Здравейте на всички.
Така първо искам да кажа на така наречените български "кебекари", които дават акъл да си търсите план Б и питат за какво ще ходите в студа и тн да хванат самолета и да пристигат в милата ни родна татковина. А ако не да хващат необятната канадска гора и да си съдят БИО доматитТО.
Тъй малко остор като за начало ама се изнервям да чета глупостите на някой хора които си мислят че като са хванали самолета са хванали Бога за крачола. Така а сега малко по-спокойно. Ние семейно(майка, баща и сестра) заминахме 2003г. като тогава помня че процедурата беше също толкова дълга. Аз бях на 17. След едно дълго и неприятно боледуване в Канада реших да се прибера в България през 2009 година. Съответно както става в приказките
намерих вече настоящата ми жена и решихме да ходим заедно в Канада. Решихме, че понеже към момента нямахме планове да се женим да си подаде документи за самостоятелна процедура. Оженихме се май месец 2014, след като тя вече беше минала интервюто, което беше септември 2013. Медицинските ги подадохме малко след сватбата със свидетелството за брак(юни) и разбира се в момента чакаме покана за виза. Та виждам че има желание за писане на писмо и ние също сме ЗА. От София сме и попринцип ако някой иска да се срещнем и да разменим по някоя мисъл ние нямаме нищо против, тъкмо ще създадем някой бъдещ контакт, а пък и все пак съм живял малко там така че мога да бъда полезен с някой неща. А също така аз края на март заминавам за 1 месец за Канада, така че евентуално мога да занеса и пусна писмото направо от там.
Поздрави и не се отчайвайте, винаги може да е по-зле!
"
,/защото се чувстваме точно като него/ 
