Ако, имаш предвид отношенията - Да по-човешки са от тези в България. Аз живея смея да кажа сред много симпатични хора. Например от един месец имам само проблеми. И преди съм го казвала - мисля, ще го кажа пак: Няма да престана да се удивлявам на готовността на хората около мен за помощ.pathfinder1 написа:Има ли хора ....?
ivanko13 написа:Има, около 30 милиона някъде по официални данни...pathfinder1 написа:Имали хора които са в момента в Канада?
.... Population - 34,449,000 
За парите и другото (моля никой да не приема долното като хвалба, щото не е такова)
. Това ми бе предложено от голяма английска консултантска фирма през 2007г., 6 м. преди да дойда в Канада. Давам си сметка, че това си бяха доста пари от заплата за Б-я, а именно: връзват се по 240 лв. на ден, при положение, че през 2010 минималната заплата на месец бе 240лв., а може и още да е така. Не такива, но добри пари за наемен труд почнах да взимам в Бг след 2003г., когато надойдоха чужди фирми, като преди английската, работих за белгийска и ирландска. Български работодател не би ми дал такива пари, щото те всичко знаят и могат и без такива като мен . 
. 
Много мерси от това.
Добре де наистина не разбирам защо си емигрирала в Канада........за да си никоя.Gotina написа:
Аз съм от тия, дето преди да дойдат в Канада, в България взимаха култовата в тая дискусия цифра 4-5 К лева /2007г./. Сметнах си го - било е 5280 бруто и към 4000 чисто, така че съм баш вашия случай
Как стигнах до това заплащане?
1. Много учене и стабилни дипломи
2. Няколко специализации в Германия и Холандия
3. Години на доказване и изграждане на контакти
4. Не бях дете, съпруга и пр. на никого, та затова се ориентирах към западни фирми, за които качествата са по-важни от връзките.
Защо предпочетох несигурността в Канада?
1. Стреса и неуредиците ми идваха в повече и въпреки, че работех за чужди фирми, все пак живеех в България и работата ми изискваше доста контакти с местни институции, което не е общуване, а "борене на свинкя с тикви"
2.Вече бях живяла в Холандия и Германия и знаех, че има и друг тип държави, където живееш по-спокойно и 80% от нещата, за които си късаш нервите и си губиш времето в Бг, там просто си ги получаваш от институциите като услуги, без да те изнудват и рекетират. Да, като цяло институциите работят в Канада и съм доволна.
3. Нямах нито време, нито сили да водя нормален живот и това ми се стори твърде висока цена дори за 5к на месец
4. Парите винаги са били важни за мен, но в един момент осъзнах, че не са най-важното. Какъв ми е келепира да давам здраве за пари, като после непременно ще трябва да давам пари за здраве?
5. В Канада съм никой, може и така да си остана, но нямам проблеми с егото и не ми пука: тук се чувствам спокойна, свободна и щастлива. И парадокса е, че предполагаемата несигурност в Канада, всъщност за мен се превърна в усещане за по-голяма сигурност.
Това беше моят избор и никога не съм съжалила. Но хората са различни.
Стана много дълго май... Айде стига съм писала, а да подкарвам овцете, че ще ми се карат...
Бойко Борисов: Студентите да станат овчари!
http://www.youtube.com/watch?v=G83u0fXXqOo"
след като като човек, образования, специализации - си тежиш на друго място.Ти си едно много объркано и заблудено момче.Californian написа:Добре де наистина не разбирам защо си емигрирала в Канада........за да си никоя.Gotina написа:
Аз съм от тия, дето преди да дойдат в Канада, в България взимаха култовата в тая дискусия цифра 4-5 К лева /2007г./. Сметнах си го - било е 5280 бруто и към 4000 чисто, така че съм баш вашия случай
Как стигнах до това заплащане?
1. Много учене и стабилни дипломи
2. Няколко специализации в Германия и Холандия
3. Години на доказване и изграждане на контакти
4. Не бях дете, съпруга и пр. на никого, та затова се ориентирах към западни фирми, за които качествата са по-важни от връзките.
Защо предпочетох несигурността в Канада?
1. Стреса и неуредиците ми идваха в повече и въпреки, че работех за чужди фирми, все пак живеех в България и работата ми изискваше доста контакти с местни институции, което не е общуване, а "борене на свинкя с тикви"
2.Вече бях живяла в Холандия и Германия и знаех, че има и друг тип държави, където живееш по-спокойно и 80% от нещата, за които си късаш нервите и си губиш времето в Бг, там просто си ги получаваш от институциите като услуги, без да те изнудват и рекетират. Да, като цяло институциите работят в Канада и съм доволна.
3. Нямах нито време, нито сили да водя нормален живот и това ми се стори твърде висока цена дори за 5к на месец
4. Парите винаги са били важни за мен, но в един момент осъзнах, че не са най-важното. Какъв ми е келепира да давам здраве за пари, като после непременно ще трябва да давам пари за здраве?
5. В Канада съм никой, може и така да си остана, но нямам проблеми с егото и не ми пука: тук се чувствам спокойна, свободна и щастлива. И парадокса е, че предполагаемата несигурност в Канада, всъщност за мен се превърна в усещане за по-голяма сигурност.
Това беше моят избор и никога не съм съжалила. Но хората са различни.
Стана много дълго май... Айде стига съм писала, а да подкарвам овцете, че ще ми се карат...
Бойко Борисов: Студентите да станат овчари!
http://www.youtube.com/watch?v=G83u0fXXqOo"
Ето при мен е подобно на твоето - положението но стремоглаво летя нагоре в щатите и не съм никой уча в два университета единия от които един от най-добрите в света, работя за 6 цифрена заплата и имам големи амбиции. Но просто живея в страна в която като чуят специализации и работа в Германия и си казват - оу браво, найс.
Докато Канадците усещането ми, е че всичко що не е Канадско - те пращат по-дяволите
Въобще не ми е ясно един успял човек кво дири в такава връзкарска и "комунистическо-сибирска" страна дето трябват едно 5-6години да се връщаш назад или да не се развиваш и достигнеш местните....от това което чета из този форум от тези дето са в Канада........
и се гордея с това де колко съм упорит. за малкото овреме в което съм в страната. Californian написа:Така го виждаш ти.....
Аз се виждам по друг начин - сравнение с хората от тук - за моите скромни 28 години се виждам като подминал като парен влак повечето емигранти от България които сега са между 30-40.......и като заплата и като тукашни университети и образования и като всичко.
А себе си на 35 се виждам като инженерингов мениджър или ВП със около 150-200к годишно.
И това е не само благодарение на мен а и благодарение на страната на неограничените възможности.
Има една стара приказка: "Куче дето лае не хапе". Тъй че ти продължавай да се хвалиш, ние също ти вярваме.....Californian написа:Така го виждаш ти.....
Аз се виждам по друг начин - сравнение с хората от тук - за моите скромни 28 години се виждам като подминал като парен влак повечето емигранти от България които сега са между 30-40.......и като заплата и като тукашни университети и образования и като всичко.
А себе си на 35 се виждам като инженерингов мениджър или ВП със около 150-200к годишно.
И това е не само благодарение на мен а и благодарение на страната на неограничените възможности.
Това е хубаво, обаче явно банките не са много наясно с неограничените ти възможности, щом ти отказват най-обикновена кредитна карта. Ще трябва да поработиш повечко по този въпрос.Californian написа:А себе си на 35 се виждам като инженерингов мениджър или ВП със около 150-200к годишно.
И това е не само благодарение на мен а и благодарение на страната на неограничените възможности.
.
да добавя, че сроковете, за които говоря, бяха предварително съгласувани и одобрени от съответните институции...но това едва ли изненадва някой, който е наясно със ситуацията. Абе не искам даже да си спомням... . Ами не бях аз виновен а някой умник.......защото е тъпо да отказват поради причината че нямаш моргич - та аз нали за това искам да ползвам главно картата(за събиране на кредитна история).....и така.MrGeek написа:Това е хубаво, обаче явно банките не са много наясно с неограничените ти възможности, щом ти отказват най-обикновена кредитна карта. Ще трябва да поработиш повечко по този въпрос.Californian написа:А себе си на 35 се виждам като инженерингов мениджър или ВП със около 150-200к годишно.
И това е не само благодарение на мен а и благодарение на страната на неограничените възможности.
