За парите и другото (моля никой да не приема долното като хвалба, щото не е такова)
Аз съм от тия, дето преди да дойдат в Канада, в България взимаха култовата в тая дискусия цифра 4-5 К лева /2007г./. Сметнах си го - било е 5280 бруто и към 4000 чисто, така че съм
баш вашия случай . Това ми бе предложено от голяма английска консултантска фирма през 2007г., 6 м. преди да дойда в Канада. Давам си сметка, че това си бяха доста пари от заплата за Б-я, а именно: връзват се по 240 лв. на ден, при положение, че през 2010 минималната заплата на месец бе 240лв., а може и още да е така. Не такива, но добри пари за наемен труд почнах да взимам в Бг след 2003г., когато надойдоха чужди фирми, като преди английската, работих за белгийска и ирландска. Български работодател не би ми дал такива пари, щото те всичко знаят и могат и без такива като мен
.
Как стигнах до това заплащане?
1. Много учене и стабилни дипломи
2. Няколко специализации в Германия и Холандия
3. Години на доказване и изграждане на контакти
4. Не бях дете, съпруга и пр. на никого, та затова се ориентирах към западни фирми, за които качествата са по-важни от връзките.
Защо предпочетох несигурността в Канада?
1. Стреса и неуредиците ми идваха в повече и въпреки, че работех за чужди фирми, все пак живеех в България и работата ми изискваше доста контакти с местни институции, което не е общуване, а "борене на свинкя с тикви"
.
2.Вече бях живяла в Холандия и Германия и знаех, че има и друг тип държави, където живееш по-спокойно и 80% от нещата, за които си късаш нервите и си губиш времето в Бг, там просто си ги получаваш от институциите като услуги, без да те изнудват и рекетират. Да, като цяло институциите работят в Канада и съм доволна.
3. Нямах нито време, нито сили да водя нормален живот и това ми се стори твърде висока цена дори за 5к на месец
4. Парите винаги са били важни за мен, но в един момент осъзнах, че не са най-важното. Какъв ми е келепира да давам здраве за пари, като после непременно ще трябва да давам пари за здраве?
Много мерси от това.
5. В Канада съм никой, може и така да си остана, но нямам проблеми с егото и не ми пука: тук се чувствам спокойна, свободна и щастлива. И парадокса е, че предполагаемата несигурност в Канада, всъщност за мен се превърна в усещане за по-голяма сигурност.
Това беше моят избор и никога не съм съжалила. Но хората са различни.
Стана много дълго май... Айде стига съм писала, а да подкарвам овцете, че ще ми се карат...
Бойко Борисов: Студентите да станат овчари!
http://www.youtube.com/watch?v=G83u0fXXqOo"