Ползвате ли консултантски/посреднически услуги

[tonich]

като гледам колко баламурници има тука...

И къде ги видя?!..

[hadministratora]

...ти мислиш че са излишни аз не мисля така

Да съм писал някъде че фирмите са излишни?!? Не съм. Друг е въпроса, че не виждам смисъл от съществуването им. Но щом имат клиенти, значи явно има смисъл

Със свободното време никак не съм добре (в смисъл че нямам такова). Но като се имат предвид сроковете по процедурата - особено федералната, мисля че не е проблем човек да отдели малко време... Има и друго: наистина всеки сучай си е индивидуален и обстоятелствата около всеки един от нас движат нещата в една или друга посока. Аз съм пример за това: интересувам се от процедурата и чета за нея от 2000 година. През 2004-2005 бях на прага да подам документи, но разни неща станаха причина да отложа (всъщност почти се бях отказал). Иронията е че в същия период пуснах мухата на едни приятели и те вече са в Торонто За щастие тяхното заминаване наклони везните в моя полза и сега вече и аз съм подал.

А като стана дума за това, я споделете: има ли подобни на мен? Това са си 8 години от появата на интерес до подаването на документи! Не бях се замислял и сега ми звучи направо абсурдно, но е факт!

[hadministratora]

И къде ги видя?!..

Ами не е като да няма Има тук-там екземпляри дето задават такива въпроси, че :crying: :conf: :confused2: :smhair: :smhair1: :freak: :madgo: :crossbones: Ама ако е по тема по която знам нещо отговарям, защото ако взема и ги нахокам колко са неграмотни/необразовани/мързеливи/нещо-друго няма да помогне. А и може просто да са оставили грешно впечатление за себе си Във всеки случай едва ли са достатъчно, за да изхранят цяла посредническа фирма-кантора

[valioiko]

hadministratora, аз съм като тебе. Проявявам интерес от 2003 г., щях да подавам на 2 пъти, ама още не съм подал. Чакам на полусъединител.

[hadministratora]

...Проявявам интерес от 2003 г., щях да подавам на 2 пъти, ама още не съм....

Аз това с 8-те години го осъзнах буквално вчера, докато писах тук. Ако тогава някой ми беше казал че ще стане така, щях да му се изсмея и да му кажа че не е възможно. Просто наистина не мога да повярвам че се мотая вече толкова време!

Май ще излезе вярна оная приказка, че живота е това което ни се случва докато се опитваме да правим нещо друго

[valioiko]

Аз го осъзнавам всеки ден от тогава насам, ама има неща, които трябва да изчакаме да се случат. Ти на колко години си? Аз след няколко дни ставам на 26.

[hadministratora]

Аз след няколко дни ставам на 26.

През януари станах на 31 Когато съм започнал да се интересувам от Канада трябва да съм бил на около 23.... Не те знам какво чакаш, но ако можеш не го чакай. Или иди в Канада да го чакаш

[valioiko]

Ми аз го чакам, за да ида в Канада.

[zaia]

А като стана дума за това, я споделете: има ли подобни на мен? Това са си 8 години от появата на интерес до подаването на документи! Не бях се замислял и сега ми звучи направо абсурдно, но е факт!

При нас бяха 3-4 години от първата идея (някъде 2002г.), но през цялото време знаехме, че един ден ще подадем документи. По-скоро чакахме да ни стане малко по-печеливша кандидатурата - аз нямах почти никакъв официален стаж, записах и магистратура, за да добавя още 1-2 точки (аз съм придружаващ). Цялата 2005-а ходихме на съботно-неделни курсове по френски и в края на годината подадохме д-ти. Бяхме млади, имахме време:)

п.с. за да не съм съвсем офф, не сме ползвали посредници, гласувах по-горе в графата за Квебек. Навремето беше по-тъмна и мътна и като че ли съществуваше само фирма Жана, на която като и отворихме сайта и разбрахме за какъв "професинализъм" става въпрос.

[kill_u]

Аз съм навит още като излязох от казармата. Тоест 1992 ама се да слушам тоя оня учих после се жених. После жената не искаше. Е сега накрая 2008 на 35 години се нави. Така че има и по зле от теб. Ако все пак не ме одобрят съм изтървал всякакви влакове.
А ако ме удобрят - има една поговорка (китайска естественно) та тя гласи: "Човек никога не знае от кога ще започне живота му".

[ivalin]

Аз съм навит още като излязох от казармата. Тоест 1992 ама се да слушам тоя оня учих после се жених. После жената не искаше. Е сега накрая 2008 на 35 години се нави. Така че има и по зле от теб. Ако все пак не ме одобрят съм изтървал всякакви влакове.
А ако ме удобрят - има една поговорка (китайска естественно) та тя гласи: "Човек никога не знае от кога ще започне живота му".

kill_u, побратиме долу-горе и моя случай е същия.

[hadministratora]

Човек никога не знае от кога ще започне живота му

Много яко... и вярно

моя случай е същия, само дето е още по "трагичен" за мое съжаление

Лелеееее.... И аз си мисля че съм се забавил! ivalin, стискам палци да ви одобрят! Ако не е тайна, какво спираше жена ти и какво я накара да си промени мнението? Питам, защото и аз имах подобен проблем - съпругата ми (още преди да се оженим) каза че не иска и да чуе, когато споделих с нея какви въжделения имам. Промени си мнението миналата пролет, когато за Торонто заминаха нейни близки приятели и то на фона на други нейни приятели, които пък заминаха за Щатите 2-3 месеца по-рано. Заради това и Торонто е единствената възможна дестинация за нас сега - ако й предложа друг град, друга провинция или (пази Боже!!!) друга държава няма да се съгласи....

[prace]

Аз съм навит още като излязох от казармата. Тоест 1992 ама се да слушам тоя оня учих после се жених. После жената не искаше. Е сега накрая 2008 на 35 години се нави. Така че има и по зле от теб. Ако все пак не ме одобрят съм изтървал всякакви влакове.
А ако ме удобрят - има една поговорка (китайска естественно) та тя гласи: "Човек никога не знае от кога ще започне живота му".

kill_u, побратиме долу-горе и моя случай е същия, само дето е още по "трагичен" за мое съжаление. Аз както се казва още от ранна детска възраст съм желал да избягам в Канада (тогава така се казваше), но граничеше с невъзможното. По-късно казарма, образование (едно, второ, трето и т.н.), жена и деца (едно, второ и трето), два неуспешни опита за реализация в Европа (Германия и Австрия) и т.н. Едва от две години започнахме подготовката по реализацията на единствената нормална дистинация за моето семейство (макар и да ни изглежда като филма "Мисията невъзможна"), ако искаме да го запазим и съхраним като такова и да има бъдеще за нас и децата ни. Заради напредналата ни възраст се наложи да се преориентираме от Квебек за федералната процедура, което също ни отне доста време (учене на език, явяване на IELC и др.). За съжаление обаче преди седмица станах на 43 г. и шансовете ни са сведени до минимум въпреки образованията, стажа, децата и какво ли още не... Въпреки всичко това все още се надяваме, че има шанс и на нашата улица да изгрее слънце...

Ние сме от миналата година в Канада. Аз съм на 36, мъжът ми е на 49. Не се отчайвай.
Трудно е на тази възраст да се преквалифициарш тук, но не е невъзможно да имигрираш и да събереш точки. Ние също не можахме да съберем точки за Квебек и затова дойдохме по федералната.