Аз ще ти припомня как е в България. Миналата седмица баща ми го карала линейка, защото паднал като слизал от тролея. След като линейката в продължение на 1 час го кандилкала до Исул (под 10 км), санитарите си поискали по 5 кинта да се почерпят, ‘щото го “били спасили”. Майка ми им дала 10, ама оня почнал да роптае, че искал две по 5 да си ги разделят. Тя се оправдала, че има само 10 на цяло и им дала и динята купена от баща ми и оня се ухилил до уши.ivandaman написа:Аз нямах представа какво имах само се превих паднах на пода и не можах да се изправя.. Гаджето ми която живееше с мен за щастие беше медицинска сестра (полякиня) и веднага и стана ясно за какво става дума и се обади на бърза помощ.. дойдоха за по малко от 5 минути и след още 5 бях в Сейнт Поул'с хоспитал.
Тогава Канада все още беше Канада..
И да, наложи се да ми слагат морфин .. Тогава за първи път се дрогирах .. и за щастие за последен
В Исул радиолога 5 минути се дзверил над снимката му, викнал и друг за консултация и накрая го питал “Тебе казаха ли ти да си свалиш панталона ?” На снимката имало голяма черна линия, за която стигнали до извода, че е гънка на панталон. След това го натоварили на количка: майка ми си я бута сама, със все 2 торби в ръцете ѝ, а до нея важно крачи дебела санитарка и следи как върви самообслужването. Стигат до асансьора - той с 10 см над нивото, не може да влезе количката; санитарката вика “ще го оправя”, пипа нещо, той вече е с 10 см под нивото и количката влиза вътре с гръм и трясък. Смешно ми е, ама реално хич не е за смях.Отделен е въпроса, защо всички подобни случай трябва да ги карат само в една болница (в 1.5 милионен град), а не в спешното на най-близката.
& ZIONISM 
