Това не мога да го повярвам, че толкова много жени са били жертви. Тук толкова ги е страх да не се оплачеш че даже очите не си вдигат. Само един руснак ми промърмори нещо на плазата оня ден

, в смисъл че добре изглеждам днес, но далеч не може да се сравни с пошлостта и наглостта на която бяхме подложени всеки ден в бг. За колеги да не говорим, това е немислимо. На мъжа ми на крисмас партито шефа се понапи и понападна една служителка - закръглена полякинка на 20-тина години, но не си позволи никакви пипания, само ужасно и досади и тя си тръгна

.
Мамо Кенга, твоята случка е забавна

. Аз като ученичка на 4-тия километър - езиковата гимназия в пловдив на толкова съм се нагледала, нямат брой. Като се започне от легендарния Харалампи дето обикаляше общежитиета отвън с години, през разни чичковци минаващи на велосипеди, дошли уж за трева (смях ви казвам, кара колело и си го показва едновременно

), та до циганина в тъпканата четворка, който толкова се ексайтвал, че чак оплескал ученическата манта на моята съученичка Анна. Туй не го видах, бях на 2 метра, но четворката беше тъпкана

...
Толкова бяхме претръпнали че веднъж един младеж с червен анцуг започна представлението, в четворката пак

, и нашето Доре като го почна - "Може ли такова нещо бе момче, млад човек си, запо не вървиш да си намериш някакво гадже ами си тръгнал по рейсовете ..." Онзи се стъписа, загащи се и избяга

...
Абе кво да говорим

.