azzura написа:Мили хора, давайте по същество за ''културния шок''. Много ми е интересно наистина. От какво трябва да съм шокирана?
Не че "трябва" да си шокирана, ама ако вече не си живяла или пътувала често в чужбина, един културен шок в началото е практически неизбежен, според мен. За мен лично, шокът беше в дребните, ежедневни неща - кръстовищата с четири стопа и правото на първия дошъл да мине пръв. Различните (от българските) светофари. Боклукът се изхвърля веднъж (през лятото - два пъти) в седмицата, в точно установени дни. Пералнята и сушилнята са ти в сусола (мазето) заедно с пералнята и сушилнята на съседите. На автобусната спирка се редиш на опашка, влизаш само през предната врата и с шофьора се поздравявате. Пластмасовите карти с чип за градския транспорт. Рециклажът. Драйвуеят и задният двор се ползват само от обитателите на първия етаж. Риненето на снега. Тотално различните и непознати марки храни и стоки. Доста различните единични цени на стоките на едро и дребно. Цените в магазините са без ДДС и са по-високи от тези в България за аналогични неща. Телефонните секретари. Плащанията с чек. Това, че плащаш, когато ти се обадят на Джи Ес Ем-а. Това, че не плащаш допълнително, когато звъниш на Джи Ес Ем от домашния ти телефон. Парковете и велоалеите. Подземният град в центъра на Монреал. Срещаш и общуваш с всякакви хора от различни раси. Няма паркирани коли по тротоарите. Първите етажи на жилищата нямат решетки. Това, че като се прибереш след прекаран ден навън върху обувките ти няма слой прах. Няма бездомни кучета. Хиляди катерици. Не се пуши в ресторанти, на работното място и въобще в обществени сгради. Още хиляда други дребни неща, които са различни от живота в България или се съвсем нови и непознати...
