Точно така, и чеп за зеле не става от нас, а виж в това време в България какви кадри се подготвят, просто думи нямамMielle написа:Какво и е на България?
Специално четиво за всички, които бленуват завръщането си в Родината, а и не само за тях!
"ЕМИГРАНТИ, НЕ СЕ ВРЪЩАЙТЕ… И БЕЗ ТОВА ОТ ВАС НИЩО НЕ СТАВА…"
http://www.front.bg/analizi/u-nas/emigr ... o-ne-stava"
http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=242399"Бизнесът не търси кадрите, завършили 39 специалности в родни университети
Скъсаната връзка между университетите и пазара на труда е проблем не само за хората, които не могат да си намерят работа, но и за бизнеса. "Няма работа за хората, но няма и хора за работата" е вероятно най-често повтаряната мантра от браншовите организации по повод на това, че университетите не дават добра подготовка, която да даде летящ старт на абсолвентите в реалния живот. Кои специалности се котират най-добре сред работодателите и кои висши училища подготвят най-търсените кадри - отговорите на тези въпроси вече може да даде и рейтинговата система на университетите, подготвена от Министерството на образованието и науката.
Младите физици, завършили Софийския университет, и специалистите по растителна защита от Аграрния университет в Пловдив се ползват с най-висока репутация в очите на работодателите. За да бъдат измерени тези данни, са задавани въпроси на представителите на браншовете, които наемат специалисти в съответната област. Близо 90% от фирмите, които назначават физици, предпочитат тези, на чиито дипломи е щемпелът на Алма матер. Сред компаниите, които търсят специалисти по растителна защита, 86% предпочитат тези, които са завършили Аграрния университет в Пловдив. Сред най-предпочитаните са и кадрите на НАТФИЗ "Крьстьо Сарафов", специалистите по архитектура и строителство на УАСГ и юристите на Софийския университет. За някои от тези специалности изборът е логичен, защото просто на други места подобни кадри не се подготвят или въпросната специалност е открита между другото, с цел привличане на допълнителна субсидия. В същото време обаче има цели тридесет и девет специалности в конкретни университети, за които нито един работодател не е посочил, че би наел кадри, или хората, които искат специалистите им, са под един процент. В някои от тях все още няма завършили випуски, затова и престижът е равен на нула. Други обаче са посочени от минимално количество фирми в дадената област. С нулев престиж е например туризмът в Аграрния университет. Това поставя сериозния въпрос къде се реализират специалистите от тези висши училища. Рейтинговата система например показва, че само 22% от специалистите по туризъм на Аграрния университет работят на длъжности, където от висшето им образование има полза. 14% от тях заработват доходите си като продавачи. Впрочем значителна част от завършилите туризъм и в други университети си докарват заплати зад щанда - общо 13% от абсолвентите. Специалността икономика например се изучава в над 20 висши училища, но за икономистите на някои от тях работодателите категорично не дават добри оценки. С престиж под 1% в очите на бъдещите си шефове са икономистите от Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, Бургаския свободен университет, Аграрния и Шуменския университет, както и тези на Университета по хранителни технологии в Пловдив. Прави впечатление, че има редица специализирани висши училища, които подготвят отлични кадри в своята сфера, например аграрния сектор и хранителните технологии, но в същото време не се справят с подготовката в специалности, разкрити, за да направят вуза по-атрактивен и да увеличат субсидията му.
Стела Стоянова
