Какво е то?Да се върнеш за пръв път в Родината,откакто я напусна с огромните чанти багаж, с много надежди и страх пред неизвестното,с много приятели и роднини изпращащи,плачещи и желаещи всичко това,което мечтаеш да бъде осъществено един ден...
Мина времето на отпуските,а никой още не разказва как се почувства,за пръв път кацнал на родна земя.Тук имаше много разкази за интервюта,за пристигане и установяване в Монреал,но все още нямам спомен някой да е разказал за отпуската си в България,да направи равносметка и съпоставка за самия себе си,пък и за другите,които може би имат нужда да чуят нещо подобно...Все още се надявам,че някой ще разкаже за чувствата си ,с които е заминавал и с които се е върнал,а пък аз се впечатлих за сега от разказа на Vent от руския форум (дано не бъда упрекната само в русофилство,че все тяхни теми ви предлагам,ама то си е и така до някъде )И дано не ми се сърди и автора на темата също,защото знам,че поглежда и тук от време на време...
А пък аз ще чакам и български разказ и съм сигурна,че всички,които не са имали тази възможност това лято ,също с огромен интерес биха прочели разказа ви!
Вярно, че никой не споделя впечатления от първото си завръщане в БГ. Май какапана беше писала по въпроса, но не помня в коя тема. И друго не съм срещала.
Айде разкажете де! Чакаме с интерес!
Аха и на мен ми се ще някой да разкаже...
Това, което съм чувал от познати може да се обобщи като:
"Еееех тия кръчми! Нямат равни по света!"
и
"Малеей, забравли ли сме колко е страшно всъщност положението в родината"
Что поразило сразу - все вывиски или на русском или на украинском, то есть словянскими буквами! Невероятно!! И радио говорит по-русски или по-украински, а не по-французски, не по-английски и даже не по-испански и не по-немецки!!! И совсем поразило (это я искренне говорю, а не в шутку) что на улицах все люди говорят по-русски!!! Даже дети!!! Не спорю, в Монреале, в Вене и даже в Квебекограде нет-нет да и услышишь русскую речь, бывает такое. Но там она островками, изредка. А здесь - ВЕЗДЕ. Даже дети (вот уж во что не поверил бы) все поголовно говорят между собой по-русски! Сюрреализм, в общем.
V Bulgaria puk vsi4ki govoriat na bulgarski, i decata, i vazrastnite- porazitelno, nali
Световен Ден на Идиота- денят, в който целия свят празнуваше избирането на Тръмп
ssttoo написа:Аха и на мен ми се ще някой да разкаже...
Това, което съм чувал от познати може да се обобщи като:
"Еееех тия кръчми! Нямат равни по света!"
и
"Малеей, забравли ли сме колко е страшно всъщност положението в родината"
Тази година мои нови познати /български семейства/ от Канада, общо 3 на брой, се завърнаха в България /само за ваканцията, разбира се /. Тук са били 2 - 3 години без да си ходят и много тъгуваха, и много недоволни бяха от живота си тук. Сега споделят, че всъщност "добре си живеят тук", "колко зле било в България" и "да си натискаме парцалите тук, че там е страшно". Тоест, върнаха се преродени за нов живот /като Феникси /. Само че за мен нещата не опират до това колко е зле в България и колко добре сме си тук. Някой неща стоят над добре устроения живот, доброто обслужване по магазините, удобствата с банките и т.н.
joro написа:Что поразило сразу - все вывиски или на русском или на украинском, то есть словянскими буквами! Невероятно!! И радио говорит по-русски или по-украински, а не по-французски, не по-английски и даже не по-испански и не по-немецки!!! И совсем поразило (это я искренне говорю, а не в шутку) что на улицах все люди говорят по-русски!!! Даже дети!!! Не спорю, в Монреале, в Вене и даже в Квебекограде нет-нет да и услышишь русскую речь, бывает такое. Но там она островками, изредка. А здесь - ВЕЗДЕ. Даже дети (вот уж во что не поверил бы) все поголовно говорят между собой по-русски! Сюрреализм, в общем.
V Bulgaria puk vsi4ki govoriat na bulgarski, i decata, i vazrastnite- porazitelno, nali
Жоре, трудно е да разбереш какво има предвид човека. Когато за първи път влязохме в български магазин тук и собственичката ни заговори, дъщеря ми изведнъж замря. И знаеш ли какво ме попита? Мамо, тази леля как така знае да говори на български?
Skapi sanarodnici,savsem skoro shte letya kam rodnata Balgariya i ne moga da opisha s kakvo netarpenie ochakvam tozi den!!!
tuk sam ot 10 meseca i shte si hodya za parvata si otpuska za 4 sedmici!!
predi da doida tuk sam rabotil iz evropa i shtatite i vsyako zavrashtane v rodnoto BG za men e bilo edno neveroyatno prejivyavane!Rodnite blizki,priyatelite,ulicite,krachmite,razbira se moreto,plajat burgaskoto pivo i safrida...eeeh,kolko my tryabva na chovek!!!
Shte vi pisha sled kato se varna pochernyal ot Chernomorskoto slance,i dusha izpalnena s radost i goreshti spomeni!!!
Един от старите имигранти си ходи това лято до БГ и като се върна, едни от първите му думи бяха: "Който се оплаква, да иде на опреснителни курсове в България!"
Инак не можал да изтрезнее през цялото време
dido написа:Skapi sanarodnici,savsem skoro shte letya kam rodnata Balgariya i ne moga da opisha s kakvo netarpenie ochakvam tozi den!!!
tuk sam ot 10 meseca i shte si hodya za parvata si otpuska za 4 sedmici!!
predi da doida tuk sam rabotil iz evropa i shtatite i vsyako zavrashtane v rodnoto BG za men e bilo edno neveroyatno prejivyavane!Rodnite blizki,priyatelite,ulicite,krachmite,razbira se moreto,plajat burgaskoto pivo i safrida...eeeh,kolko my tryabva na chovek!!!
Shte vi pisha sled kato se varna pochernyal ot Chernomorskoto slance,i dusha izpalnena s radost i goreshti spomeni!!!
Хей,Дидо,ще чакаме с нетърпение разказа ти за първата отпуска!Май е късничко вече да се върнеш почернял от морето,ама за заведения и приятели никога не е.
Ееееех,кога ще дойде и нашето време!Нещо ме е обхванала носталгия,хора...Казват,че ходенето до България най-лекувало...
Ходенето до България?Истината е,че всеки тук може да си го позволи,но не на всеки му стиска да извади тези пари,защото си казва"Защо да не си купя хубава кола или .....ами да дам толкова много пари?".Можеш дори да изпразниш една кредитна карта ,после ще връщаш-вярно,но аз лично от моя гледна точка казвам ,че си струва да почакаш за хубавата кола или каквото и да било и да си отидеш до България.Какви са впечатленията ми ли?Може много да се напише по този въпрос.Още от самолета с който летяхме до София,където бяхме само българи естественно-за съжаление(казвам за съжаление защото е хубаво чужденците да идват и да видят ,че България в крайна сметка не е Танзания)та в самолета още имаше големи емоции,понеже пътувахме с младежкият национален отбор по карате и носеха за България няколко купи.Когато гледаш тези млади момичета и момчета които облекли националните екипи с българското знаме и виждаш как са постигнали успехи в името на Родината и се връщат пак там и продължават пак там да работят и те обземат много ,много носталгични мисли.Става ти гордо когато разбереш ,че някой е успял да донесе поне мъничко слава на нашата България.Обаче в същото време си наясно ,че там скоро няма да се върнеш да живееш-или може би никога-не се знае.Емоциите по посрещането бяха наистиона много вълнуващи-родители,сестри,племенници-всички близки ,събрали се и чакат да те видят след толкова време-и особено бебето което се роди тук в Канада и са виждали само по снимки.Имаше знамена,балони,букети с много красиви цветя,и големи надписи"Добре дошли в България",много радостни сълзи.После -маси-ракийката,биричката,печените агнета.......както му е редът.И най-интересното за мене беше ,че на вторият ден Канада ми се струваше един сън,че все едно никога не съм живяла там-защото виждаш всичко старо,познато с което си живял много дълго време.По улиците виждаш хубаво облечени хора,много красиви жени(по отношение на изказването ,че българките не харесват на някого),хубаво облечени мъже-въобще по нищо не личи че живеят хората трудно.Живота си е същият,София също си беше такава каквато я оставихме.Приятелите си бяха същите-може би малко по уморени от това да се чудят как да си платят сметките,но никой не започна да мрънка и да се оплаква......Посетихме Банско,Мелник (какво мелнишко вино пихме там готе в една пещера...),Благоевград-ох какви механи има там и колко е сладко да седнеш с приятели....това тук не е така.Има места в България които всеки трябва да посети-те зареждат с много енергия.После бяхме в Пловдив(един прекрасен град по главната улица на който имах чувство че се намирам в някой курортен град-толкова хора,толкова хубаво),Созопол и в близост до него.......всеки знае колко е вкусна бирата и цацата,перлата...и всичко което го има там като храна.Морето,брега,вълните,пясъка,топлината,баничките,бозата.......на салатка,ракийка,после нещо вкусно......как да не ти се иска да повториш всичко това?......Толкова бързо отмина времето....Когато идвахме за първи път тук не ми се плачеше -гледаш всички плачат а на тебе дори и една сълзичка не ти идва.Сега обаче,исках да кажа нещо и немога -само плачех-много ми беше мъчно за родителите естествено-имаш чувство че ти се откъсва част от сърцето и остава завинаги там.Отидохме там с мисълта ,че сме туристи-в собствената си родина,за да си прекараме добре,ако трябваше да се заглеждаме в проблемите....има ги,трудно е,но всеки сам избира къде да живее и когато не живее добре -отива другаде-ако може,ако не -се оправя там където е.Много ми е мъчно,но се прибрахме заредени и изпълнени с много хубави спомени и много снимки и видеокасети които ще ни напомнят за това прекрасно лято-до следващият път.Стана доста дълго,но нали казахте ,че никой не пише.А това е много дълга тема....Но си струва да си ходиш-поне на две,три години.....
Защо тези сълзи Снежи?Не е толкова тъжно.....Важното е да намериш мир със себе си и да приемаш такива неща като част от имиграцията.....Ние сме си избрали този начин на живот....а и на родителите е по-лесно да приемат факта ,че си добре-дори на хилядите километри от дома.......отколкото да те гледат да се съсипваш там.......е не всички се съсипват все пак.....
Много хубаво си го написала... Толкова много ми липсват близките и приятелите понякога, че направо се задушавам. Само си повтярям - още няколко месеца, само още няколко месеца и ще ги прегръщам всичките! Канада е чудесна страна. На нас лично ни даде това което търсехме - спокойствието и сигурността. Само да беше по-близо до България...
)И дано не ми се сърди и автора на темата също,защото знам,че поглежда и тук от време на време...
/. Тук са били 2 - 3 години без да си ходят и много тъгуваха, и много недоволни бяха от живота си тук. Сега споделят, че всъщност "добре си живеят тук", "колко зле било в България" и "да си натискаме парцалите тук, че там е страшно". Тоест, върнаха се преродени за нов живот /като Феникси 
/. Само че за мен нещата не опират до това колко е зле в България и колко добре сме си тук. Някой неща стоят над добре устроения живот, доброто обслужване по магазините, удобствата с банките и т.н.
