"Аз се родих беден и цял живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях социален, без да бях социалист. Богат съм, без да съм егоист. Работих вдъхновено, без да бях поет”. Пенчо Семов
Роден е в с. Цвятковци, на 8 октомври вероятно през 1873 г. До пети клас учи в местните училища. На 12 години е започва да обикаля из страната заедно с баща си и търгуват с кожи, вълнени платове, занаятчийски произведения. Отварят и дюкян в Тутракан. На 20 години вече има собствен капитал приблизително от 6 хиляди златни лева. Привлечен е от индустрията в Габрово. Жени се за Аница Гъдева, а с баща ѝ оосновава първото си събирателно дружество – малка фабрика за сапун. През 1901 г. обаче съпругата и двете им деца умират от туберкулоза. Жени се за Радка Патева, с която през 1930 г. осиновяват сина на Дешка, най-малката сестра на г-н Семов, и Петър Кедев, който е управлявал основното текстилно предприятие на Пенчо Семов – „Успех“.
През 1905 г. с помощта на баща си Ив. Семов и брат си Семо Семов основава фабрика за производство на прежди и плетива „Иван Семов и синове“. Предприятието е оборудвано с модерни плетачни машини и с времето става водещо на пазара. През 30-те години на 20 век годишното производство достига 10-15 хиляди кг плетива. Печалбата влага в нови начинания – кожарство, производство на барут, тютюнопроизводство, търговия с розова масло, банково и застрахователно дело.
От 1917 г. е председател на управителния съвет на вълненотекстилната фабрика „Успех” в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика „Принц Кирил“, негова собственост са фабриките „Вилата“ и „Иван Семов“ в Габрово. Член на управителния съвет на Съюза на габровските промишленици. От 2 април 1933 г. до 11 януари 1935 г. е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна.
Освен в машини, инвестира в хора и образование – текстилни инженери се обучават в големите центрове в Европа на негови разноски. Помага на работниците от фабриките си да си купят земя, да си построят къщи…
През 1919 г.г-н Пенчо Семов дарява 300 хиляди златни лева за лобиране в полза на България и за намаляване на претенциите към страната ни от 12 милиарда на 2 милиарда златни франка при сключването на Ньойския договор.
През 20- те и 30- те години г-н Семов е във финансовата индустриална група „Българска банка“, работеща с български капитали и се обявява срещу износа им в чужбина.
В средата на 1930-те години дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет, чийто наследник се явява Аграрният университет в Пловдив, и за Института по заразни и паразитни болести в България.
С лични средства г-н Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Днес името му носи специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.
През 1936 г. г-н Пенчо Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна, оценени на 450 хиляди златни лева. Днес там е почивна станция „Журналист”.
Пак през 1936 г. г-н Семов и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.
През 1937 г. семейство Пенчо и Радка Семови даряват нови 2 милиона лева, с които се купува прожекционен апарат, който е монтиран в салона на училището и носи значителни приходи, изразходвани за издръжката на цялото начинание.
През 1939 г. Семов дарява и нови 100 хиляди лева за създаване на фонд за подпомагане на „прилежни ученички“.
С негови средства е построено и обзаведено и училището в Цвятковци. Финансира залесяване на хълм около селото със 100 хиляди иглолистни дървета.
В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово.
Създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“ в Габрово.
Постоянно подкрепя женското дружество „Майчина грижа“. Първоначално дарява 50 хиляди лева за основаването на фонд за издръжка на трапезарията към дружеството, а през 1920 г. – и родната си къща в Габрово за място, в което да се настани трапезарията. Подпомага я ежегодно със средства, включително дарява нови близо 800 хиляди лева, за да се купи собствена сграда с нови два етажа, предназначени за изграждане и издържане на девическо училище, което носи името на съпругата му Радка Семова.
В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни.
Поддържа безплатни трапезарии за ученици в Габрово, Варна и Казанлък.
Общата сума от средствата, вложени в обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, възлиза на над 3 милиона лева.
Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.
Строи пансион и средно училище за девойки „Парахода“, където безплатно учат децата на негови работници. Сградата е с уникална архитектура.
Завещава имот от около 200 дка в местността Клисурата за построяване на сиропиталище и изразходва нови 3 милиона лева за купуване на допълнителни постройки и овощни и зеленчукови градини около мястото. Завещава за сиропиталището и ценни книжа от фабрики и тютюневи дружества на стойност над 6 милиона лева
През 1943 г. учредява и благотворителна фондация „Пенчо Семов“, по-известна като Ефорията, като за постигане на целите й дарява акции, приходи от облигации, доход от влогове и от недвижими имоти и вноски от семейни предприятия, които годишно носят приходи над 7 милиона лева за издръжка на всичките му обществено значими начинания.
