Бит и душевност на българския народ.

[Ivan1007]

Книгата на Иван Хаджийски, писана преди повече от 70 години е актуална и днес. Обичам да я препрочитам

На 4 октомври 1944 г. най-добрият познавач на българската душевност Иван Хаджийски загива нелепо докато разузнава на кота 807 на връх Висока чука при Власотинци, Сърбия, при сражение с елитната хитлеристка SS дивизия „Принц Ойген”. Дори и на фронта усилено работи над третия том от уникалното си изследване „Бит и душевност”. След войната ръкописът изчезва.

Да си спомним какво ни завеща Хаджийски:

В малко ли случаи у нас една съвест може да се купи по-лесно, отколкото половин килограм бяла халва с орехи? Защото не е въпрос само за даване, на пари: трябва известно усилие, за да се разсече онова жилаво бездушно вещество.

Не може да се откаже по-нататък, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас. Посредствеността, поради особените стопански условия, в които живеем, е принудена да прави кариера на всяка цена, с всички средства, при което бездарността и хищничеството, тъпотата и нахалството, подлостта и низостта преливат в една хармония на истинско безсрамие.

Малко ли са случаите, когато организуваните единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма) са убивали с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб? Нима не е известна силата на тази посредственост: нагаждането към всеки терен, без всякакъв вкус за лично достойнство?

Колко политици у нас са политици, понеже ги не бива за нищо друго; които, след като сами са се убедили, че не са в състояние да оправят собствените си работи, са добили кураж да оправят работите на цяла България? Колцина от нашите общественици гледат на обществената си кариера не като на едно по-тлъсто или по-постно дробче? Нима не е вярно: когато някой се похвали, че работи в благотворително дружество, ние го питаме със съответно смигване: – Е, пада ли нещо?

http://www.faktor.bg/bg/articles/ot-red ... -bezsramie"

[Pyrelight]

Хах!
Хубава статия за съфорумците дето носят килт, но прокламират трепане на цигани.