Честит празник на всички българи!

[agent Ozo]

Е, значи сме си дружинка, Иван1007 - ти либераст, аз комунист.

[myhata II]

Озо на тия в Канада им викат "Кисс Асес" а в Англия "Браун Ноусс" , в България "Гъзомиялници" или "Ибрикчии"

[Ivan1007]

А пък този финландец Veikko Korhonen няма начин да не е рубладжия. Гледайте какви работи пише: THAT’S WHY HALF THE WORLD OWES RUSSIA TO THE GRAVE

Are you asking about the results of Russia’s “aggression”? They are as follows: half of Europe and part of Asia got their statehood from the hands of this particular state.

Let’s remember who:

– Finland in 1802 and 1918. (Until 1802, never had its own state).

– Latvia in 1918 (before 1918 it never had its own state).

– Estonia in 1918 (before 1918 never had its own state).

– Lithuania restored statehood in 1918 also thanks to Russia.

– Poland restored the state with the help of Russia twice, in 1918 and 1944. The division of Poland between the USSR and Germany is only a short period!

– Romania was born as a result of the Russo-Turkish wars, and became sovereign at the behest of Russia in 1877-1878.

– Moldova as a state was born within the USSR.

– Bulgariawas liberated from the oppression of the Ottoman Empire and restored its independence as a result of the victory of Russian arms in the Russian-Turkish war of 1877-1878, which had its purpose. As a gratitude, the state of Bulgaria participated in two world wars as part of anti-Russian coalitions. Now Bulgaria is a member of NATO, and US bases are present on its territory. After 1945 there was not a single Russian soldier on its territory…

– Serbia as a sovereign state was born as a result of this war.

– Azerbaijan as a state took shape for the first time only in the USSR.

– Armenia was preserved physically and was reborn as a state only in the USSR.

– Georgia survived physically and was reborn as a state thanks to the Russian Empire.

– Turkmenistan never had statehood and formed it only in the USSR.

– Kyrgyzstan never had a statehood and formed it only as a part of the USSR.

– Kazakhstan never had statehood and formed it only in the USSR.

– Mongolia never had statehood and it was formed only with the help of the USSR.

– Belarus and Ukraine also for the first time gained statehood as a consequence of the Great October Revolution in the USSR republics. And only in 1991 (also from Russia) they gained their full independence.

It is also worth considering the role of Russia and the USSR in the birth and establishment of such states as China, Vietnam, the DPRK, India, Greece (repulsed from the Turks by Russia in the distant 1821), Algeria, Cuba, Israel, Angola, Mozambique, etc. .

This strange “aggression” was historically manifested by the Russians!

With the significant contribution of this country, even Switzerland has achieved independence from France. Or rather it was made thanks to Suvorov (217 years ago) and since then Switzerland has never (!) fought;

Also:

– Liberation of Austria from the Third Reich in 1945;

– The liberation of Czechoslovakia from the Third Reich in 1945;

– The position of Catherine II in 1780 with the creation of the League of Armed Neutrality and the actual support of the North American United States in the struggle for their independence from Britain.

– Twice for the last 2 centuries Russia granted independence to most European states after the destruction of Hitler and Napoleon;

– Stalin’s position in negotiations with the United States and Britain gave Germany the opportunity to preserve statehood after the defeat in 1945;

– The position of Gorbachev allowed without undue problems in 1990 to re-unite both Germany;

– USSR assistance to Egypt, after which it was able to withstand and consolidate its independence in the war with Israel, Britain and France in 1956-57.

– Intervention of the USSR in 1967 stopped the war between Israel and Egypt (actually saved the Arabs from the defeat in two wars in 1967-74).

– The decisive role of the Union ensured the conquest of Angola of its independence in 1975.

And finally, the main thing. It was the USSR after the victory in the Second World War that played a key role in ensuring that most of the colonies of Western Europe gained their independence in the process of worldwide decolonization launched by the Union.

Както писах вече горното са пълни лъжи.

За България финландския Лъжко, цитиран от агент Лъжко, повтарят лъжите на граф Игнатиев, наричан Лъжко Паша

Измамата трети март – кой изтри от историческата памет 13 юли 1878

Ролята на Русия в българската нова и най-нова история отдавна е или старателно фалшифицирана, или най-малкото превратно представена. Самият термин „българско освобождение“ имплицитно внушава, че сме били роби, които се нуждаят от Освободител - и това е единствено и само Русия! Историческата истина е, че става дума за „възстановяване на българската държава, постигнато като договореност между Великите сили на Цариградската посланическа конференция 1876/1877 г. и реално постигнато едва на Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г., а не на 03 март 1878 г.

Защо в Сан Стефано се ревизират решенията на Цариградската посланическа конференция от 1876/1877 г., които очертават границите на двете автономни български области с преобладаващо българско население? Защото Цариградска България е призната от всички Велики сили, а не само от Руската империя.

Границите на Цариградска България

обхващат всички признати чисто български територии. В Цариградска България влизат Северна Добруджа и цялата Нишко-Моравската област, които в Сан Стефано са предадени на Сърбия и Румъния. Следователно решенията, взети в Цариград са много по-справедливи и много повече в български интерес, отколкото решенията на прелиминарния мирен протокол, подписан само между двете воюващи империи в Сан Стефано (по случай рождения ден на руския император)!
...
Фактически на 27 февруари 1870 г. чрез Екзархията българският народ възкръсва като субект на международната арена. Първата българска легитимна национална институция, която представлява българския народ пред света, е Българската екзархия. След дълги борби, включващи изпращането на някои от българските църковни първенци в изгнание, султанът приема да даде на българите това, което днес бихме нарекли културно-просветна автономия. Веднага следва да припомним каква е ролята на Руската империя в този процес. Руската империя подкрепя Патриаршията и гърците, а не българските борби. Това произтича от руския имперски интерес
...
„За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравствено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им във враждебен лагер.“- описва руската тактика граф Игнатиев в своите „Записки“.
...

От записките на граф Игнатиев се вижда, че той е враг на българското революционно движение. Руската империя не е заинтересувана от създаването на силна и независима българска държава. Графът успява чрез влиянието си над организацията на богатите български търговци в Одеса, наречена „Добродетелната дружина“, много от които са или руски поданици или руски агенти да спре да подпомага революционното движение, което се стреми да постигне освобождение на България и да създаде независима българска държава. С парите на българите от Одеса са закупени оръжията за четата на Филип Тотю, но след намесата на графа помощите секват.
...
За тези свои задкулисни маневри Игнатиев откровено разказва в записките си, като определено смята, че е изпълнявал своя дълг.
След Априлското въстание граф Игнатиев е особено активен. Едва ли е учудващо, че той подкрепя всякак действието за разправа на турските власти с въстаналите българи, но лицемерно изразява възмущение от изстъпленията на башибозука. Игнатиев признава в записките си, че тъкмо българите са причината за поредицата от събития, довели до английската инициатива за свикване на Цариградската посланическа конференция и до самата война след нейния провал.
Всъщност очертаната от всички Велики сили Цариградска България обхваща безспорното българското национално землище. То включва Северна Добруджа и Нишката област, която Руската империя след войната взема първо за себе си, после я разменя за Румънска Бесарабия, а подарява на Сърбия българската Моравска област с център град Ниш. В Сан Стефано за компенсация на българите се дават и територии, които са населени предимно с гърци, турци и албанци.
Дейността на граф Игнатиев по време на преговорите след приключването на Руско-турската война 1877-1878 г. и при очертаването границите на Сан Стефанска България. Тук ролята на руския дипломат е особено коварна с оглед българския национален интерес.
Преди началото на войната Русия в лицето на княз Александър Горчаков – канцлер на Руската империя – подписва с другите велики сили три последователни договора – Райхщадски, Будапещенски и Лондонски, с които Русия се задължава, ако тръгне на война с Турция,

да не създава „голяма славянска държава“,

а руската окупационна зона да е от Дунав до билото на Стара планина. Въпреки тези споразумения в предварителния мирен протокол граф Игнатиев начертава границите на Сан Стефанска България, които покриват не само безспорното българско национално землище (без Северна Добруджа и Нишко-моравската област), но и територии, към които останалите Велики сили и нашите съседи са твърде чувствителни – Беломорието на Егейска Македония и части от Източна Албания.
Естествено, това предизвиква бурен протест сред останалите велики сили, които предлагат свикването на нов конгрес в Берлин, на който да се разгледат противоречията между договорената в Константинопол България и картата на Сан Стефанска България. Любопитно е, че в Берлин руската делегация не полага никакви усилия да защити Сан Стефанска България. Нещо повече, Игнатиев не допуска българска делегация да присъства на преговорите.

А сега помислете какво означава този текст от прелиминарния протокол за мир, подписан в Сан Стефано на 19.02./03.03.1878:
"Окончателните граници на княжеството ще бъдат определени от една особена руско-турска комисия преди изпразването на Румелия от руската императорска войска."
Румелия е всъщност Тракия и Македония. В Македония няма нито един руски войник. Тракия е окупирана частично. Значи под България се разбира Мизия, където ще остане руска войска и след подписването на окончателния мирен договор, а в Румелия ще си останат османските войски! Представяте ли си "велика" Сан-Стефанска България с на север руски войски, на юг от Балкана с османски войски! Биха ли поискали в този случай българите да се изтегли руската войска оттам? Затова според проф. Пламен Цветков

в Сан-Стефано Русия подписва договор за БЕЗСРОЧНА ОКУПАЦИЯ на България

„В член 8 от Сан Стефанския предварителен мирен протокол пише, че става дума за руска ''ОКУПАЦИЯ'' на част от българските земи (останалата част е подарена на Сърбия и Румъния и направо върната на победена Османска империя). Там пише и за формиране на ОКУПАЦИОНЕН корпус, който ще се издържа за сметка на ''ОКУПИРАНАТА'' българска земя.
...
Това е един много нелюбим и естествено силно пренебрегван текст от казионната ''българска'' историография, която вече 141 години не е обяснила на българския народ:
1. Защо една чужда ''окупация'' на България при това без точен срок на времетраене от ''приблизително 2 години'' означава ''освобождение'' ?
2. Как формираният във връзка с тази ''окупация'' от Русия дълг, признат в чл. 22 от Берлинския договор, но наложен по-късно с конвенцията от 16.06.1883г. от руските генерали в размер на 10 618 250 рубли и 43 копейки е ''окупационен'', а не например ''освободителен'' ?
Отговор на тези въпроси от официозната русофилска антибългарска историография, разбира се, няма да получим. Напротив – те честват измамника граф Николай Игнатиев, известен още и като Лъжко паша. Лъжко, защото мами наивните българи дори след смъртта си.
Руският план за подчинение и унищожение на България, записан от руския историк и дипломат Сергей Татишчев в неговата книга ''Из прошлого русской дипломатии'' от 1890г. предполага:
''Да постъпим с България като с Полша - да я разчленим, да я размажем, да я изтрием от лицето на земята.'' (Сергей Татишчев, „Из прошлого русской дипломатии'',1890г., с. 503)
В дневника на граф Владимир Ламсдорф с дата 27 февруари 1891 г. е записана беседа с други двама руски дипломати - Иван Зиновиев - директор на Азиатския департамент на МВнР на Русия и Александър Влангали.
В хода на тази беседа са формулирани основните вечни принципи в руската имперска политика на Балканите и спрямо България, които се заключават в две точки:
1. На Балканите трябва да има малки държавици, достатъчно слаби, за да се нуждаят от руско покровителство и не се допуска създаване на голяма и независима държава.
2. Руските интереси изискват СИЛНИ Сърбия и Гърция и доколкото е възможно СЛАБА България.
...
В Берлин делегациите на Сърбия, Гърция и Румъния са широко представени. Решението на Берлинския конгрес за разкъсването на България на пет части всъщност не е такъв удар за Русия, защото е ясно, че никой не би допуснал тя да има войски на 2 часа път от Цариград, на километър от Солун и Одрин и на Беломорския бряг. Русия има интерес от „голяма България“ само ако е под неин пряк контрол, но не и от голяма независима българска държава, която закрива пътя им към Константинопол. Но много по-важно е това, че у българите се създава впечатление, че Русия иска да ни освободи цялостно, но Западните сили са против Велика България и я разкъсват на пет части.
Всичко това е заслуга и на Игнатиев. През цялата си дипломатическа кариера той е защитавал руските имперски интереси и активно се е противопоставял на опитите за придобиване на независимост на българската църква, пречел е на българското революционно движение за самостоятелно освобождение на България и блестящо е обслужил руските интереси, които сериозно са се разминавали с българските национални интереси.
...
„Сан Стефанският договор … е в същината си

договор за безсрочната окупация на страната от Русия...

Той спасява българите от руско владичество с цената на разпокъсването на нацията, но същевременно дава международна гаранция за възникващата българска държава."
Захарий Стоянов обобщава:
„И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление!“

Заключение: Измамата 3-ти март накратко – Русия подписва на 3 март 1878 предварителен протокол за мир с Османската империя, в него са поставени невъзможни граници на окупираната и неокупирана още „Балканската област“, въпреки че преди това се е договорила с Англия и Австро-Унгария, че "голяма славянска държава няма да има", а руската окупационна зона (България) ще е от Дунав до Стара планина! И всичко това с цел да се създаде у поробените българи онова "грубо политическо суеверие", каквото е русофилството , "водещо до национално предателство и погром" (Димитър Благоев)
По своя трагизъм датите 19 февруари/03 март по стар и нов стил си приличат по своя трагизъм. На едната русофилите „честват“ обесването на Левски, а на другата „безсрочната руска окупация на България“. Цената на изтеглянето на руската армия от България е разпокъсването на българските земи. Не би се случило, ако Русия просто бе изпълнила решенията на Цариградската посланическа конференция. Тогава никой не би протестирал.

[Pyrelight]

Историята не може да се промени, а само изопачи.
Заради това и хората, които напомнят истината, често се сдобиват с нелицеприятни прилагателни от разни грухтящи твари или неграмотни, прости хора.
П.П. Това може да се промени обаче, стига модераторският екип да може да вижда по-далече от носа си и да не се води от глупави пристрастия. Тогава би имало бъдеще за нас българите като общност...
За мен обаче това е загубена кауза. Никът ми е Pirelight.

[Ivan1007]

Финландският Лъжко и българският Лъжко лъжат и за световните войни.
През Първата Световна Война руската флота бомбардира Варна, не българската бомбардира Одеса.
Русия воюва с България на българска територия през Първата Световна Война.
България не воюва със СССР по време на Втората Световна Война, двете страни поддържат дипломатически отношения до обявяване на война от СССР на България, когато България вече е обявила неутралитет, води преговори за мир с Великобритания и САЩ и дори е взела решение за обявяване война на Германия, което не е публикувано благодарение на съветския агент военния министър генерал Иван Маринов, за да се даде възможност на СССР да обяви война на България и я окупира.
Решението е обнародвано на 08 септември и България се оказва в състояние на война с Великобритания, САЩ, СССР и Германия
Съветската окупация продължава официално до 1947ма година и е съпроводено с небивало ограбване на България довело до трета национална катастрофа. След това в България е установен марионетен просъветски режим и СССР са фактическите господари на България което е записано дори в конституцията на НРБ - уникално в световната история.

[Pavel M]

Историята не може да се промени, а само изопачи.
Заради това и хората, които напомнят истината, често се сдобиват с нелицеприятни прилагателни от разни грухтящи твари или неграмотни, прости хора.
П.П. Това може да се промени обаче, стига модераторският екип да може да вижда по-далече от носа си и да не се води от глупави пристрастия. Тогава би имало бъдеще за нас българите като общност...
За мен обаче това е загубена кауза. Никът ми е Pirelight.

ние твоите ''истини'' Пинокио редовите читатели тук много добре ги знаем
много добре ги знае и модераторският екип към който постоянно имаш претенции
та съвета ми към теб е да се опиташ да виждаш по далеч от носа си,колкото и да ти е невъзможно.