Ама чакай, това звучи малко като "Кубинците могат да плюят колкото си искат срещу Кастро, ако отидат в САЩ" или "Можеш да се напушиш с канабис в Холандия".leaf написа:Не говорим за семантики, а реалност.
Да, в Канада държавният фонд контролира достъпа до медицинските услуги, като тази регулация е подчинена на петте принципа заложени в Canada Health Act.
Но в същото време този контрол се провежда и в САЩ от застрахователните компании и държавата . Така, че не се знае кое е по-добро за обществото.
За каква свобода на избора говорим щом всяка процедура и лечение трябва да се одобрят от застрахователите.
Ако приведете контра аргумент, че там срещу заплащане може да си купиш сервис. То и канадците имат тази опция отиват в Квебек или САЩ и ако имат пари си плащат. Проблема е в предоставянето на здравни услуги за всички. Няма такава идеална система , която да е създадена в света.
Проблемът не е предоставянето на здравни услуги на всички. Да, хуманно и желателно е едно богато общество да помага на бедните и слабите. Проблемът е, че в резултат от (де юре) егалитарния начин, по който се предоставят основните здравни услуги в Канада, както и предопределения от държавата бюджет, всички получават наравно неадекватни услуги. Това е неизбежното "the equal sharing of misery" от един от известните цитати на Чърчил. И в това е моят проблем.
Ето, преди няколко години, когато наште ми дойдоха на гости в САЩ, баща ми реши да си провери простатата. Вдигнах телефона, обадих се на най-близкия уролог (я пробвай тук да вземеш час директно от специалист) и го видяхме на следващият ден. Струваше нещо от рода на 100 долара за доктора (който му даде и едни хапчета без пари - явно промоционални) и още толкова за лабораторното изследване. Аз просто искам един канадец да може да направи същото в собствената си страна/провинция, вместо да чака три седмици за да види семейния си лекар (ако въобще има такъв) и още 6 месеца за преглед от специалист. Кво ме грее мене, че Дани Уилиамс можа да си позволи да иде до Флорида да си прави сърдечна операция?