Бързите, бавните и Стара Загора
За десет години икономиката на всички региони в страната расте, но пропастта между Северна и Южна България се увеличава
8 фев 2019
Лидерът по икономически растеж
Стара Загора е със 113% ръст на създадената брутна добавена стойност в рамките на десетилетие. Далеч на второ място се позиционира Софийска област с увеличение от 85.3% към 2017 спрямо десет години по-рано.
Вероятно най-едрият фактор зад този ръст е стартът на двете американски централи - "КонтурГлобал Марица-изток 3" (2009 г.) и "Ей и Ес Гълъбово" (2011 г.). Те заедно с държавната "Марица-изток 2", "Брикел" и най-голямата въгледобивна компания в България "Мини Марица-изток" генерират приходи за почти 2.5 млрд. лв. само през 2017 г. Отделно към тях има и множество съпътстващи бизнеси, свързани с ремонт и поддръжка на тецовете, транспортни услуги, изхранване и т.н. В енергийния комплекс "Марица-изток" работят общо 30 хил. души, а заедно със съпътстващите услуги заетите са двойно повече. Регионът е дом и на втория най-голям работодател в България - оръжейния завод "Арсенал", който осигурява работа на 12.5 хил. души през 2018 г. и генерира приходи от близо половин милиард през 2016 г.
Областта обаче е дом и на бумтяща промишленост, твърди председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в региона Олег Стоилов. Той дава за пример завода за чугунени отливки "Прогрес", "Хранинвест" и "Термохран инженеринг" в машиностроенето и големи фирми като "Градус" и "Олива" в хранително-вкусовия бранш. Стоилов подчертава и наследството, останало след закриването на заводи "Берое" и "Светлина" - висококвалифицирани специалисти, които се вливат в пазара на труда.
"Имаме относително добра координация с органите на местна и регионална власт, което допринася за по-ефективно използване на ресурсите и по-добри резултати", допълва той (повече за Стара Загора и икономиката й, очаквайте в специалното издание "Капитал Градове" на 1 март).
Изоставащите региони
На фона на високия старозагорски ръст развитието в други области изглежда в застой. Пример за това е Перник, където въпреки близостта до икономическия център на страната - София, БВП се увеличава едва с 10.3% спрямо 2007 г. Изменението е малко по-високо, ако стойността се разпредели спрямо хората в областта - 24.8% до 7.7 хил. лв. през 2017 г., но остава най-слабата промяна сред регионите в страната.
Голяма спънка за икономическото развитие на Перник се оказва финансовата криза. Ако през 2008 г. всеки в областта произвежда БВП за близо 8 хил. лв., година по-късно стойността се срива с една четвърт. До 2017 г. местната икономика все още не е успяла да стигне предкризисния си рекорд. Аналогична тенденция е видима и в данните за добавената стойност.
Най-малката местна икономика
Столицата логично е най-голямата местна икономика в страната с 40.1 млрд. лв. БВП през 2017 г. по пазарни цени, което е със 72% над размера от 2007 г. В дъното на класацията е област Видин, чийто БВП е 63 пъти по-малък. През 2017 г. икономиката на най-северозападния регион на България се оценява на 640 млн. лв., брутните заплати за десетилетие се удвояват, но до едва 686 лв., а населението намалява с рекордните за страната 22.8%, или 25.7 хил. души.
Местната власт се надява да привлече инвеститори, като издава сертификати, които им предоставят облекчения и преимущества, но това далеч не е достатъчно. Най-големият проблем на областта очевидно е откъснатостта ѝ и липсата на качествена довеждаща инфраструктура. В доклада "Регионални профили" на Института за пазарна икономика (ИПИ) се посочва, че инфраструктурата не е по-лоша от тази в повечето други региони, но за сметка на това областта изостава по ключови показатели като доходи, инвестиции, околна среда и демография. "Въпреки сравнително ниските местни данъци и такси непрозрачната администрация и изоставащото качество на услугите възпрепятстват подобряването на бизнес средата", твърдят от института.
Програмисти и футболисти
Стане ли дума за заплати в България, една от първите асоциации са високите възнаграждения в столицата, която и преди десет години и сега, е лидер. По растеж на средните заплати обаче напред излизат Пловдив и Разград с близо 150% увеличение към 2017 г. спрямо десет години по-рано. Секторът с най-висок ръст на възнагражденията в Града на тепетата е информационните и комуникационните технологии, където брутните месечни заплати към 2017 г. се увеличават повече от три пъти до малко над 2 хил. лв., а броят на наетите се повишава с 1700 души до близо 4 хил.
Разград е малко по-интересен случай. Разбивката по икономически сектори показва, че през 2017 г. най-високата средна месечна заплата в областта е в сектор "Култура, спорт и развлечения" - 4550 лв., което е фрапантен ръст спрямо 396 лв. за същите дейности през 2008 г. В сектора са наети едва 550 души, като скокът тук се дължи на ФК "Лудогорец" - освен скъпоплатените футболисти клубът предлага високи за областта заплати и на специалистите, които се занимават с детско-юношеската школа, на обслужващия и на административния персонал. Значително е увеличението и на възнагражденията в имотния сектор, които се утрояват до 1018 лв. през 2017 г. спрямо 2008 г.
Застаряващите области
Проблемът със застаряващото и намаляващо население е особено остър в региони като Смолян и Габрово - тук делът на хората над 65-годишна възраст нараства съответно със 7.1 и 6.8 процентни пункта през периода 2007 - 2017 г., като така достига 23% и 28.2%. За справка, средното за страната ниво през 2017 г. е 21%, което е с 3.7 пункта над числото преди десет години. Към момента пазарът на труда се развива добре и в двете области, но в бъдеще все по-малко хора ще работят, а пенсионерите ще се увеличават.
