40 години без Котков и Гунди

[NavinBG]

Вечна памет!Достойни български футболисти!

[ivanko13]

Една от причините да съм левскар от дете са разказите които съм слушал за Гунди и Котков. Няма да забравя с каква обич говореха старите запалянковци за тях двамата. Вечна памет.

[Koko]

Това е статия от вчерашният брой на Стандарт, позволявам си да я копирам че не се знае колко време линка към нея ще работи.


http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=372740"

Георги Марков

Преди четири десетилетия на 30 юни 1971 г. България се потопи във всенародна скръб. Изгоряха като факли две велики имена от българския и световен футбол - Георги Аспарухов и Никола Котков. Погребението им нямаше аналог освен с това на цар Борис III, което едва в годините на демокрацията видяхме на киноленти. Над половин милион души спонтанно без държавно обявен национален траур и казионна организация се стекоха на централните софийски гробища, за да ги изпратят. Дълги години мнозина не искаха да повярват, че няма да ги видят повече и плъзна мълвата, че са живи и ги били видели в различни градове на континента. Аз съм от последното поколение, което си ги спомня. Бях на 21 г., когато стана трагичната катастрофа. Затова ще се опитам да обясня всенародната любов и почит към тях.
Футболният феномен Гунди
Гунди беше роден спортист. Стана гениален футболист, а можеше да бъде и велик волейболист. От тази първа негова любов беше придобил невероятния отскок, неповторимото задържане във въздуха и умението да насочва топката с глава където си поиска с математическа точност. Играеше еднакво добре и с двата крака, притежаваше невероятна физическа мощ и експлозивност, вродено чувство към гола. Импровизацията и погледът в играта му бяха фрапантни. Техниката бе до виртуозност.
Мнозина го наричаха футболен художник, други артист. Нямаше мач на "Левски", при който той да играе и да не дойдат 40 хиляди души. На тренировките те не падаха под 5-6 хиляди.
Международното признание
В години, в които не бяхме в Европейския съюз, а зад желязната завеса, не можехме да пътуваме и не празнувахме Коледа и Великден, именно Гунди бе най-добрият посланик на България по света, за да не ни бъркат с Румъния. През 1968 г. на митичния "Уембли" той отбеляза гол на световния шампион Англия, който обиколи световния видеообмен. След мача капитанът на англичаните Боби Мур споделя: "Голът, който Аспарухов отбеляза срещу нас, е макетиран от восък с учебна цел. Това бе един истински шедьовър, който може би е невъзможно да се повтори." През 1965 г. в Лисабон нанизва два гола на "Бенфика", в чийто отбор е ядрото на бронзовите медалисти на следващото световно. Треньорът - унгарецът Бела Гутман, го иска публично в състава си. Същата година Гунди вкара за една минута два прекрасни гола на Белгия във Флоренция и ни изстреля на световното в Англия 1966 г., на което заби запаметяващ се гол на Унгария. Какво да кажем за мачовете с "Милан", когато той надиграваше защитници от класата на Чезаре Малдини и Шнелингер, а треньорът Нерео Роко възкликна: "Аспарухов е център-нападателят на моите мечти." Носителят на златната топка Флориан Алберт (1967 г.) пристига специално за филма за Гунди на Мишо Гецов и Георги Тодоров през 80-те години, защото е любимият нападател на синята деветка. Алберт казва: "А той беше моят любим централен нападател." През 1965 г. Гунди стана осми в Европа в анкетата на "Франс футбол".
Явлението Георги Аспарухов
Личността на Гунди надхвърляше рамките на спорта и футбола. Той имаше невероятни човешки качества, които го правеха ярка личност в нашия обществен живот - патриотизъм, интелект, скромност, финес, благородство, трудолюбие и мъжественост. Ритан и малтретиран постоянно у нас, той играеше с нечовешки болки, въпреки че е споделял със съпругата си Лита, че му идва да се откаже. Беше невероятно излъчващ и красив и дори пробван за участие в игрален филм, в който по-късно ролята се заема от другото красиво лице на България - Стефан Данаилов. Гунди бе обичан спонтанно. За него се пишеха стихове във всевъзможни "Сини оди" и "Гундиади". Излизаха различни лафове: "Пазете се от Гунди в последните секунди", "На Гунди краката като на Вилхелм Тел стрелата".
Стрелецът Никола Котков
Котето бе дългогодишна легенда на столичния "Локомотив". Русокосият чаровник бе страхотен стрелец с левия крак. Бяхме запалени левскарчета, но като ученици ходехме специално на мачовете на "железничарите", за да гледаме Котков, и при всеки отсъден фал в тяхна полза викахме: "Гледай, гледай!". И обикновено виждахме топката в мрежата. Нямах честта да го познавам лично, но имам следния спомен: В къщата на ул. "Тича" 3 живееше баба ми по бащина линия. Слиза на долния етаж при нашия комшия Мишо Стаменов да иска нещо и той казва: "Ела да те запозная с Котков." Последният като вижда възрастна жена, става прав, целува ръка и говори на госпожо във време, когато всички се другаросвахме. По-възпитан човек, казва баба ми, не бях виждала. Много се радвахме, че дойде в "Левски" и вкара 4 гола на ЦСКА в един мач.
Катастрофата
През 1993 г. се навършваха 50 г. от рождението на Гунди. Реших да организирам концерт за този юбилей в НДК по любими негови песни. Отидох при съпругата му Лита, тя ми даде списъка с песните. На първите две места бяха "Sugar Baby Love" на "Рубетс" и "Sympathy". От там отидох в националното радио при шефа на "Хоризонт" Борислав Джамджиев и той ми ги записа. Тогава режисьорът на "Театър 13" Боньо Лунгов със забележителни гимнастички като Лили Игнатова започнаха репетиция за 4 май, когато бе юбилеят. Това се разчу, а и аз бях в управата на "Левски" с президент Томас Лафчис.
В началото на март получих писмо от д-р Стоил Атанасов от Пазарджик, в което той споделя, че съпругата му е професионален фотограф и е била с първата кола, слизаща към София, на произшествието. Тя прави 21 снимки на метри от зловещата гледка. Те са използвани и от МВР, чиято лента е била осветена. След това й е забранено да ги показва. Предложи ми да ида и ги взема и да ги предам на семейство Аспарухови като техен семеен приятел. Лита ми каза да ги взема, но не желае да ги вижда. Така отидох на гости на въпросното семейство. Г-жа Петра Атанасова ми предаде кутията с тези ужасни кадри, включително и хваналия се за главата шофьор. За историческа достоверност Лита Аспарухова се съгласи да бъдат публикувани. Звъннах на Венелина Гочева и в. "24 часа" ги публикува.
Жестока съдба ли бе катастрофата или крайно нелепа случайност, че ударът е в резервоара? Сигурно съдбата има значение. Но тя бе предизвикана!
Защо ние българите не пазехме Гунди? Той никога не бе контузван в чужбина. Търпя болки и страдания от неспортсменско поведение до степен на инвалидизиране, но все пак бе човек с нервна система. В този понеделник на мача с "армейците" бе зверски изритан. Падна превит от болка и импулсивно за първи и последен път реагира на противника. Бе изгонен. Дисциплинарната комисия се престара и заседава във вторник, а не в четвъртък. Ако наказанието бе наложено в обичайния ден, нямаше да тръгне за Враца. На наглия въпрос на член от футболната номенклатура - "Не съжалявате ли за постъпката си?", отговаря - "Съжалявам, че играх футбол."
Дай, Боже, един ден ако се роди нов Георги Аспарухов, в която и да е сфера на обществения живот, да го пазим и съхраним, а не унищожим.
Филмите за Гунди
Като представител на УС на ПФК "Левски" и левскар по рождение искам да благодаря специално на сина на големия ни артист Стефан Гецов - Михаил Гецов, и журналиста Георги Тодоров, както и на покойния Иван Славков, че още преди 10 ноември създадоха филм за Аспарухов под наслов "Гунди". На премиерата ни сбутаха в малката зала на "Раковски" 108, вместо в някой от големите киносалони. Уредих се благодарение приятелството си със съпругата на Гунди Лита и сина му Андрей. После обаче Националната телевизия го излъчи и го гледа цяла България. Бе махнато само интервюто с епископ Геласий, като че ли не сме християни. Видяхме много от головете на Гунди, интервюто от архива с него. Участваха легендите на световния футбол Боби Чарлтън, Чезаре Малдини и Флориан Алберт и много знаменити български футболисти. Най-важното бе, че чрез филма магията на Гунди достигна и до следващите поколения, които не го помнят.
Благодаря на Олег Ковачев, който изготви филма "Балада за Гунди" по повод 60-годишнината от рождението му, който бе поръчан от ръководството на клуба, а премиерата му бе в препълнената зала номер 1 на НДК през 2003 г. Благодаря на Националната телевизия, че излъчи филма, за да си спомним със сълзи на очи, че сме дали на света Аспарухов и Котков.

[bruto]

Жалко,няма вече не само такива футболисти а и такива българи.Много,много жалко......накъде ли отива България

[Guinness]

Има една поговорка-За мървите или добро или нищо.Е нека да е само добро за др.Георги Аспарухов-Гунди.Обичаният от всички майор от KДС,член на ЦК на ДКМС,кандидат член на ЦК на БКП,председател на ЦС на БСФС[или по-точно шеф на всички футболни съдии ]
Наистина един достоен българин!Чест и слава!

[Guinness]

И стриктен режимлия

Малцина днес знаят кой е Илия Цветков. Това е човекът, в чийто товарен автомобил се удрят и загиват Гунди и Котков. Утре, 30 юни, се навършват точно 40 години от гибелта на легендарните футболисти. Преди няколко лета Илия Цветков си отиде от този свят. Предоставяме ви целия материал, публикуван в БЛИЦ.



“Съвсем доскоро гибелта на сините футболни звезди Георги Аспарухов и Никола Котков беше тема табу. Журналистите не ги пускаха да припарят до следственото дело. От МВР течеше само рутинната информация, че от грандиозното погребение не са запазени никакви снимки. Нещо повече ­ събитието, затъмнило траурните процесии на цар Борис III и Георги Димитров, изобщо не е било удостоено с честта да влезе във фотоархива на вътрешното министерство или каквото и да било друго ведомство. Мълчаха като риби милиционери, следователи, съдебни експерти, лекари, пожарникари, очевидци... След черната дата 30 юни 1971-ва (сряда), когато на прохода Витиня алфа-ромеото на Гунди се блъска челно в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация, редовите българи тънеха в пълно неведение кой е бил шофьорът на камиона. Страшната му съдба също беше забранена за обикновените люде зона. Екип на нашия вестник обаче има редкия шанс да издири самоковлията ­ нарочен от бившите МВР шефове за „убиец“! ­ и да запише изповедта му (част от която навремето публикува и „Нощен Труд“). Тя далеч не е свързана само с фаталната дата. В нея на стоп-кадър се редят големи и малки събития, известни и неизвестни имена, лоши поличби и оцеляване на ръба, стискане на зъби и жажда за живот... Нещо като поговорката за „малкото камъче“, дето обръща „голямата кола“.

„За какво ще си говорим, деца? За онуй или за това, що става в Самоков и Боровец?“... „За всичко, бай Илия. И за старото, и за новото...“, е нашият отговор.



73-годишният ексслужител на самоковския ДАП е по-пъргав и жилав от младеж. Миналата нощ е навъртял пешачката под проливния дъжд солиден километраж из Рила.

„Нищо ми нема вече. Оправих се!“, прекъсва я бай Илия. Не му дава сърце да я кори за нищо след тежкия й инсулт. Най-после стопанката налива по кафенце, нарязва домашното козе сирене, палва една „Шипка“ ­ този малък кеф си го позволява само пред гости ­ и шофьорът на фаталното возило дава газ на спомените...
Нощта преди катастрофата сънувал, че му махат зъбите. Според съновниците и народното поверие това е лоша поличба – знак за смърт или за нещо неприятно. Илия, който тогава е малко над 40 години, обаче не се стряскал от бабини-деветини и се метнал на камиона. Чакал го тежък курс към Ботевград. Било рано сутринта на 30 юни 1971-ва, сряда“. Греело слънце и по нищо не личало каква огнена трагедия ще се развихри след няколко часа на прохода Витиня. А шофьорът на камиона бил страхотен запалянко и върл левскар. „Тапицирал“ цялата кабина с календари на „сините“ и с ликовете на своите любимци Гунди и Котков.
„Трябваше да караме павета за Арабаконак ­ почва разказа си бай Илия. ­ Излизам на главния път, гледам ­ чисто е. Взимам завоя наляво на първа скорост и се изнасям в моето платно. Имаше четири метра чисто платно! Те изскочиха и пресякоха осовата линия, въпреки че имаше много свободно място. После разбрах, че сутринта Гунди го викали нещо във федерацията, лишили го от две срещи, щото на предишния мач ритнал някакъв футболист в корема (б.р. – става въпрос за мача с ЦСКА, игран на 28 юни и завършил 1:0 за “Левски”). Та като излезли с Котков, отишли в кръчмата „Куцото куче“. Пили коняк и мастика. Били страшно ядосани. По пътя катаджиите пет пъти го предупреждавали да намали скоростта. Към 10,30 спрели в ресторанта на Витиня и там пак пили. После заредили резервоара на бензиностанцията и качили някакъв човек на стоп. Аз бях направил само два курса и моят резервоар беше пълен. Хванали се на бас, че за три минути ще стигнат до Ботевград.


Бухнаха се в ремаркето, докато завивах. Всичко пламна ­ вдига ужасено ръце бай Илия. ­ Веднага скочих и взех пожарогасителя. Бях обгорял и аз ­ косата, лицето, дрехите... Не знаех кои са били в колата. Мислех, че са семейство с деца и страшно се натъжих ­ много обичам децата... После разбрах, че имало много хора по пътя ­ свинари, овчари... Един овчар казал: „Абе, що се правите на улави! Я сложете човеко в камионо, па пущете онази кола да лети и ще видим...“ Ако беше станало на следващия завой, щели са да паднат в реката. Спасило ме е ремаркето. Иначе зилът е щял да се обърне и да ме затрупа. Шасито цялото беше изкривено навътре, а то е от стомана! Имал съм 190 м видимост, а по закон, ако имам над 100, мога да завия. Малко след това спря черна волга, качиха ме и ме откараха в Ботевград. ­ завършва спомена си за сутринта на „черната сряда“ бившият шофьор. Същия ден стартирал и произволът на самозабравилите се МВР шефове. Мъчел се да дава кураж на бай Илия само следователят Стоянов...

[Guinness]

Кой е Аспарухов?
Пет, 2011-07-01 05:08
Никога не съм проумявал смисъла да се задава въпрос „Кой е най-добрият български футболист за всички времена". Все едно да ме питат коя е най-дебелата народна представителка. Или да питат Димо Падалски колко милиметра е средната дължина на най-дребния сухоземен бозайник - етруската земеровка. Въпроси с понижена трудност. И в мраз и в пек, във форма или махмурлия, в творчески блок или с настръхнало перо, винаги ще отговоря без да се замисля и за част от секудната - Христо Стоичков. При това се кълна във всички богове и пророци от Молох до Джоузеф Смит, че си вярвам напълно. Това съм видял с очите си и няма как да се отрека от него. Онези, които се съмняват в надеждността на възприятията си, или са чели твърде много Декарт, или са обикновени параноични глупаци, като втората категория леко преобладава.

Спомням си ТВ постановката „Зех тъ Радке, зех тъ" по Сава Доброплодни отпреди близо три десетилетия. Там главният герой Михал (Георги Парцалев) попада в схемите на ласкателя Вичо, който вечно го убеждава в собствената му красота. В една сцена Михал възкликва (цитирам по памет): „Като слушам Вичо, ще речеш, че съм изписан, а огледалото ме показва грозен. Ама Вичо е учен човек, на него ще вярвам, не на някакво си огледало." После строши невинния предмет от бита на малки парченца.

Та започвам и аз да се замислям - на очите си ли да вярвам, или на Ники Дантелата и сродните му клакьори. Това все пак са образовани хора, повивани в ръчно везани пеленки, докато дядо ми е доизносвал роклите на по-големите си сестри.

Нарочно изчаках да мине един ден от годишнината от кошмара на Витиня, за да могат засегнатите да останат насаме с мъката си, а хиените около тях да останат насаме със задавящите ги лиги. И сега искам да попитам - как да смятам Георги Аспарухов за велик футболист, като не знам истината за него? Аз и Пеле не съм гледал, но мога да чета - 1280 гола, три пъти световен шампион, 10 пъти шампион и 11 пъти голмайстор на Бразилия, 90 мача и 77 попадения за националния отбор. На мен това ми стига да видя, че не става въпрос за Светьо Бърканичков. По личните ми спомени, Марадона беше полубог, ама срещу тези цифри и Бойко Борисов не може да се оправдае с Тройната коалиция.

Интересувал съм се дълго, питал съм този и онзи за Гунди и с ръка на сърцето си признавам, че няма съвременник, който да е отрекъл качествата му на голям футболист. Голям, ама колко, той и Спас Делев е гигант ако го снимаш с Жоазиньо. Нещо обективно трябва тука, за да изиграе ролята на огледало и да отрази към мен пропуснатите десетилетия. Вместо огледало обаче, все се натъквам на тълпи мазни, подли Вичовци.

Георги Аспарухов - Първият българин в десетката на „Франс футбол" - лъжа. Авторът на първия български гол на „Уембли" - долна лъжа. Нерео Роко възкликнал „център-нападателят на моите мечти" - доооооообре.

Символ на свободата ли е Гунди, или примерен комсомолец и майор от милицията. Съвършеният спортист, или любител на тютюна и чашката - как да разбера? Толкова лъжи и подлагания са изговорени и изписани по адрес на този човек, името му е толкова преекспонирано от жадната за идоли синя пропаганда, принудена иначе в студените зимни нощи ядно да стиска зъби, защото над камината греят само сребърни трофеи, че личността на Аспарухов само за 40 години се е размила напълно.

Превърнали са го в нещо като Крали Марко, легендарният защитник на народа ни от османците, който всъщност се бие на тяхна страна на Косово поле и загива под флаговете на Мурад Първи в поход срещу власите.

Само преди няколко месеца в САЩ отпечатаха юбилейна пощенска марка по случай 80 години от рождението на Джеймс Дийн - гениален актьор и символ на цяло поколение, между другото също като Гунди простил се с този свят в зверска катастрофа преди да навърши 30. Използвана била една от класическите му фотографии - възседнал мощен мотор, с кожено яке и зализана назад коса. Само че се наложило да ретушират любимия му Честърфийлд, който висял от ъгъла на устата - по правилата на политическата коректност отвъд Океана пушенето отдавна е най-големият грях, то не е дребна работа като да бомбардираш Ирак.

Възпитателно, но... лъжливо. Махаш част от истината и вече имаш нещо друго. Сталин въвел практиката от фотографиите, на които присъства, да бъдат отстранявани изпадналите в немилост жертви на Голямата чистка. Голямо чистене ще да е паднало в кремълските фотолаборатории. Търкане с бръснарско ножче и дорисуване с тогавашните технологии.

Така се търка около Гунди вече 40 години от разни дантелчовци с малки ножчета. Ама от много търкане всеки прогимназист ще ви каже, че най-много да ви излязат пришки по дланите. Толкова време мина, сложете най-после край на глупостите и ни оставете да разберем кой наистина е бил Георги Аспарухов. Тогава, може би, не обещавам, ще се замислям по няколко секунди преди да отговоря „Кой е най-добрият български футболист за всички времена".

Кольо

[ivanko13]

Олекна ли ти сега на душичката, Гинесе?

[Guinness]

Защо,на тебе тежко ли ти е?

[ivanko13]

Да, тежко ми е като срещам злобни типчета...

[sommer]

Ей, големи тъпотии написа, Гинес. Аз може да не съм левскар, обаче на черното бяло не мога да кажа.

Почивайте в мир, Гунди и Котков!