Гледам, че има подобна тема във форум Квебек, та реших и аз да пусна една тема тук, защото ситуацията е аналогична и реших, че може да е полезно за хората, решили да имигрират. Утре и ние правим една година в Канада, Торонто и ще се опитам да я опиша през моите очи и то на кирилица, за да видят всички, че дори да обичаш новия си дом, родния език не се забравя...
Само дано пак някой не каже аз пък какъв съм, че пак се меся и се обаждам, където не ми е работа...
И така - получихме визите, веднага купих билетите и на 29 март 2004 качвам аз жената на самолета за Торонто. Времето беше супер в Бг. Като навлязохме над канадски земи имаше облаци и дъжд. По едно време, точно преди да кацнем си мислехме, че ще успеем да видим Канада само от въздух. Като изтряска една светкавица точно до самолета, той така се разтресе, че аз погледнах да видя дали крилото е още там. Всички се изприщиха от страх. Жена ми отвори очи като палачинки и попита плахо "Какво беше това?"....аз казвам - не се шашкай, нормално е всичко ... лошо време...., като в същото време сърцето ми беше в гащите. Но кацнахме нормално, летището огромно. Затова пък много бързо минаха всички процедури по посрещането ни. Даже ние бяхме към края на опашката от пристигащи, но някаква женица пита: "Има ли имигранти?". Ние викаме "да", и тя ни каза да отиваме...та така ние прередихме всички дебели канадци, които ни зяпаха сякаш сме им изяли манджата и аз много се накефих още от първите минути на канадска земя. За 5 мин бяхме готови с имиграционните и получихме нашето "Welcome to Canada"...
Посрещнаха ни познати, минахме през Даун Таун....бяхме в шок....много ми хареса.......но има и доста грозни места... Хубавото е, че никой не те кара да си там, където не ти харесва...
Живяхме в едно кварталче (Woodbridge), което ме впечатли със спокойствието си - невероятно - подредено, чисто, спокойно, всички къщи нови, хората приятни, без значение китайци, италианци, канадци или някакви. И сега за къщите - какво толкова ги плюят съфорумците тези къщи не знам??? Честно ви казвам - не съм виждал по-рационален начин за строителство - бързо, чисто, лесно, и даже качествено, нищо че е от дърво. Та къщите по всички български села да не би да са от тухли и бетон??? Та моите прародители до миналата година живяха в къща от керпич, каквато си е от едно време...и нищо и няма на къщата - много добре си изглежда даже...и още щяха да са си там, ако не бяха се разболяли. Дървото е най-доброто решение за строителство на къщи в Канада, заради студа. По-добра топлоизолация аз не съм виждал от дърво и стъкловата, а бетон и тухла - не можеш да ги стоплиш. Шумни били (чувало се като се ходи...че панела да не е много по-различен), но са уютни и страшно удобни, стабилни, а не паянтови, красиви и с на пръв поглед хамави и тънки, нежни дограми...интересното обаче е, че тези дограми не пропускат грам вятър, за разлика от великите и скъпи дограми в Бг (не казвам, че в Бг няма хубави дограми, но никой нормален човек не може да си ги позволи). После се преместихме в Richmond Hill - също много приятно и уредено място. Малко скъпо, но има защо - няма нито един индиец. Няма метро наблизо, но аз си имам кола и не ми трябва метро, така че ми харесва и нямам оплаквания. Но пък има градски транспорт ... и то какъв. Автобусите чисти - няма никакво боклуче. През зимата са топли, през лятото са с пуснат климатик. Спирките изглеждат малки, но това сигурно е защото има редовни автобуси, доста редовни... Шофьорите винаги те поздравяват и ти казват чао.
Работа - аз започнах на втората седмица...обикновена работа. Първата, която ми попадна...беше ми добре дошла, защото бях зает по 2-3 часа на ден, а печелех по 1200$ на месец - чисти. Снябдявах автоматични кафе и кока-кола машини и ги зареждах. Но дойдох от България с план, който да следвам и цели, които да постигам. Завършил съм Електротехникум и после Икономически Университет във Варна. Сметнах, че е реално и допустимо да мога да намеря работа като електротехник. Целта ми беше да мина теста, да взема лиценза и да намеря работа като ел. техник първата година от пристигането си. Предварително бях проверил и знаех какво ми е необходимо като документация, колко ще струва, какво трябва да направя и къде. Целта ми за тази година е постигната и е реалност. Правя каквото искам, позволявам си това, от което имам нужда, не се лишавам от нищо и съм доволен. За по-нататъшните ми цели и средствата за постигането им няма да пиша с подробности, но мога да кажа, че отскоро имам ел. компания и ще се опитам да я развивам. Парите, които съм изкарал до момента като ел. техник са чисти, преди 2 седмици правих таксите си и счетоводителя докара нещата дотам, да ми вращат данъци, а не да плащам, което е супер приятно за мен и съм много щастлив, защото знам колко са ужасни таксите в Канада....но винаги има какво да се направи по въпроса.
Жена ми половин година не работи. Купих и един сезонен pass за Уондърленд, който беше на две крачки от нас и цяло лято се разхожда и забавлява. Посетихме Ниагара, доста пъти Уондърленд, Уасага бийч, ходихме в Бг ресторант "Николинос" всяка седмица, но за съжаление той сега е затворен....беше си супер там. Запознах се с Кали, Милко и Мира, Цветелина, Николай Славеев, Мирослав Илич, но това не е кой знае какво за хвалене - знам, че чалгата не се харесва от по-голямата част от съфорумците. За мен това са хубави спомени, интересни снимки с актуални изпълнители за Бг. После - към края на лятото, жената си намери работа като касиер в супермаркет за хранителни продукти. Още работи там, заплатата е 8,50 на час, тя не е доволна, въпреки че управата на магазина е доволна от нея и се очакват по-добри позиции и времена за жена ми много скоро. Но тя не и не ... и продължава да е недоволна. Това обаче за нас не означава, че Канада е най-простата държава, защото няма по-хубава работа от касиер за 8,50 на час. Та ние решихме да направим нещо по въпроса. След седмица ще я записваме в Сенека Колидж да вземе някаква диплома за една година (тя също е икономист от Укономически Университет - Варна). Вече започнахме да пускаме резюмета по банките за работа, един вид - душим наоколо засега.
През това време искам да кажа, че се опитваме да създаваме всякакви контакти, предимно с канадски хора. И ето ги двата съвета към имигриращите, които ми идват:
1. Не идвайте с идеята да стреляте на посоки. Направете си план, който да следвате, поне насока какво ще правите и как може да реализирате този план. Целите ви трябва да са достижими, реалистични....мислете добре.
2. Навсякъде създавайте контакти, всякакви контакти...не се знае откъде ще изкочи зайчето. Така си намерих първата сериозна работа аз - с контакти, така стана и с жена ми.
Храната - доматите били пластмасови, месото било химия, млякото боклук... Ами аз мога да кажа, че храната определено е различна. Но всеки магазин си има секция за органична храна - зеленчуци, плодове, месо и т.н. По-скъпо, но по-качествено. Доматите са хубави, месото е хубаво, дори 100% мога да кажа, че каймата ми харесва повече от българската, защото е направена от месо, а не от кокали, сланина и свинска кожа. А луканката в българския магазин "Карлово" също е 100% по-добра от тази в Бг. Струва някъде 22-24$ за кило, ако не се лъжа, което си е супер, в Бг килото е 17-18лв. Заплатата там - 200лв, тука поне 10 пъти повече.
Здравеопазване - аз не съм ходил на доктор, но на жената и се случи. Както си била на работа и получава много силен кръвоизлив от носа. Навсякъде тук има клиники, като хлебарниците в Бг, което също е добре. Та отива тя веднага в клиниката, приемат я на момента без никакво чакане. Спират кръвта за 4 мин с много проста позиция на тялото и леко притискане на едно определено място на носа - супер непознато и учудващо за нас. Беше се получило веднъж в Бг същото нещо...малиииии голям зор беше. Такситата не искат да ни вземат, за да не ги оцапаме...отидохме пеша едва, едва ... добре, че живеехме близо до болница, иначе щеше да и изтече кравта и да си пукне на улицата - ужасно нещо беше. Та там и натъпкаха носа с марли и заприлича на Майк Тайсън след тежък бой - цялата надута като балон..не знам как ги побраха толкова марли в носа и...некадърници такива...а то такъв лесен начин да имало...
С две думи - доволни сме.Друго не се сещам....хм....пресичаш улиците без да те е страх, че ще те блъснат. Може даже и да не поглендеш. Жилищните блокове - не знам къде били от дърво и къде от бетон, дето батето разправяше, ама аз мога да кажа, че дори и от дърво, когато вали дъжд, никои блок не тече, така както тези в Бг - реки стават вътре по стълбището. Дори напротив - особено по-новите блокове са чисти, направо стерилни, кражби не стават на 100%, имат басейни, сауни, тенис кортове, фитнес зали и какви ли не още екстри...супер са. Вали сняг, но веднага се изчистват улиците и може да се кара. Цените са мога да кажа същите, както в Бг, за дрехи, покъщнина, обувки, бельо, коли, мебели. Не се страхуваш или замисляш да купиш нещо, защото винаги знаеш, че можеш да отидеш и да си вземеш парите обратно, винаги, ако не ти хареса. И много много други хубави неща.
Какво не ми харесва - дебели и грозни канадки, но аз вече си имам една хубава жена, така че не ми пука. Може би, че няма море, но все пак има къде да се ходи на плаж.
Дано да съм бил интересен и полезен.
Гец
P.S. Забравих да обобщя, че за нищо не съжалявам, страшно съм доволен и много ми харесва...В Канада мечтите се сбъдват и целите се постигат, за разлика от България....
/ , няма се плашиш 
