Какви бяха първите ви стъпки...?

Конкретни въпроси и проблеми от житието-битието в провинцията.
kefche1
Мнения: 62
Регистриран на: Сря Мар 11, 2009 10:55 am
Местоположение: Sofia

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от kefche1 »

JennyAnyDots написа:
но ще се радвам, ако в тази тема преобладават личните конкретни разкази.
.
Всички мнения се базират именно на личния опит.
Не вярвам някой да казва нещо небазирано на личния му опит.
Аватар
JennyAnyDots
Мнения: 173
Регистриран на: Пон Окт 13, 2008 5:21 am
Местоположение: LaSalle

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от JennyAnyDots »

kefche1 написа:
JennyAnyDots написа:
но ще се радвам, ако в тази тема преобладават личните конкретни разкази.
.
Всички мнения се базират именно на личния опит.
Не вярвам някой да казва нещо небазирано на личния му опит.
Съгласна. Но аз имах предвид лични разкази по темата, а не извън нея. :handshake:
crusader
Мнения: 479
Регистриран на: Съб Сеп 26, 2009 11:11 pm

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от crusader »

Independent написа:
crusader написа:
Independent написа:Аз съм го писала и друг път, но незнайно защо никой не ми вярва.
За коя година става въпрос ?
2005, малко след атентатите в Лондон. Но не виждам как това има някакво значение.
Е има как да няма значение годината. Преди 2001 куцо кьораво и сакато са взимали ... в същата област.
След това настана малък ужас.

Значи 2005 без канадско образование без канадски опит за броени дни стана работата ? Или това е някакъв невероятен късмет или пропускаш важен момент. Казвам го защото имам отлична представа от пазара на труда точно в тази област точно в тази година.
Аватар
roumensp
Мнения: 15285
Регистриран на: Сря Мар 28, 2007 7:38 pm
Местоположение: Далеч от наполеонки и дзифт

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от roumensp »

kefche1 написа:
budtel написа:kefche1, ако си живял няколко години в Канада би трябвало да си рабрал, че хората са почти еднакви без значение каква народност са и от къде идват. Трябва да ти кажа, че българите са доста по-културни от някои други народности, които не искам да споменавам. На мен са ми помагали българи. Чужденците са други ние никога няма да станем близки с тях. Те са много различни.
не съм живял няколко години в Канада.
btw на мен именно чужденците ми помогнаха.
българите се опитваха да ме дърпат назад/с 1-2 изключения/.
затова това което написах е най-съвременната информация за положението в Канада.
Предимно чужденци са ни помагали, въпреки че най-добрите ни "приятели" са българи.
Аватар
Independent
Мнения: 1723
Регистриран на: Пет Сеп 24, 2004 8:03 am
Местоположение: Montreal, QC

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от Independent »

crusader написа: Е има как да няма значение годината. Преди 2001 куцо кьораво и сакато са взимали ... в същата област.
След това настана малък ужас.

Значи 2005 без канадско образование без канадски опит за броени дни стана работата ? Или това е някакъв невероятен късмет или пропускаш важен момент. Казвам го защото имам отлична представа от пазара на труда точно в тази област точно в тази година.
Аз май се досещам за какво точно намекваш с важния момент, но няма да се получи :-)
Наистина стартовата заплата не беше кой знае какво, но не беше под средната за бранша за програмист.

И аз в началото си мислех, че беше невероятен късмет. Ама ако е така, с развитието на събитията може да се окаже, че съм най-големия късметлия на тая земя. Пък аз даже тройка от тотото не съм печелила. Та така.

А, и на никое интервю до момента никой не ме е питал защо нямам канадско образование.

ПП. Абе каква е тая идиотска валидация "3 цитата един в друг"?
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
crusader
Мнения: 479
Регистриран на: Съб Сеп 26, 2009 11:11 pm

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от crusader »

Independent написа:
crusader написа: Е има как да няма значение годината. Преди 2001 куцо кьораво и сакато са взимали ... в същата област.
След това настана малък ужас.

Значи 2005 без канадско образование без канадски опит за броени дни стана работата ? Или това е някакъв невероятен късмет или пропускаш важен момент. Казвам го защото имам отлична представа от пазара на труда точно в тази област точно в тази година.
Аз май се досещам за какво точно намекваш с важния момент, но няма да се получи :-)
Ми не намеквам за нищо.Попитах. Ако си се досетила за "нещото " може само да съжаляваме че няма да "се получи" тоест да се сподели. Това "нещо" може да е някакви невероятни и доказани способности например 8)
Independent написа:
А, и на никое интервю до момента никой не ме е питал защо нямам канадско образование.
Нали ? Никой и не пита на интервю. Нито за образование нито за канадски опит. Най-вече когато нямаш и двете и си дошъл преди 2 седмици. Защото никога не стигаш до интервю. В общия случай.
Аватар
roumensp
Мнения: 15285
Регистриран на: Сря Мар 28, 2007 7:38 pm
Местоположение: Далеч от наполеонки и дзифт

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от roumensp »

crusader написа:
Independent написа:
crusader написа:За коя година става въпрос ?
2005, малко след атентатите в Лондон. Но не виждам как това има някакво значение.
Е има как да няма значение годината. Преди 2001 куцо кьораво и сакато са взимали ... в същата област.
След това настана малък ужас.

Значи 2005 без канадско образование без канадски опит за броени дни стана работата ? Или това е някакъв невероятен късмет или пропускаш важен момент. Казвам го защото имам отлична представа от пазара на труда точно в тази област точно в тази година.
Моят опит е от Ванкувър, за положението в Монреал и Квебек си нямам и най-малката представа.

През 2006 г., без канадско образование и без канадски опит (но с голям US опит) си намерих Senior-level позиция (IT) за 30-35 дена, след 20-ина подадени резюмета и интервюта с 4-5 компании. Заплащането и бенефитите бяха по-добри от всичко, което ми е било предлагано дотогава в Щатите. Казвайки "без канадски опит" е малко преувеличено, около година и половина бях работил онлайн от Щатите, на контракт, за едни типове от Simon Fraser University. Но това не е било full time, работех когато те имаха нужда, а аз време, за да си докарвам нещо допълнително, и никога не ги бях виждал лично (което не ми пречеше да казвам на интервютата, че вече съм имал канадски работодател :D).

Жена ми намери работа по специалността си, която е геодезия, след първото интервю, на което се яви, 20 дена след преместването ни. Нейното наистина е голям късмет, защото за разлика от мен нямаше US experience и имаше 6-годишна "дупка" в кариерата си. Така че тя очевидно е по-голям късметлия от Independent. 2-3 години по-късно вече беше в позицията на "дясна ръка" на собственика на фирмата.

Английският и на двама ни беше на средно ниво (и все още е). Високо ниво на владеене на езика не е задължително за IT, но е доста препоръчително, имал съм един случай, в който ми отказаха позиция заради езика, поради факта, че позицията изисквала постоянни лични контакти с крайни потребители.

"Малкият ужас" беше през 2002-2005 г., после нещата почнаха да се подобряват помалко.
Ако някой тръгне да твърди, че в момента няма работа в IT, ще му кажа, че моята фирма точно сега търси софтуерни и хардуерни инженери, дори дава бонуси на служители, които препоръчат някой и той после е назначен.

Който иска е свободен да не вярва, няма да се обидя, 'щото не ми пука. ;)
Аватар
Bistra
Напуснал форума
Мнения: 8801
Регистриран на: Сря Яну 19, 2011 12:19 pm
Местоположение: Rive-Sud de Montréal

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от Bistra »

Ами добре, де...айде да разкажа и аз, въпреки че тя-моята история е като епопея (кой ли не я е дъвкал и плюл :D )
Влязохме в Канада (Монреал) 2004 г. Аз на 33г той-на 36, децата ни бяха съответно на 2 и 7 години.
Аз съм дипломиран инженер -Промишлено и гражданско строителство (ПГС), съпругът ми е архитект.
Езиците ни в началото бяха:
На мен: френски - базово ниво; английски -средно ниво.
На него и френски и английски базово ниво.
Започнахме да учим френски към Комисион сколер, аз дневно, той вечерно. На Кофи не сме ходили. И сега внимание! Нямахме дори и компютър в началото, да не говорим пък за кола. ;) Първите CV-та, той ходеше да си ги пише по бюрата за труда, както и да преглежда обявите за работа в пресата и компютърно. Това мисля дава пространен и разширен отговор на въпроса защо не сме писали по Форуми. :D Той започна работа в Рено Депо някъде 2 месеца след като пристигнахме. След още 2 месеца си намери работа по специалността. Е работеше в началото като нископлатен чертожник, техник и т.н., докато си взимаше изпитите към Ордена. Не е учил тук и няма диплома от канадски университет. Заплащането беше изравнено с местното след 3 смени на работата. Сега в момента е съдружник във фирмата, в която работи.
Аз започнах работа 1 година след пристигането ни. След 10-тина подадени CV-та ме поканиха на интервю; взеха на работа без канадски експириънс и без връзки.Работя изрично го подчертавам като архитектурен техник (не по специалността си).Пътят ми беше аналогичен на този на съпруга с малката разлика, че заплащането ми е около 2 пъти по-ниско, дължащо се на непритежаването на заветните кетапи в рамки, които определят и по-високият му пост. И двамата работихме в продължение на 7 години в България същото, което работим и тук. Кой иска да вярва - няма да го спра, който не иска- все ми е тая. Aми това е в общи линии. :)
Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята. ("Алиса в Страната на чудесата") :)
hanasparuh
Мнения: 56
Регистриран на: Пет Мар 23, 2012 6:37 pm
Местоположение: Montreal, Quebec

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от hanasparuh »

roumensp написа: Ако някой тръгне да твърди, че в момента няма работа в IT, ще му кажа, че моята фирма точно сега търси софтуерни и хардуерни инженери, дори дава бонуси на служители, които препоръчат някой и той после е назначен.
И аз мога да потвърдя, че работа в ИТ има и то доста :) , "проблема" е че е предимно за средни и високи позиции, а повечето от БГ емигрантите не са подготвени за тези нива - липса на добър език.

За работа в ИТ, канадско образование не ти трябва: хубаво е ако имаш някакво в областта, но не е задължително. Сертификатите, като Microsoft, Cisco, etc. имат по-голямо значение; или ако търсиш за програмист: някакво портфолио върху какво си работил. :y:

Ако имаш стаж или образование от US все едно са от Канада - вярват им; но ако идваш със стаж от БГ само, никой не си дава труда да ги проверява и по-подразбиране не им вярват особено (трябва да го докажеш със знания). Винаги първата работа на този континент е най-трудна, после става по-лесно. :)
България е моята Родина!
Аватар
yahoo
Мнения: 2330
Регистриран на: Чет Авг 28, 2003 7:47 am
Местоположение: Montreal

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от yahoo »

Не виждам нищо за невярване дотук. Моите наблюдения са подобни.

Моята история е малко за невярване затова ще я дам като изключение съвсем накратко за да не помисли някой че е всекидневие. Дойдохме с достатъчно спестени пари 2000г. със слаб френски и посредствен английски и решихме да учим една година френски, защото преценихме че можем да си го позволим. За добър инженер по електроника с богат опит от БГ смятах че само езиците ми куцат за да се реализирам тук. Към края на първата година докато бяхме на почивка в България се отвори място за инженер във фирмата където работи един приятел и с препоръка от него ме изчакаха да се върна за формално интервю. Така без резюме и без да съм търсил работа започнах на средна за страната заплата, което продължи 5г. до фалита на фирмата като всяка година шефа се пънеше колкото може да ми увеличава заплатата за да не ме изпусне. Загубено време се оказаха за мен тези 5г. Последва осъзнаване и връщане към това което винаги съм правил най-добре - собствен бизнес. Така без резюмета, слаби езици и никога не търсил работа през живота си винаги съм бил затрупван от предложения. Пак казвам това е изключение базирано на трупан професионализъм цял живот, работа не за пари а за удоволствие, което впоследствие винаги се е материализирало достатъчно добре.
Аватар
Independent
Мнения: 1723
Регистриран на: Пет Сеп 24, 2004 8:03 am
Местоположение: Montreal, QC

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от Independent »

crusader написа:
Independent написа:
crusader написа: Е има как да няма значение годината. Преди 2001 куцо кьораво и сакато са взимали ... в същата област.
След това настана малък ужас.

Значи 2005 без канадско образование без канадски опит за броени дни стана работата ? Или това е някакъв невероятен късмет или пропускаш важен момент. Казвам го защото имам отлична представа от пазара на труда точно в тази област точно в тази година.
Аз май се досещам за какво точно намекваш с важния момент, но няма да се получи :-)
Ми не намеквам за нищо.Попитах. Ако си се досетила за "нещото " може само да съжаляваме че няма да "се получи" тоест да се сподели. Това "нещо" може да е някакви невероятни и доказани способности например 8)
Independent написа:
А, и на никое интервю до момента никой не ме е питал защо нямам канадско образование.
Нали ? Никой и не пита на интервю. Нито за образование нито за канадски опит. Най-вече когато нямаш и двете и си дошъл преди 2 седмици. Защото никога не стигаш до интервю. В общия случай.
Гледай сега, не искам да споря. Няма и интерес да лъжа. Още повече, че действително има хора от форума, които ме познават и знаят как точно се развиха нещата.
Ако искаш всички детайли, ми ето ги:

1. Две изпратени резюмета за една седмица. Едно интервю почти веднага, другото след две седмици.
2. Първо интервю изцяло на английски. Една рускиня, на която не и разбирах почти нищо и един pure-laine, на когото му разбирах.. ми горе-долу. (IELTS подготвя за акценти, ама не за всичките :D )
3. Въпросите бяха възможно най-стандартните и съм ги отговаря сигурно двайсет различни пъти, когато си търсех работа в България. Разликата беше, че е на английски, а аз се бях шашнала. Та от сносен, английския ми беше станал на леле майко.
4. Носех си цяла папка с преведени дипломи и референции. НИКОЙ не ги погледна. Рекрутера дори не ме попита за нещо такова, а на самото интервю това им беше най-малката грижа.
5. За заплатата - рекрутера ме попита колко искам, аз казах едно число и си стиснахме ръцете. По-късно разбрах, че за тая позиция можеше да поискам още малко, ама кой да знае.
6. Второ интервю, само с рекрутера, по телефона. Беше много надъхан, спешно им трябвали хора, в резюмето ми имало точно каквото търсели. Реших да поискам малко повече, учтиво ми отказаха и се приключи дотам.
7. Две години по-късно от същата компания ми предлагаха с 30% повече от тогавашната ми заплата, за да започна там. "Моята" фирма излезе с контра-оферта и досега съм си там. Вече загубих им бройката колко години.

Няколко пъти ми се е искало да се махна от тази фирма и досега не мога да намеря място, което да предлага всичко, което имам тук. На едно място заплатата не е на ниво. На друго място не може да се работи от вкъщи. На трето се пътува до обезумяване. На друго пък не могат да ми дадат толкова "много" ваканция. Та така. Всеки може да реши дали е късмет или нещо друго. Колкото до това, че никога не стигаш до интервю без канадско образование и без канадски опит. Аз стигнах до две интервюта, от две изпратени резюмета. С българско име, с изцяло български опит, с български университет. Знам ли, може пък ключовия момент да е бил самото резюме - стандартно оформление откраднато от Монстър, описание на длъжностите на тромав английски, с 4 сменени фирми за 5 години (беше малко след пукването на дот ком балона). Ти ще кажеш :-)
I must not fear.
Fear is the mind-killer.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing.
Only I will remain.
Аватар
ramones78
Мнения: 81
Регистриран на: Пон Юли 05, 2010 12:26 pm

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от ramones78 »

JennyAnyDots

поздравявам те за създаването на тази интересна тема - въпреки, че все още сме доста далеко от Квебек (надявам скоро, което е доста разтегливо понятие и ние да стигнем до там...) чета с огромен интерес споделената информация за вашия опит - както проблемите, които сте преодолявали, така и успехите, които сте постигнали.

Поздравявам и благодаря на всички споделили опита си - ще следя темата за други описали историята на своята трудова и социална реализация в Квебек.

Поздрави.!!!
Мъдростта е способността да виждаш бъдещите последици от решенията, които вземаш днес.
Аватар
ablood
Мнения: 10496
Регистриран на: Нед Авг 28, 2005 2:51 pm
Местоположение: Montreal
Обратна връзка:

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от ablood »

JennyAnyDots написа:Също горещо се надявам да пишат и хора с различен ъгъл и професии - например Ейблъд
Моята е странна. Аз дойдох с лош английски и 0 френски, та се наложи да се бачкам яко и да се раздавам първата година и половина, докато се докажа и да стъпя на килимчето. Тогава обаче разбрах, че не си харесвам повече професията, зарязах я и сега си живея безгрижно, правейки това, което ме кефи.

Не вярвайте на доброжелатели, уверяващи ви, че:

ТРЯБВА да учите за да изкарвате добри пари. Не се знае на къде ще се променят нещата и дали ще си струва. Освен, ако не сте много млади.

ТРЯБВА да излезете на социал докато се ориентирате. Освен, ако наистина са ви толкова възможностите.

ТРЯБВА да заживеете квартал, подходящ за емигранти. Бля :puke:

За някои тези решения са подходящи, но за други означават загубени години от развитието им. Преценявайте за себе си!
Ако нямате аргументи срещу мнението ми, моля не подхващайте личността ми.
pumpy
Мнения: 10244
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 2:47 pm

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от pumpy »

ablood написа: Не вярвайте на доброжелатели, уверяващи ви, че:
Ей с това съм супер съгласен. Изобщо, ако погледнете сериозно на нещата темата е безсмислена. Тове, че нещо е работило за мен или за някой друг, далече не значи, че ще работи и за вас. И мога да го подтвъдя с примери от колеги стоматолози, с които дайдеохме заедно около 2004 година. Ако вие сами нямате представа какво и как ще постигнете, то жална ви майка още с пристигането. "Напишете си домашното много преди да се появите на терминал2 на летище София".
- Учете езици, тук милиони говорят френски и английски свободно;
- Имайте кинти защото те летят, особено в първите месеци, когато все още сравнявате в БГ; Аз от няколко седмици съм в Канада и сравнявайки със щатите ми се вижда СУПЕР скъпо. Просто не разбирам защо либра банани е 95 сента, като 2000 мили на юг е само 45 цента :?:
- Четете с часове и дни интернет, преди да заминете, за да ЗНАЕТЕ какво, къде и как ще правите. Вие да знаете. Може на място да донастроите финно плана, но трябва да знаете на сън какво и как ще правите тук. Имайте план с горе долу ясно време за изпълнение и го следвайте. Всякакво разсейване в страни е пагубно, с малки изключения;
Успех - вярвайте, че ще успеете. Хиляди се заселват всяка година в Канада и хиляди успяват да намерят своето място под слънцето тук. Със сигурност има място и за вас :y:
tochica
Мнения: 1081
Регистриран на: Чет Авг 07, 2003 10:09 am
Местоположение: Mtl

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от tochica »

напълно съгласна с пумпи .
това , че нещо е провървяло при едни , не е гаранция за други , но е интересно да се види " а къде сме ние " .
за мене много накратко , защото ми хареса темата :
дойдох от българия с много добър английски и френски , нормално за езикова гимназия от края на 80-те , ако сте внимавали в часовете при другарката Иванова .
на третия ден подадох 128 CV , още пазя списъка на фирмите и видовете резюмета , които както се подразбира , бяха адаптирани оттук оттам . бях прочела подробно от форума как трябва да се нагоди всяко СВ към всяка обява ...
на 10 ден бях на работа в един хотел като администратор , на 14 ден получих много интересно предложение за работа , поради което напуснах хотела и досега работя на същото место .
най добрите ми приятели са българи , които познавам от този форум , както и от местоработата ми .
първите ми стъпки - много активно търсене на работа , защото иначе щях да се върна в България веднага , тъй като и там оставих доста добре платена и интересна дейност . съжалявам , не искам да навлизам в подробности , но се надявам , че идеята е ясна .
купих кола , което се оказа голяма грешка , тъй като общественият транспорт , особено за определени квартали , е чудесно организиран .
продадох я на следващата година и досега чудесно се справям без , ако имам нужда - вземам под наем .
след като в началото живях в НДГ , реших , че искам да живея в центъра на града , и това се оказа страхотно решение - всичко е на пешеходно разстояние от апартамента а наема е повече от добър .
За какво съжалявам - че не се записах да уча веднага , а чак след години. Щеше да е по-лесно в началото , ако ще и само с един курс на семестър , да изкарам още една диплома ( икономист от България ) . В момента работя на пълно време и уча на парт тайм , което е доста трудно понякога , но не е невъзможно .

Моят съвет - ако не намерите работа веднага и имате финансова възможност да не работите - тогава учете . На мен лично ми се струва предизвикателно и уча не защото очаквам по-добра работа след края на следването , а защото ми е интересно.
Не приемайте за истина всичко , което пише във форума , ситуациите са много индивидуални .
Бях чела преди време хубав коментар тук - ако улицата е мокра , това не означава непременно , че е валял дъжд ,. може някой да я е измил ...
"искам да ми е интересно , иначе няма да играя "
карлсон , който живее на покрива .
Публикувай отговор