Статия за България на Райко Алексиев от 1933 г.

[krimon]

През 1933 г. във вестник "Щурец" излиза статията "Пътеводител за България – пътища и безпътие". За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев (убит от болшевиките след преврата през 1944 г.). Когато човек чете текста, изпълнен с насмешка и ирония, остава с усещането, че сякаш е описана днешната действителност в родината ни. Ето и цялата статия:

http://www.highviewart.com/sarkastichna ... -1763.html"

"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“ . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."

[Ivan1007]

Както беше казал Бай Тошо, България се намираше на ръба на пропастта и на 09.09.1944 направи решителната крачка напред.
След което проблемът с такива като Райко Алексиев беше решен по сталински - няма човек, няма
проблем.
България стана най-свободната държава -опасана с два реда бодлива тел да не би някой да поиска да избяга от свободата.
Остана една партия, пардон две като втората прие устава на първата и две мнения не можеше да има по който и да било въпрос.
Уличниците се настаниха в правителствените/партийните сгради и резиденции, а обществениците си мечтаеха в затворите и концлагерите да оживеят и ги пуснат на улицата.
Държавата диколкото я имаше се ръководеше от определени от Москва хора, които съвсем не бяха случайни хора, a всички останали вървяха под строй накъдето им кажат.

Всичко се правече за човека и в името на човека.


Всички знаеха и кой е Човека, за който се правеше всичко.

[seeker]

Струва си да се прочете и статията на Алберт Хамалайнен - „В страната на абсолютната демокрация“. За съжаление статията не е достъпна в Интернет.

Тук има информация за нея:

Петкова, Дияна и Яко Лехтонен Българите – демократи или българо-финландски прочит на статията на Алберт Хамалайнен „В страната на абсолютната демокрация”; В: Годишник на Софийския университет, том 10, 2003, СУ, ФЖМК, 2004, стр. 73-82
За пръв път на български се представя статията на финландския пътешественик и писател Алберт Хамалайнен, публикувана в най-четеното финландско списание „Суомен Кувалехти” през 1938. В нея Хамалайнен твърди, че най-силната историческа и културна традиция в България е демократичността. Нещо повече, според финландския писател българите са по-големи демократи от останалите европейски народи, а България се определя от него като страна на абсолютната демокрация. Статията дискутира различията в българските и финландските перцепции на демократичността.

Аз съм попадел на отделни части от статията, но определено представя България в различна светлина.