Какви бяха първите ви стъпки...?

Конкретни въпроси и проблеми от житието-битието в провинцията.
Аватар
tonich
Мнения: 2234
Регистриран на: Чет Окт 11, 2007 6:36 am
Местоположение: New Westminster, BC

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от tonich »

pumpy написа:... Това, че нещо е работило за мен или за някой друг, далече не значи, че ще работи и за вас...
Аз това го повтарям във всички подобни теми и даже вече ми се изтри клавиатурата. Затова и смятам, че подобни теми са безсмислени, макар и новите кандидати да ги пускат ли, пускат през седмица...
И пак ще кажа: Няма универсално решение. По простата причина, че няма двама човека дошли с еднакви намерения в Канада. Представете си, че има хора, дошли само за да си повеят байрака из даунтаун та като се върнат в БГ след 2-3 месеца да разправят на приятели и роднини каква голяма работа са били в Канада.
"Айнщайн ни учи, че няма значение влака ли се движи спрямо земята или земята спрямо влака. Същото е и с компютъра и Тонич ;-)"

powered by Optics
pumpy
Мнения: 10244
Регистриран на: Съб Юли 26, 2003 2:47 pm

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от pumpy »

apple написа: Недей лъга хората - "Живота е онова, което ни се случва докато правим планове за него" Ама ти си караш още по-плана нали? Колко години рече...
На летище София казах за пореден път на жена си преди да се качим на самолета" Следващите 5 години няма да си зъболекар" Бях почти прав - тя получи лиценза си на 5 години и 6 месеца. За себе си знаех, че ще отнеме повече време, просто защото не можехме да го правим и двамата заедно. Така и стана. А иначе, поне веднъж си близо до истината, че живота е това, което ни се случва днес. И аз нямам проблем с това. Хиляди пъти съм казвал, че работата във фабриката в Монреал беше незабравима и бих работил и днес там, но не плащаха достатъчно за това, което моите възможности и това в дълъг план.
Моя план е изпълнен. Аз имах за цел да имам лиценз да практикувам стоматология в Канада и в момента това правя. Отне ни 5 и съответно 8 години на всеки един от нас. През това време имах второ дете, една допълнителна диплома, интерестн опит и видях много места и неща, които сигурно нямаше да ми се случат ако си бях останал в БГ. Не съжалявам нито за минута за тези 8 години. И това е личен опит :)
А хората имат глава на раменете си, остави ги да преценят сами. Ако имат нужда от непрекъснатите ти наставления или на когото и да било друг, за да имигрират и установят в Канада, то тогава са го закъсали сериозно.
Аватар
Kan_Tangra
Мнения: 5866
Регистриран на: Пет Апр 02, 2004 2:40 am
Местоположение: България

Re: Какви бяха първите ви стъпки...?

Мнение от Kan_Tangra »

Някои хора ги мързи да живеят. Съответно ученето, или преследването на някаква цел им се струва като средновековни изтезания и затвор.
Интересно какво означава да живееш тук и сега? Ядене и пиене, пиене и ядене до безкрай и до самозабрава? Тогава живота наистина ще придобие смисъл и ще сме живели "най на далавера".
Ех, тоя дребния тарикатлък до дупка преследва някои българи.

Аз също не съжалявам за моите години прекарани в повторно образование. И не съм бързал особено. Имах колеги, завършиха пълен бак за 2г. На мен ми се падна 2г и половина + 1г платен стаж. Докато учих платения стаж взех още 10ина кредита.
Ако ми дават достатъчно пари (както каза Пумпи), бих се върнал да уча още, и така още много време. Не ме мързи да уча нови неща. Искрено съжалявам хора, които ги мързи.
След 2-3-4-5г вероятно ще се преместя отново. Може би ЛА.
Сигурно тогава някои ще кажат, че съм вечния емигрант и лузър. Дето все се мести и още не се е установил. Е, просто ще им помахам от плажа и палмите.
pumpy написа:
В момента на стола имам пациент по джапанки - ако щеш....
Температурата навън е минус 12 и вали сняг


ми той на две линии местния нейтив и по шнорхел може да ти седне на стола
Powered by bateto
Публикувай отговор