![Wink ;)](./images/smilies/emoticon-0105-wink.gif)
Из “Срещи с Буров” - Михаил Топалов-Памукчиев
Интерпрес 67, 1990
"... искай да узнаеш тайните пружини на историята, а не само плитчините. Това е твоята задача. Всеки разговор ще го стенографираш, после ще го дешифрираш и ще ми даваш един екземпляр от него. Аз ще го прочитам и ще те напътствам къде да задълбочиш, в коя галерия на златната мина да се заровиш. Защото тези хора са златни мини за българската история...
- А ако някой от тях не ще да говори? - попитах аз.
- Ще има и такива, но нищо. Поне ще получиш лични впечатления - как се носят, как живеят, какви книги имат в библиотеката си. Ето, поетът Кирил Христов е жив. Живее в Овча купел с жена си, чехкинята Ноеми. Той изнемогва, получава съвсем малка пенсия. Я иди при него. Занеси му един пакет с провизии, па поседни на приказки.
...
- Слушай, момче младо, в живота се допускат грешки и пристрастия. Това е борба. Жестока, свирепа борба, за да се спечели човекът и да се привърже към твоята идея. Какво правиш ти, за да спечелиш човека? Пишеш с нерв, с ярост. Намираш си противник и му нанасяш удари.
...
По-важно е другото - да отидеш при Кирил Христов и да запишеш неговите спомени. Кирил Христов е човек с феноменална памет. Той знае всичко. Помни всичко. И ако го предразположиш, ще ти каже много неща. След това ще отидеш при Теодор Траянов и при Екатерина Каравелова, председателка на жените-писателки в България. Това са златни рудници... И да не забравим най-важния - Буров
...
Внимавай с тоя дявол. Знае всичко. Помни всичко и има отговор за всичко. Гениален и прозорлив горнооряховчанин, банкер и политик, дипломат и стратег. Вожд на фашистите в България през 1921 година. Той именно накарал студента Дочо Христов от Севлиево да подпали нашия партиен дом на площад "Лъвов мост", където сега се намира дирекцията на Народната милиция. Той е бил тартора на тъмните сили в България, душата на на сума заговори и преврати. Но си имал своята ахилесова пета - суетен е. Не иска да умира. Иска да живее вечно. Да се говори за него и след смъртта му. Вярвам, че сте се разприказва. И ще каже много интересни неща...
...
Впрочем, няма глупави и прости хора на тоя свят, момче. Това да го знаеш от мене. Запомни го добре. Затова се отнасяй към всеки човек сериозно, като към по-умен от теб. Никога не подценявай никого. Хората нямат ли интерес не се и усмихват дори. Интересът движи историята и политиката. Буров най-добре знае това. Той е учил дипломация в Итън колеж и в Женева, познава банковото дело, дипломацията, аферите в България и по света. Познава Клемансо, Лойд Джордж, президентите на Европа, царете и кралете по цялата планета... Бил е министър на външните работи, а това значи много. Пращам те на велик изпит момче, Вярвам, че ще успееш. Ти си млад, открит, весел. Хората обичат такива като теб. Затворените и навъсените нямат успех в живота. Червата да ти се влачат, ще казваш "поясът ми се влачи" и ще се усмихваш. Усмивката отваря всяка врата и отключва всяко сърце. Не показвай знанията си (ако ги имаш) - остави събеседника да ти покаже какво знае. Чух, че Буров много псувал - нека си псува.
...
Той знае тайните на икономиката, на банкерството и на политиката. Утре ще ги търсим тези хора, но няма да ги има. Сега ги има и затова ще водим разговори с тях. Ето, това е твоята велика мисия. Нека си говорят каквото си искат - ще записваш всичко. Псувни, ругатни, обиди, мисли, сентенции - всичко.
...
- Господин Буров, Вие познавате световната история и политика...
- Да речем.
- Обиколили сте целия свят...
- Истина е.
- Учили сте и сте живели във Франция, Швейцария, Германия...
- И в България.
- Кое според Вас е най-ценното качество на един народ? Това което вие уважавате най-много.
- Труден въпрос, господин Памукчиев. Много труден. Аз мисля, че най-ценното качеството на един народ е любовта му към отечеството. Не скромността. Не честността. Не и трудолюбието. Защото се доказа, че най-трудолюбивите народи най-често стават плячка на негодниците, като асирийците и немците. Последната война го доказа. Аз живеех с мисълта до вчера - до май 1940 година, че на света има три страни, само три страни, които са готови да умрат, да загинат, но да не превият врат и коляно пред противника си, пред своя враг.
- И кои бяха те?
- Русия, Англия и Франция. Обаче като видях, че Франция преви врат и коляно пред немеца, загубих тази вяра в нея. За мене французинът не е това, което съм си го представял. Само Русия и Англия са двете страни на света, които са готови да умрат, да загинат, но да не позволят врага да се гаври с тях. Защото с победения винаги се гаврят. Ебат му жената, изнасилват му децата - той мига и мълчи. Душат го, бесят го, колят го - той пак мълчи. Изземват му всичко, дори децата - той пак мълчи. Няма нищо по страшно от това, да те победят. Само Русия и Англия не позволиха на Хитлер да се гаври с тях. И затуй аз най много уважавам тези два народа. И ценя най-високо това тяхно качество - родолюбието, гордостта на нацията. Нация без гордост не е нация. Никой друг народ, освен английския и руския, не застана пред немеца и не му стовари юмрука си в зурлата. Само тези два народа казаха "Стой. До тук" И му превиха врата. Казвате трудолюбието...Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари - това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешна потребност. Казват, че българския народ бил трудолюбив. Народ който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати тоя хубав наш народ, направи го хайлазин... Тя му еба майката. Тя го накара да празнува мишин ден, бабин ден, Зарезан, Свети Силвестър - и все не се работи. Все се пие и се почива. Тя впиянчи тоз хубав наш народ и го направи дембелин, хайлазин.
...
Човек не е гладен за хляб. Човек е гладен за блага дума, господин Памукчиев. Това ще го разберете когато станете на 60-70 години. Сега вие младите не разбирате нищо. Дай ви пари, дай ви жени, дай ви слава, дай ви илюзии. И това ви стига. Вие живеете с илюзии, вие , комунистите. Вие си въобразявате, че ще преобразите света. Глупости.
Този свят не се преобразява лесно. Той се разорява, унищожава. Изгаря се, но не се преобразява.
Додето свят светува ще има бедни и богати. Управници и управлявани - насилници и мисионери на милосърдието. Каиновци и Авеловци.
- Откъде съдите?
- От това, което става пред очите ми. И е ставало. Аз познавах лично Плеханов, Ленин - от Швейцария и Франция. Познавах Троцки, познавах княз Кропоткин, познавах хората на Михаил Бакунин, познавах Адлер, познавах Парвус. Троцки е идвал в България през 1912 година, като военен кореспондент. Идвал е при мен като министър на търговията . Аз познавах Лойд Джордж, Клемансо, Думберг, Поанкре, познавах и съм работил с Александър Стамболийски през 1919 година, бях министър в неговия кабинет от 6 октомври 1919 година до 1 май 1920 година, аз го водих в Париж, да подписва мирния договор, аз му внуших идеята за Трудовата повинност, аз, Буров, банкерът Буров, както ме виждаш сега на улица "11 август" ...
И ви казвам аз, господин Памукчиев, с мене ще говорите като с бога. Аз знам всичко. И виждам всичко. За мене няма тайни ни под небето, ни под земята. Аз съм погребал светлите имена на България - политици, дипломати, министри, офицери, писатели, поети - аз съм бил на погребенията на всички велики българи ...
- Кой е най-велик от тях? Тези, които обичате и тачите?
- Най-велик е бил Христо Ботев. След него Левски, Бенковски, Панайот Волов.
- Защо слагате и Панайот Волов? Защо не Тодор Каблешков, Захари Стоянов?
- Ще ви обясня и с това свършваме днес. Това ще е омегата на на днешния ни разговор. Вие, господин Памукчиев, ме накарахте да се развълнувам, а аз не съм свикнал с това. Вълненията скъсяват живота на човек, а дългото ебане с хубава жена го удължава. Това да го знаете от мене. Затова намерите ли хубава жена, няма да бързате да се разделяте.
Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказва от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко - за Отечеството си, за България. Когато го избират за Апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за помощник Георги Бенковски - един прост кара-абаджия от Копривщица. И после, като вижда, че тоязи прост кара-абаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело.
Такъв случай в световната история няма. Това е единствен случай. И това го прави българинът от Шумен - Панайот Волов... Баща ми е търгувал с баща му - Вичо Волов. Къщата им бе на главната улица. Знам целия му род.
Шумен даде на България едно име - и то му стига - Волов...
- Даде и Васил Коларов...
(Смее се)
-Знам го и него. Учили сме заедно в Женева, в Париж. Мой приятел бе. Хубав човек, но не може да стъпи на малкия пръст на Волов.
Волов е неповторим, като Ботев. Той дава всичко за България, всичко. Велики са тези хора, които дават всичко за отечеството си.
Васил Коларов е един обикновен партиен агитатор и скромен политик, който винаги ще свири втора цигулка, като Енгелс след Маркс, като Шилер след Гьоте.
- Какъв бе Коларов като студент?
- Умен, добър, трудолюбив, студент-спортист, студент като всеки българин. С нас учеше и Иванка Христова Ботева, тя ни бе състудентка. Учеха много българи, но гений не стана нито един. Ние се оказахме добри епигони на своите велики бащи.
- И банкерите ли могат да бъдат велики?
- Да. И банкерите. Всеки в своята област може да бъде велик, стига да намери време, пролука, капитал, влияние, връзки и исторически шанс.
- Вие намерихте ли вашия шанс?
- Не.
- Защо?
- Защото трябваше да работя с пълни кретени и глупаци, като проф. Ал. Цанков, като Андрей Ляпчев, като д-р Стоян Данев и като последния кретен на България Александър Стамболийски.
- Вчера го нарекохте "гений", днес кретен. Защо така?
- Защото е абсолютен кретен. Да държиш властта, да имаш армията, полицията, оранжевата гвардия, 90 на сто от селото да е зад тебе, с тебе, да спечелиш изборите с 99 на сто и да ти ритнат шута, да ти ударят гъза на 9 юни. Еби му майката славовишка. От такъв по-голям глупак няма. Затова го смятам за кретен. Изобщо, в живота си господин Памукчиев, аз съм работил с много изтъкнати кретени от национален мащаб. В известен смисъл кретен бе и Иван Вазов. През 1920 година, Александър Стамболийски, за да го спечели, а и да си създаде име на меценат му предлага разкошната къща на Бартелеми-Вайс на улица "Раковска", предлага му вилата на Чапрашикови в Чам-Кория, която правителството изкупи за осемстотин хиляди лева с гората наоколо, предложи му един милион лева, даваше му субсидия, годишна субсидия, а Вазов отказа да ги получи. Това го знаем само ние:Стоян Омарчевски, Александър Стамбилийски, Райко Даскалов и аз - Буров. Вазов го сподели с мене и с брат си Владимир Вазов. Ето го жив е Сега живее в село Рибарица, Тетевенско. Идете при него, господин Памукчиев, и го попитайте. Той ще ви го каже. Той ще ви го потвърди. Вазов не прие, защото щели да сметнат, че той ставал храненик на БЗНС, на земеделците, на Стамболийски.
Глупак. Приеми. Вземи всичко. Запретни ръкави. Започни работа и напиши "Аз, Вазов" - мемоари в пет тома, да има да четем... Да има какво да видим, да оценим България и българите. Защото той е познавал лично и Христо Ботев, и Васил Левски, и Захари Стоянов, и Стамболов, лично, лично, лично... България има нужда от мемоари, господин Памукчиев, мемоари.
...
За съжаление ние българите бягаме от мемоарите.
- Защо?
- Първо от глупост. И второ, от скромност. Ако Ви говоря сега, господин Памукчиев, то е да наваксам и аз пропуснатото. Дано чрез Вас аз успея да споделя нещо, да докажа нещо, защото е грешно човек да погребва всичко. Грехота е. В България Константин Бозвелиев написа мемоари, вашият свети-господ Димитър Благоев също направи опит да напише нещичко, но само опит. Той бе умен и честен човек - не ще и дума, но само с ум и честност история не се прави.
- А скаво се прави?
- С пари, с вестници, с книги, с поети, с писатели, с армия. Армия без бойни песни не е армия. Армията трябва да върви и да пее. И да влиза в боя с бойни песни. Кой ще ги съчини? Поетите, музикантите. Те са светците на вселената. Те. Този който съчинява бойни песни, той е най-великия поет. Вазов съчини наколко песни. Те са малко."
Това беше по-така цензурно
![Wink ;)](./images/smilies/emoticon-0105-wink.gif)
![Wink ;)](./images/smilies/emoticon-0105-wink.gif)