема в бирата от костко!

Сега, надявам се е достатъчно ясно!
За който все още не е ясно, никога няма да стане!

[klisurov]

... да не прави сметка колко таксита ползва, колко паркинги ползва, да не му се свидят нито за едното, нито за другото,
да не купува вещи, и коли втора употреба, пък дори и къщи,
да не прави сметка кой е по-евтиният полет за еди къде си,
да не прави сметка колко скъпи са хотелите в които спи, да не му се свиди да излиза и се вижда с приятели на заведение, колкото пъти е решил.

Дай Боже, всекиму!
Но аз до такава степен успели българи не познавам - нито в Канада, нито в БГ. Въпреки че, в БГ познавам милионери "в зелено", но дори и те не хвърлят пари на вятъра ... освен когато са пияни.