Алеко или Ганчо ?

[aligator]

Задавам си този въпрос,задавам го и на нашия дискусионен форум ,а именно - кой от двамата е бил по щастлив? И може би като допълнение - кой как вижда себе си и кой ви е по-симпатичен?

Двата образа са коренно различни,но дали?
Единия стои достопочтенно в скъп фотьойл и отпива кафе от скъп сервиз и излъчва престиж(според него) и така се усеща.Наблюдава какво прави другия и открива с поглед пропуски в поведението му,устно или мълчаливо ги отбелязва ,след което пак се връща към себе си и усилието да изглежда по избран от него начин.
От друга страна другия образ на човек освободен до голяма степен от стреса на това да бъде някой,бивайки себе си с риска да изглежда "несъвършен" в очите на другите,живеещ живота си без предразсъдъци.

В биографията на Щастливеца ще се намерят много достойни за уважение постижения и той е заслужил мястото си в сърцата на народа с делата си.Израстнал е сред образовани хора,учил е в елитни училища,завършил право в Русия ,в България е съдия ,прокурор ,многоуважаван адвокат.Като обществен деец поoщрява изкуствата ,изобщо културата,туризма и е наш много известен поет и писател и допринесъл много за нашата култура.

Но мен ме занимава в момента,не неговата личност,а по-скоро неговия образ в произведението му "Бай Ганьо",защото той там е вплел собствения си образ в творбата.Та като такъв мога да го разглеждам ,дистанцирайки се от неговата личност в реалния живот,без да я обидя надявам се.

[Странджата]

.н...отскочи за мастило до куштар.

[Жени]

Любимо произведение ми е това!
Благодарение на гениалността на Алеко образът на Бай Ганьо според мен не отблъсква читателя дори е симпатичен! Друг е въпросът кой как вижда себе си и дали се открива в образа на мустакатия герой! Аз съм се чувствала Бай Ганьо в първите месеци, когато пристигнах в Канада. Знаех, че всичко може да се върне в магазина срещу касова бележка/а и без нея понякога, но всичко в мен се противопоставяше и ми се струваше нередно това. Обаче започнах да се уча на тукашните нрави и неизбежно попаднах в образа на Ганьо!

Вярвам всеки има примери от живота си, когато се е чувствал Ганьо!

Много може да се дискутира по темета и да се анализират съвременните герои на деня в контекста на литературната творба!

Кой от тях е бил по-щастлив мисля, че не можем да преценим еднозначно. Ако питаме Ганьо вярвам, че той ще смята себе си за по-щастлив. Ако питаме Алеко, предполагам, че ще получим отговор за щастието като път навътре към себе си и душата си, а не като постоянно състояние!

[martatabs]

Аз бих формулирал отговора си по следния начин: Чувствам се като Алеко Константинов, защото е бил "До Чикаго и назад". А аз, ще съм "До Монреал без назад". От друга страна, като се замисля от къде ще пристигна, ще се чувствам като Бай Ганьо, както написа Жени. Българин в една подредена и надявам се по-цивилизована страна от България.

[IFF]

Аз бих формулирал отговора си по следния начин: Чувствам се като Алеко Константинов, защото е бил "До Чикаго и назад". А аз, ще съм "До Монреал без назад". От друга страна, като се замисля от къде ще пристигна, ще се чувствам като Бай Ганьо, както написа Жени. Българин в една подредена и надявам се по-цивилизована страна от България.

Надявай си се!

[optics]

Вярвам всеки има примери от живота си, когато се е чувствал Ганьо!

Това е цяла нова тема.
Аз съм скачал в басейн и показвал "Гемиджийската". Но не съвсем като Ганьо, защото басейна си беше в България, Дружба и в него имаше само 2 колежки

[martatabs]

и в него имаше само 2 колежки

Твоя скок, как им се отрази здравословно....да не ти потънаха "гемиите"?

[Bistra]

Аз съм скачал в басейн и показвал "Гемиджийската". Но не съвсем като Ганьо, защото басейна си беше в България, Дружба и в него имаше само 2 колежки

Хех, това е наистина смешно!
Аз се опитвам да живея без предрасъдъци.
Задръжки може би имам на моменти, когато обществото ни ги налага.
Не съм на висотата на Алеко, но в ситуации като Ганьовските смятам, че не съм изпадала.
Слушала съм разкази за нашенци в чужбина, без да ги познавам лично, защото не познавам такива хора, от които меко казано ми се е плачело. Не знам защо обаче всички ги възприемаха откъм смешната им страна.

[ivandaman]

Навремето дойде един такъв в Торонто, дори му сложихме прякора "Бай Ганьо"..
Един такъв охранен, с големи бузи, арогантен, говорещ на висок глас и нямаше срам от абсолютно нищо. Пълен непокис и перде, а и беше с огромни претенции защото беше "кореняк" софиянец.


Беше дошъл на гости/емиграция при една негова леля (стара емигрантка).. Жената не го изтърпя и след 2 месеца го "изгони" да живее на друго място и дори му плащаше квартирата само за да не е при нея.. Човека освен с елементарните обноски беше скаран и с хигиената и лелята просто не го издържа..

Та този Бай Ганьо (който между другото се казваше Емил) изцепките му нямаха край.. Тъй като не говореше английски, говореше с Канадците на български, но нахакано все едно че им се кара.

Веднъж една група нашенци се разхождахме по плажа около езерото Онтарио и наш Емо реши да си купи сладолед. Спира пред една будка и вика на младежа.

"Дай един голям сладолед и една кола"
Онзи го гледа като гръмнат, при което Емо се обръща към нас.
"Глей го... Е ба ти тъпото говедо.. Кво толкова не разбира... Искам му кока-кола и сладолед а не кебапче"..

Остналите хем се хилихме хем ни беше срам.. Евентуално някой преведе на младежа от какво имахме нужда за да спрем с излагациите.

Такива истории Бай Ганьо имаше безброй.. Не съм сигурен но мисля че евентуално се прибра в БГ защото Канадците бяха много тъпи за него..

И това е само един изолиран случай..а има още толкова много..

[pm.dj]

Аз бих формулирал отговора си по следния начин: Чувствам се като Алеко Константинов, защото е бил "До Чикаго и назад". А аз, ще съм "До Монреал без назад". От друга страна, като се замисля от къде ще пристигна, ще се чувствам като Бай Ганьо, както написа Жени. Българин в една подредена и надявам се по-цивилизована страна от България.

Аз като пристигнах се почувствах, като излъган. Богата държава с възможности и хора не знаещи как да си я устроят. Подредена да, но качество липсва. Това ясно личи, по сгради, стоки в магазини, пътища и.т.н Пожелавам Ви успех!

[Rall]

Бай ти Ганьо си е един комплексаски синдром, лечението за щастие е много лесно - само требва да излезете извън БГ и да пообщувате с "другите" Ей гарантирам ви, че мустакатия пич е класи над много представители на "развита" "подредена" "уредена" и т.н. западна цивилизация. Аз работя в сверата на туризма и виждам и общувам с хора от цял свят, та те оттука и иде мнението ми, че за съжеление боклуците са навсякъде... Малко успокение е , че ако ме дразни тъпото копеле (независимо от националност, цвят на кожата, пол и т.н.) винаги има начин да му вгорчиш ваканцията те това е моята "ганьовска работа"

[klisurov]

Ганьо, щот си знае де му е келепира и знае какво да стори, та да му е добре.
Другия много го мисли и премисля и току виж, че сал прякора му е "Щастливеца".


А за ганьовщината - аз пирон побих на стената в стаята в Университет на Монреал, че нямаше палтОто де да си закачам ... и ще знаеш, всеки ден си го прибирах, да не ми го гепи някой ... кат си затръгвах имаше дупка, кутрето ми да влезе, ама важното е, че мойто пАлто не се въргаляше по стола

[Nick(olov)]

Аз бих формулирал отговора си по следния начин: Чувствам се като Алеко Константинов, защото е бил "До Чикаго и назад". А аз, ще съм "До Монреал без назад". От друга страна, като се замисля от къде ще пристигна, ще се чувствам като Бай Ганьо, както написа Жени. Българин в една подредена и надявам се по-цивилизована страна от България.

За това без назад не бъди много сигурен.Действителноста тук не е като мечтите в Бг-то

[martatabs]

Аз бих формулирал отговора си по следния начин: Чувствам се като Алеко Константинов, защото е бил "До Чикаго и назад". А аз, ще съм "До Монреал без назад". От друга страна, като се замисля от къде ще пристигна, ще се чувствам като Бай Ганьо, както написа Жени. Българин в една подредена и надявам се по-цивилизована страна от България.

За това без назад не бъди много сигурен.Действителноста тук не е като мечтите в Бг-то

А аз, ще съм "До Монреал без назад", надявам се.

Така по- добре ли е?