На гости на Масларова.

[gt_2006]

На гости на Масларова. Градинка, розички, дворче… дом, като на българско семейство http://novinitepro.bg/bulgaria/na-gosti ... sitvo.html

[Ottawa boy]

Цензурирано от модератор!

[hadministratora]

Ottawa boy, разбирам възмущението ти и дори до голяма степен го споделям. Моля те все пак да избягваш директните обиди и квалификации!

[Ottawa boy]

разбрах!!!! простно не издържам на мазни крадливи политици дето се прават на 'светци ' и 'светици'

[demococcus]

разбрах!!!! простно не издържам на мазни крадливи политици дето се прават на 'светци ' и 'светици'

Ако бях на твое място (извън БГ) изобщо нямаше да си ги слагам на сърце.

[gt_2006]

Те това и искат,никой да не им пречи в краденето,и власт и съд бяха техни! Пък който се изнася от БГ,дали сме му прав път!

[Aribu]

Само, че този път не са познали, защото не са се сетили за нета и че той на практика прави местоживеенето без особено значение.

[gt_2006]

Ето че и у нас, в България вече има такива силно задоволени хора, които биха посегнали и на живота си от скука. На плажа край Созопол видях мила госпожа**, която често е показвана по телевизията. На екрана госпожата е добричка към всяко живо същество, към всяка земна твар, която угрижена си щапурка по пътя. Приканва ни да помогнем на дечицата, дето мизерстват, организира благотворителни балове. Виждаме я да раздава пакети с дрешки на нещастните изоставени деца в мърлявите български пансиони, да говори възвишено за участта на унижените старци-пенсионери, че ровели в кофите за боклук. Усеща се и с невъоръжено око зад телевизионния екран колко красиво и силно тупка заради неправдите по света чувствителното й любвеобилно майчино сърце. Тук обаче, на Къмпинг “Каваците”, зад Созопол... ай, как се разсърди на рибарите, че не успели да й наловят паламуд, ами само някаква си проста риба-сафрид й носят. И докато рибарите, заболи очи в сафрида, потръпващ в пластмасовия панер, мълчат като провинили се ученици, хубавичката миловидна госпожа с внезапно позеленяло от яд лице се изплю върху рибките, отдалечи се силно нервирана, разочарована, че не я уважили достатъчно. Крачи, мята бутове, пъхти като локомотив, говори ядовито и на висок глас, говори тъй, че всички, които сме се скупчили зад оградата, да я чуем милата госпожа министърка: – Толчаво море, морето ври от риба, те ми носят тоя боклук! Да си го турят сафрида, да си го турят... отзад да си го заврат. Ай сиктир! Сафрид аз не ям. Качи се в новичката държавна лимузина и отпраши. – Боже – въздъхна мама, – тия "великомъченици" тук живот си живеят! – Тя е депутатка – криво се усмихва тате, – пази си имиджа. Я си представи, че почне като нас да нагъва цаца от заплескано бурканче с надпис “Перла”, да рипа от радост, кога й сервират притоплени пържени вчера попчета с половин домат и лист изсъхнала маруля за пет лева порцията. Къде отива реномето! Права е да се коси. Навъртаме се край луксозните ресторанти и не посмяхме да влезем. Няма и да ни пуснат. Твърде изгладнял вид имаме, че да ни вземат за хора с пара за пилеене.

http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/ ... ost2303556