Простотии на българския манталитет

[miteto]

Ква точно е разликата дали плащаш наем на лендлорда или на банката? Нали все трябва да се живее някъде?

Лично за мен, разликата е в проблемите и последствията в случай, че независимо по каква причина, повече нямам възможност (или не искам) да плащам толкова, колкото съм плащал досега. Като наемател, мога след броени дни, или най-много 3 месеца (ако хазяйна ми се заяде нещо) да се преместя в по-евтино жилище и проблема е решен. Докато в другия случай следват цял куп проблеми и главоболия.

Аз да ти кажа не виждам проблем да продадеш в рамките на 3 месеца, така че каква е разликата?

"Да вземем само сигурната загуба на пари в следствие на принудителната и непременнно скоростна продажба на жилището" - как точно е сигурна? Може да е сигурна ако си купил само преди 6 месеца или 1 година. Ако си купил преди 2 години и повече, не виждам как ще загубиш ако в Монреал цените се вдигат с 2% година примерно?

"Да не говорим, че ако гушна букета, загубата на жилището" - това не го разбрах, като гушнеш букет държавата ти прибира жилището или какво? Семейството няма ли да наследи въпросното жилище?

[Pyrelight]

Иска да каже (според мен), че никой от семейството му не работи и няма да могат да посрещнат при евентуална смърт новопоявилите се разходи по подръжка и ипотека.
Ама то важи същото и когато си под наем.
Но докато в първия случай можеш да вземеш все пак някакви пари, то във втория те изхвърлят като мръсно коте на улицата и не можеш нищо да направиш.

[agent Ozo]

Това за 3-те месеца го посочих само защото е законовия срок за предизвестие при прекратяване дововора за наем. В моя случай, и предишния и сегашния ми наемодател не са правели проблеми на пожелалите да напуснат по обективни причини.

Относно загубата на пари, имам предвид, че когато си притиснат от обстоятелствата и това се разбере от отсрещната страна, то несъмнено ще бъдеш изнудван да намалиш цената. Или най-малкото не можеш да си позволиш да чакаш най0изгодната оферта.

В случай, че гушна букета, семейството ми няма да наследи жилището, а ще наследи ипотеката. Която ше бъде вече непосилна за сам човек с малко дете, което ще рече и загуба на жилището.

[agent Ozo]

Бистре, какви разходи за "поддръжка" на наето жилище те бият по главата бе, душа?

[Pyrelight]

Бистре, какви разходи за "поддръжка" на наето жилище те бият по главата бе, душа?

А извинявам се! Забравих, че след такива като вас е потоп. Още една причина да те изхвърлят по-бърже на улицата като усети лендлордът, че няма кой да плаща сметката.
Значи не се чуди, защо няма да можеш да му вземеш исканата цена, ако жилището е твое.

[optics]

Ква точно е разликата дали плащаш наем на лендлорда или на банката? Нали все трябва да се живее някъде?

Лично за мен, разликата е в проблемите и последствията в случай, че независимо по каква причина, повече нямам възможност (или не искам) да плащам толкова, колкото съм плащал досега. Като наемател, мога след броени дни, или най-много 3 месеца (ако хазяйна ми се заяде нещо) да се преместя в по-евтино жилище и проблема е решен. Докато в другия случай следват цял куп проблеми и главоболия. Оставям настрана досадните формалности около самата продажба. Да вземем само сигурната загуба на пари в следствие на принудителната и непременнно скоростна продажба на жилището, както и от изплатените към момента лихви по кредита на банката. Да не говорим, че ако гушна букета, загубата на жилището ще е още един допълнителен стресов удар за семейството ми.

Но аз, разбира се, съм конретен случай, извън рамките. За семейство млади хора, които нямат притеснения за бъдещето си, покупката на жилище е безспорно по-добрия вариант.

Аз го виждам точно наопаки. Цената се е вдигнала с повече отколкото лихви съм платил. (да, можеше и да не е така, но е). Ако е въпроса да се откажеш от (една две или няколко) стотици хилки за да няма главоболие - егати главоболието.

Основната разлика при изнасянето от наем и при продаването на къща е че в първия случай оставаш без нищо, а във втория оставаш при почти всички положения със нещо.

[agent Ozo]

Ами то именно и затова хората постъпват различно, Оптиксе - защото виждат различно нещата.

[Pyrelight]

Ами то именно и затова хората постъпват различно, Оптиксе - защото виждат различно нещата.

Да, да добре ги виждаш!
Ако утре решиш да се изнесеш от Кебек и върнеш в България, ще ги видиш още по-добре!

[miteto]

Това за 3-те месеца го посочих само защото е законовия срок за предизвестие при прекратяване дововора за наем. В моя случай, и предишния и сегашния ми наемодател не са правели проблеми на пожелалите да напуснат по обективни причини.

Хубаво, ама това не значи че ако си под наем и гарантирано можеш да се изнесеш за 1 седмица ако се наложи. Ще чакаш минимум 1 месец, а ако наемодателя ти е чвор дори и 3 месеца, както казваш.

Относно загубата на пари, имам предвид, че когато си притиснат от обстоятелствата и това се разбере от отсрещната страна, то несъмнено ще бъдеш изнудван да намалиш цената. Или най-малкото не можеш да си позволиш да чакаш най0изгодната оферта.

Отсрещната страна няма как да разбере че си притиснат от обстоятелствата, освен ако агента ти не е пълен идиот. Да, няма да може да изчакаш най-изгодната оферта, ама тук говорим дали ще направиш 5 вместо 20 хиляди долара печалба, а не че ще загубиш 50 хиляди (освен ако не си купил преди само 2-3 месеца, както вече казах).

В случай, че гушна букета, семейството ми няма да наследи жилището, а ще наследи ипотеката. Която ше бъде вече непосилна за сам човек с малко дете, което ще рече и загуба на жилището.

Няма разлика ако си под наем - тогава кво ще наследи семейството? Освен ипотека, има и нещо наречено equity, което семейството би наследило освен ако не си взел interest-only mortgage каквито няма в Канада. Сам човек с малко дете няма да може да си позволи и наема на сегашната къща, което ще рече същата загуба на жилището. Ква е разликата?

[myhata II]

да де Озо, ама в този форум тука непрекъснато ни се натяква колко си лузър ако си на свободен наем, а не се виждат колко са боси и голи и че последната им риза е на банката

а сега плюса на свободният наем:

в Онтарио по закон след 12 месеца от договора ти за наем си Фри То Го, просто не си плащаш наема за последния месец, взимаш си куфара и си заминаваш
второ никога не чистиш сняг, подстригване на трева и обиране на шуми, това си го върши персонал по озеленяването, имаме на разположение локър и подземен и топъл гараж , което за мен си плюс през зимата, отделно всяка клетка разполага и с контакт за включване на конектора за мотора ако се наложи, чистят ни се стълбищата и коридорите 2 пъти в седмица

[miteto]

да де Озо, ама в този форум тука непрекъснато ни се натяква колко си лузър ако си на свободен наем, а не се виждат колко са боси и голи и че последната им риза е на банката

а сега плюса на свободният наем:

в Онтарио по закон след 12 месеца от договора ти за наем си Фри То Го, просто не си плащаш наема за последния месец, взимаш си куфара и си заминаваш
второ никога не чистиш сняг, подстригване на трева и обиране на шуми, това си го върши персонал по озеленяването, имаме на разположение локър и подземен и топъл гараж , което за мен си плюс през зимата, отделно всяка клетка разполага и с контакт за включване на конектора за мотора ако се наложи, чистят ни се стълбищата и коридорите 2 пъти в седмица

Муха, колко пъти си се възползвал от въпросния плюс "Фри То Го" досега? Едва ли повече от 1-2 пъти за 10 години. Ама ако беше купил еквивалентно кондо преди 10 години, сега стойността щеше да се е удвоила и пак щяха да ти чистят шумата и да ти ринат снега.

Бай дъ вей, аз не смятам, че ако някой е на свободен наем е лузър.

[Pyrelight]

Бай дъ вей, аз не смятам, че ако някой е на свободен наем е лузър.

Аз също. Трябва да има бизнес и за лендлордите, все пак.

[agent Ozo]

Мите, каквото и да си говорим, разходите при живеене в жилище под нем са винаги по-малки от тези в собствено такова. И дали ще платя още 1, 2 или дори 3 наема, когато имам проблем, или също толкова вноски по ипотеката плюс другите такси и разходи, не е едно и също. И когато го напускаш наетото жилище, то е просто смяна на една квартира с друга. А не е загуба на дома си, каквотото е чувството във втория случай. Просто няма как усещането да е абсолютно еднакво.

Пък може и при мен да е въпрос на навик. Вече изгубих представа колко квартири съм сменил по време на службата си в армията в 5 различни гарнизона, а и след това. Само в София съм сменял квартира 3 пъти.

[miteto]

Мите, каквото и да си говорим, разходите при живеене в жилище под нем са винаги по-малки от тези в собствено такова. И дали ще платя още 1, 2 или дори 3 наема, когато имам проблем, или също толкова вноски по ипотеката плюс другите такси и разходи, не е едно и също.

Струва ми се че приемаш вноската по ипотеката за 100% разход, ама това не е така. Тази вноска в обшия случай е по-голяма от наема за еквивалентно жилище, но тя е = главница + лихва. Само лихвата е разход, главницата остава за теб.
По-големи разходи - да, но и по-голяма печалба в бъдещето (заради главница + увеличение на оценката с годините). При наема е винаги 100% разход.

И когато го напускаш наетото жилище, то е просто смяна на една квартира с друга. А не е загуба на дома си, каквотото е чувството във втория случай. Просто няма как усещането да е абсолютно еднакво.

Т.е., ако това е усещането това означава че твоето семейство никога няма дом? Винаги безлични и чужди квартири? Щото дори жилище по наем може да е "семеен дом". Това ми се вижда много странно, все едно да не искаш никога да се ожениш, щото ако ти умре партньора чуството от загубата ще е винаги по-голямо, отколкото ако си джиткал само с временни гаджета.

[agent Ozo]

По-големи разходи - да, но и по-голяма печалба в бъдещето (заради главница + увеличение на оценката с годините).

Точно така е, само дето я няма вярата в това бъдеще. А по-скоро е обратното. Ето за това иде реч в моя случай.

Т.е., ако това е усещането това означава че твоето семейство никога няма дом? Винаги безлични и чужди квартири? Щото дори жилище по наем може да е "семеен дом". Това ми се вижда много странно, все едно да не искаш никога да се ожениш, щото ако ти умре партньора чуството от загубата ще е винаги по-голямо, отколкото ако си джиткал само с временни гаджета.

И тук се различаваме коренно във вижданията си. Не собствеността върху жилището прави от него "семеен дом". А отношенията между хората, обитаващи това жилище. Най-неприятни чувства пазя за жилището, което купих по време на първия си брак и което оставих на сина си. А той пък после го заряза и отиде в Германия, където си взе свое и изплаща ипотека за него. Абе свят голям, хора разни.

А виж за "джиткането" си много прав.