Аз по желание може ли да разкажа за радиоточката на баба? Митето ме подсети и ме налегнаха едни такива спомени... Нашите ме пращаха всяко лято при баба - в Бяла Слатина. Нямаше ни сервиз дю гард, ни камп дю жур ( да ме извиняват франкофоните за неграмотното списване)...и така. Сутрин ставаш. Баба е омесила и изпържила мекици. Ядеш ги, слушайки програма "Хоризонт"... по радиоточката. Ммм, хубаво!...Зарзават също сме затваряли. 

 Аз И помагах, щото децата ме мразеха. Не искаха да си играят с мен. Викаха ми "Софиянката", а аз бях много притеснително дете, ще знаеш...М-Да, хубаво беше.После от година на година почна да става все по-нехубаво. Баба я няма вече. 

 ..И ето ни на! В Канада! Тук няма радиоточки, обаче също е хубаво. Няма да кажа нищо по-горния въпрос, защото съм добричка и не искам никого да дразня. Дай Боже, обаче всекиму да си реализира мечтите! 
