ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР - ПЕТЯ ДУБАРОВА-30.10 2015, петък,19.00 ч.

Къде, кога, какво и как предстои да се случи.
Публикувай отговор
zornica
Мнения: 601
Регистриран на: Съб Сеп 20, 2008 8:01 pm
Обратна връзка:

ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР - ПЕТЯ ДУБАРОВА-30.10 2015, петък,19.00 ч.

Мнение от zornica »

Канадско-български културен център "Зорница" - Монреал Ви кани на
ЛИТЕРАТУРНА ВЕЧЕР на тема
Да си спомним ... ПЕТЯ ДУБАРОВА
30 Октомври 2015, петък, от 19.00 ч.

6767 Cote des Nejges, 6 et, 601.1, Монреал, H3S 2T6
(514) 629 6951 , literature.zornica@gmail.com, http://www.mtlzornica.com"
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.
Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите ѝ публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
Учила е в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, при-лежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.
Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.
В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:
„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …”; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…”;

ЗВЕЗДИЧКА 1973 г.

Със руси коси, прибрани грижливо
под шапка от здрач ясносин,
ту в жълта премяна изгрява
красиво,
ту в огнен, прекрасен рубин. С очи, по-горещи от дъх на кошута,
по-ясни от детски сълзи,
тя припка, със чехлич-ки златни обута, сред сини небесни вълни. Пред нея се диплят
далеч висините
и спускат завеси
в син цвят,
а долу под нея
прошумват горите,
върти се щастливия свят.

[url]https://scontent-yyz1-1.xx.fbcdn.n ... 7366_o.jpg[/url]
Публикувай отговор