В кои области България се справя по-добре от Румъния
Изненадващо, но освен с ниски данъци, България е по-добре и по критерия заплати
08.02.2019
Статията е публикувана от румънския сайт Wall-street и е препечатана тук със съгласието на редакцията и с малки изменения. Преводът на български е на блога "Мостът на приятелството", който отразява българо-румънска тематика.
Румъния и България влязоха в ЕС в една и съща година, но пътищата им се разделиха с времето. Ако румънците често се хвалим с по-добри резултати от съседите, а в класациите постоянно се сравняваме с тях, реалността на статистиката дава предимство на страната отвъд Дунава. С по-ниски данъци върху заплатите, с бюджетен излишък и с повече туристи, България изпреварва Румъния. Изглежда обаче, че никой не се интересува от сравненията.
Заплатите и облагането им
Румънците имат брутна минимална заплата от 446 евро – повече от българите, чиято брутна минимална заплата е 286 евро. Но измежду държавите в ЕС Румъния има най-високото ефективно ниво на облагане на брутна заплата от 1000 евро – 42%, докато при съседите то е на ниво от едва 22%. Според анализи на Deloitte това е едно от най-ниските нива на облагане на доходите в ЕС. Ето защо от една брутна заплата от 1000 евро румънците остават с 585 евро в джоба, докато българите получават на практика 714 евро.
През 2018 г. България имаше ниво на инфлацията от 2,6% – много под това в Румъния, което бе 4,1%. Според данните на Евростат румънската инфлация е била най-високата в ЕС.
През 2017 г. България е имала бюджетен излишък от 1,1% от БВП при публичен дълг от 25,6% от БВП. В същото време Румъния има бюджетен дефицит от 2,9% от БВП и дял на публичния дълг от БВП в размер на 35%, също едно от ниските нива за ЕС.
Еврофондовете
За периода 2014-2020 г. Румъния разполага със структурни и инвестиционни фондове на стойност 36,7 млрд. евро. За България тези фондове възлизат на 11,7 млрд. евро. През 2018 г. Румъния и България имат сходно ниво на изхарчените европейски пари – около 33%.
През 2015 г. Румъния е имала финансиране от 1 млрд. евро от общия бюджет, от които е похарчила 166 100 евро. През 2016 г. заделените за проекти европейски финансови ресурси бяха 4,5 млрд. евро, от които Румъния е похарчила 1,1 млрд. евро. През 2017 г. от общо заделените 14,6 млрд. евро са похарчени 4,3 млрд. евро. През 2018 г. от общо 20,8 млрд. евро за отделни проекти Румъния е изхарчила само 6,9 млрд. евро, според данните на Европейската комисия.
През 2015 г. България е изхарчила 19,9 млн. евро от планирани 912 млн. евро. През 2016 г. съседката е похарчила 754 млн. евро от 3,9 млрд. планирани. През 2017 г. българите усвояват 1,6 млрд. евро от 6,6 млрд. евро. През 2018 г. усвоените средства са 2,6 млрд. евро от планираните 7,7 млрд. евро.
Безработица
През 2017 г. България има по-голяма безработица от Румъния 6,2% спрямо 4,9%. През ноември 2018 г. нивото на безработицата в Румъния – страна с три пъти по-голямо население от България, е 3,9%, докато в България е била 5,4%
Магистрали
В момента България има 740 км магистрали, от които 300 км са изградени през последните 5 години. Още през 2018 г. България планира да строи 3 магистрали в северната част на страната с обща дължина 350 км.
В Румъния в края на 2018 г. шофьорите са можели да пътуват по 807 км магистрали, след като през последните пет години са били изградени 300 км.
Дори и България да стои по-добре от Румъния от гледна точка на качество на железопътната, пристанищната, въздухоплавателната и шосейната инфраструктура двете държави са под средните нива за ЕС в тази област.
Туризъм
През 2017 г. в Румъния хората, които нямат постоянно жителство в страната, са имали 5,2 млн. нощувки, докато в България те са направили 17,1 млн. нощувки. При българите морските и планинските курорти са по-атрактивни и по-добре рекламирани.
През 2017 г. съседката е имала около 8,9 млн. чуждестранни туристи, като най-много от тях са били румънците, турците и гърците според Националния статистически институт на България. Румъния е била посетена от 2,75 млн. чуждестранни туристи, като най-много са дошли от Република Молдова, България, Унгария и Украйна според Националния статистически институт в Румъния.
Шенген и приемането на еврото
България планира да приеме еврото през януари 2022 г., заяви в началото на тази година българският финансов министър Владислав Горанов. През юли миналата година България постави искане за влизане в механизма ERM II – задължителен период от две години преди да се приеме еврото.
Неотдавна премиерът на Румъния Виорика Дънчила обяви, че правителството смята да въведе еврото през 2024 г. – две години след България. През ноември 2018 г. управителят на Румънската национална банка Мугур Исъреску заяви, че Румъния би могла да влезе в чакалнята на еврозоната през 2024 г., където трябва да остане поне две години до приемането на единната валута.
Европейските власти изглежда имат повече доверие на България, която ще стане част от шенгенското пространство от 2019 г., първоначално само по въздуха – обявява пресата в София, позовавайки се на твърдения на лидера на Европейската народна партия и кандидат за председател на Европейската комисия Манфред Вебер.
В случая с Румъния не е имало подобни информации. В края на декември Европейският парламент препоръча приемането на Румъния и България в шенгенското пространство. Пак през декември 2019 г. председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че Румъния би могла да влезе в шенгенското пространство, преди да приключи мандатът му през октомври 2019 г.
Корупция и демокрация
Що се отнася до възприемането на корупцията, Румъния е възприемана като по-малко корумпирана от България според годишния доклад на Transparency International. Според класацията за 2018 г. на тази организация Румъния е на 61-во място в световен план с 47 точки, пред България, която е на 77-мо място с 42 точки.
Румъния е държавата членка на ЕС с най-нисък индекс за състоянието на демокрацията през 2018 г. На световно ниво Румъния заема 66-то място в класацията, докато България е на 46-та позиция, според доклад на The Economist Intelligence Unit.
